

Началото. Филмът на милионерa, авиатор и режисьор Хауърд Хюз е пионер в еротичния жанр. Първоначално замислен като трилър и екшън, това, което остава в паметта на зрителя след прожекцията е изобилието от кадри на актрисата Джейн Ръсел. По-точно на гърдите й, все по-оскъдно покрити с развитието на действието. За "златните години на Холивуд" такова изобразяване на женското тяло на екрана е недопустимо и филмът е забранен за показ. Окончателната премиера се състои пет години след завършване на проекта, през 1946. Естествено става моментален хит. И макар кадрите да не са така детайлни както тези в съвременното кино, еротиката, която излъчва героинята на Джейн Ръсел е повече от въздействаща.

Филмът с участието на Мадона и Уилям Дефо не добива особена популярност и е заклеймен както от критиците, така и от участниците в него, но това не пречи той да съдържа не по-малко еротични сцени от други утвърдени заглавия. В него Уилям Дефо е адвокат, който защитава своя клиентка (Мадона), обвинена в убийството на възрастния си любовник по време на секс. Продукцията е критикувана за прекалена сериозност в изобразяването на връзката между доминантната Мадона и подчинения Дефо. Въпреки това, не можем да отречем еротиката, която лъха от екрана, когато Дефо съблича Мадона на стълбището и я целува, или когато тя разтапя свещ върху тялото му...

Филмът по сценарии и режисура на Залман Кинг не се нарежда сред шедьоврите на киното, но не може да бъде подминат, когато говорим за еротика в киното. Появата му през 1989 бележи върха на еротичния жанр в Холивуд за десетилетието. Той разказва историята на младо момиче (Каре Отис), което получава предложение за работа в адвокатска кантора. Това я отвежда в Рио де Жанейро, където се запознава с двойка, обсебена от идеята за психологическо и сексуално надмощие. Жаклин Бисет изпраща неопитното момиче при Мики Рурк, за да се увери дали той е толкова безчувствен само към нея, или към всички жени. В края на филма Кари Отис става доброволна жертва на желанието за сексуално надмощие на Мики Рурк. Съблазнителен, интересен от психологическа гледна точна и, разбира се, наситен със секс, филмът и до днес се нарежда сред най-добрите еротични заглавия.

Двете части на филма на датския режисьор и сценарист Ларс фон Триер, независимо дали се харесват на зрителите или не, не могат да бъдат подминати. И от гледна точка на еротика, и на дълбочина, филмът си струва да бъде преживян поне веднъж. Не е учудващо за никого, предвид заглавието, че лентата изобилства от секс сцени от различен характер. В нея героинята на Шарлот Генсбург (Джо) разказва на Стелан Скарсгард (Селигман) своята история - историята на една жена, чиято пристрастеност към секса се превръща в заболяване и накрая я довежда до емоционален, физически и социален крах.

За разлика от много други филми, които засягат BDSM тематика, този на Стив Маккуийн напълно отстоява високата си позиция в класациите. Премерен, достоверен, той говори за проблемите на доминирането и потисничеството в днешната сексуална култура. Майкъл Фасбендър е в главната роля на мъж, който виждаме в множество различни ситуации. Посещение в ексцентричен гей бар, тройка с проститутки, интернет порно са част от тях. Тук еротиката и смисълът се допълват. Наред със сцените с разнообразно еротично съдържание, са показани и проблемите, с които се сблъсква пристрастеният към секса персонаж на Фасбендър.

Марлон Брандо и секс. Резултат - класика (в жанра, разбира се). Критиците определят филма като „най-великото емоционално преживяване на своята епоха". Това е един филм за нуждата. За изгарящото желание, което главният герой Пол (Марлон Брандо) изпитва да докосне друго човешко сърце. Персонаж, чието цяло съществуване може да бъде обобщено с един зов за помощ, и който е бил до такава степен малтретиран, че може да изрази нежността единствено със същото малтретиране. Никой, освен Брандо, не би могъл да играе в известната сцена с изнасилването, както и никоя актриса не би могла да се съревновава с Мария Шнайдер, която зрителят вижда гола в толкова много сцени.

Филмът не обещава нищо повече от шедьовър. Млад студент от Америка идва в Париж, за да учи. Запознава се с брат и сестра и тримата стават неразделни. Действието се развива в Париж през 1968-а. Еротичен от психологическа и физическа гледна точка, сюжетът разказва за младеж, въвлечен в странните сексуални игри на двама души, които му донасят безценен опит, но от които в последствие е жизнено важно да избяга.

Несъмнено едно от топ заглавията в жанра на еротиката и романса. Разказва историята на героите на Мики Рурк и Ким Бейсингър, които се запознават в бар. Следва предложение от негова страна за участие в еротична връзка. Оказва се, че мъжът има мания за контрол, на която героинята на Бейсингър се поддава. В последствие се налага да направи избор дали да съхрани достойнството си или да се подчини безусловно. Филм не просто за сексуалната свобода, а за сексуалната отговорност. А пък и кой не харесва сцената, в която Мики Рурк връзва очите на Ким Бейсингър или онази, в която й дава различни храни и атмосферата се нажежава до червено?!

"Златна палма" на кинофестивала в Кан през 2013 - не е нужно да казваме дали и колко стойностен е този филм. Достатъчно е да гледате трейлъра му, за да се убедите. В своя тричасов филм режисьорът Абделлатиф Кешиш разказва историята на гимназиална ученичка и студентка по изобразително изкуство, които преживяват много повече от обикновена любовна връзка, придружена от обичайните интимности. Интересна история с плътни герои, подходяща режисура и добри актриси в главните роли, които са достатъчни, за един стойностен филм. Но седемминутната секс сцена между двете актриси, заради която противниците на филма го нарекоха "порнографски", го издига до нови величини. Макар и необичаен, скандален и според някои отблъскващ, това е сред най-еротичните кадри в киното изобщо и нито един зрител не остава равнодушен след видяното.

Филмът "Малена" заслужава челното място в класацията. Достатъчно е Моника Белучи да се появи на екрана и получавате секс. Няма значение дали е облечена или не. Всичко в тази жена, дори дрехите, които носи, е еротика. Италия, младежи, прелестна жена, сексуално съзряване и за цвят обичайната католическа вина на италианците - няма какво повече да се каже... Дори думите звучат еротично, какво остава, когато им се придаде визуален образ.