Така или иначе повечето филми на Стивън Сегал се развиват по една и съща матрица. Някой от неговите роднини или приятели е тежко ранен или убит от престъпници (които варират от корумпирани полицаи до силна мафия). Сегал пристига и се заклева да отмъсти. А след това се превръща в "Райт" за престъпници и ги изтребва до крак. Брутални бойни сцени, солидни количества екшън и един тотално праволинеен, еднотипен и болезнено скучен главен герой.
Да започнем с това, че самата идея за мъж модел е досадна. Вторият важен фактор е, че за мнозинството от героите на Бен Стилър може да се каже абсолютно същото. И в случая, когато събереш два минуса, не получаваш плюс. А самият Дерек Зулендър е поне достатъчно плитък и глуповат образ, че поне да поражда малко смях. Но не кой знае колко.
Да, обичаме верния Самознай Майтапер с неговата смелост, жертвоготовност и вярност към Фродо, но самата глуповатост на героя, постоянното му мрънкане и тази подчиненост спрямо другите... дразни. И не, че няма положителни страни, но определено се класира на последно място по интересност сред всички герои във "Властелина", включително ентите.
Да, този образ е иконичен за шпионския жанр и дава основа и фенска база на толкова много филми и романи. И поредицата за много хора е велика. Но самият й главен герой за толкова много филми така и не се развива от нивото на мачо плейбой с високотехнологични джаджи и красиви момичета около него. Да не говорим, че лошите винаги го хващат и всеки знае името му. Що за шпионин е това?!
Рамбо е една от най-великите поредици на екшъните от 80-те, факт. И едва ли има момче, което да не ги е гледало с възхищение. И все пак в тях нещо липсва. Например идентичност на главния герой. Най-креативното у него е как точно ще утрепе поредния лош, изпречил се на пътя му, а цялата тази праволинейност е смешна. Затова и "Смотаняци 2" е толкова забавен.
Да уточним, Люк Скайуокър е герой за вече няколко поколения фенове на фантастиката. Той е велик персонаж. Но също така скучен. Въпреки всичките си способности, всичко, което преживява откакто среща R2D2 и C-3PO, той така и не показва, че се променя като герой и израства като личност. Напротив, през цялото време виждаме един и същ Люк Скайуокър, на когото можеш да предвидиш почти всички действия. Да не говорим, че е ултимативното "добро момче" на вселената, което може да бъде изместено по този показател само от...
Да, единственият по-праволинеен, безкористно добър до скучност герой във вселената е Супермен. Извънземният от планетата Криптон, който не може да бъде наранен от нищо, освен останките от собствената му разбита планета. Последен оцелял криптонец (ако не броим всички други, които се появяват впоследствие). Всичко това го прави харесван, но досаден герой. И добре, че е главен протагонист на DC вселената, иначе да остане забравен, като другите подобни всесилни персонажи в комиксите.
Подобна класация не може да мине без безизразното, лишено от каквато и да е емоция лице на Кристен Стюарт, въплъщаваща ролята на Бела от "Здрач". За нейната перманентна досадност помагат безсмислените диалози, нелогичните действия, цялата странност на историята и още много фактори, но в крайна сметка резултатът е един - скучна героиня във филми за тийнейджърки.
Вярно, Джар Джар далеч не е основен протагонист. Но за сметка на това е убийствено досаден и скучен. Попитайте феновете на "Междузвездни войни" какво е мнението им за него. И те ще ви кажат същото. И въпреки че идеята му е да развлича и забавлява насред екшъна и драматичните моменти, той успява да събуди у повечето зрители същото усещане, което буди и у собствените си сънародници - досада и раздразнение.
Да, "Под прикритие" е сериал, а не филм, но тази позиция си заслужава вниманието. Най-популярният нов български сериал събра множество фенове, но в него имаше една основна дупка - главният герой Марто - Шмекера. Комбинацията между скованата актьорска игра и още по-скованите му реплики донесоха на Марто заслужения прякор - "Дървото" от "Под прикритие".
