Група от мутанти се изявяват като супергерои, без някой да ги е оторизирал да правят това. Една от тях обаче - могъщ телепат на име Джийн Грей, бива покварена от зъл космически феномен, наречен Феникс. Така не само, че силата на Джийн излиза отвъд всички граници на нормалното (дори за комиксите), но Фениксът я кара да върши и лоши неща - като това да убива дори най-близките си хора.
Това, накратко, е сюжетът на "новия" филм "X-Men: Dark Phoenix" - поредната част от франчайза за мутантите, който гледаме от 2000 г. досега.
Ако ви звучи познато, нормално е. В известна степен "този филм вече сте го гледали" - през 2006-а излезе "X-Men: The Last Stand", третият от оригиналната трилогия с Хю Джакмън и Патрик Стюарт.
Той също разказваше за мутантката Джийн Грей и това как тя открива своята "лоша половина". Филмът беше първата слаба бръмка в X-Men франчайза. Оценките му (6,7 в IMDB, 56 в Metascore, 58% в Rotten Tomatoes) даже са високи с оглед на сценарните и режисьорски пропуски (и циркаджийския костюм, който Вини Джоунс носи).
И все пак 13 години по-късно ще гледаме историята отново. Но как се стигна дотук?
Да опитаме отново, а?
Проблемът идва от това, че както "X-Men: The Last Stand" (2006), така и "X-Men: Dark Phoenix" (2019) са адаптация на една и съща история от комиксите - The Dark Phoenix Saga. Естествено - с необходимите промени, за да може тя да стане подходяща за екран и да се върже с досега разказаното във филмите.
Сценаристите на "The Last Stand" по-късно признават, че са избързали с екранизирането на точно тази история, но вместо да я оставят на мира, един от тях десетилетие по-късно решава да се пробва пак.
Веднъж не се е получило, вторият път може и да стане, нали така?
Повторното разказване на историята, но с други актьори, е възможно заради факта, че "X-Men: Days of Future Past" (2014) вкара във франчайза пътуване във времето и в някаква степен се явява "мек рестарт" на поредицата. С други думи първото "покваряване" на Джийн Грей вече е част от друга и забравена времева линия.
Объркващо е, знаем. Заради това в карето сме ви подредили всички X-Men филми до момента.
Трудно е човек да споделя оптимизма на създателите на "X-Men: Dark Phoenix", гледайки трейлърите на задаващия се филм. Тревогите са много - от това, че младите актьори в новия вариант не са особено талантливи, през факта, че сценаристът е същия (за това след малко) до факта, че историята сме я гледали твърде скоро.
Да не пропускаме и всички други проблеми около продукцията. Имаше слухове, че актьори искат да не участват, а заради нуждата от повторно заснемане на сцени се стигна до две поредни отлагания на премиерата (трябваше да е още през ноември 2018-а).
По-стряскаща е информацията, че дори след тези поправки, при няколко тестови прожекция публиката не е харесала филма.
Дори актьорите са отчаяни.
Втори дубъл
Целта на "X-Men: Dark Phoenix" е да забравим "The Last Stand" и новият филм да е адаптация, която е с една идея по-близка до оригиналната история от комиксите. Което, разбира се, не е напълно възможно - някои ключови персонажи липсват, а определени събития са добавени за повече драма.
Действието се развива през 1992-а. Почти десетилетие е минало от събитията от прединя филм - уникално глупавия и забравим "X-Men: Apocalypse" (2016). По време на мисия в космоса Джийн Грей е обладана от т.нар. Феникс и губи контрол над способностите си. Тя постепенно ще се подаде на тъмната страна (не на Силата) като това може да причини смъртта на някои от доскорошните й приятели (режисьорът вече публично потвърди смъртта на основен персонаж, което е стряскащо тъп ход).
Към пропастта Джийн Грей ще бъде тласкана от непозната жена (в ролята е Джесика Частейн), която се опитва да я очарова с обещанията за почти божествена сила. Все пак Джийн вече може да унищожава сгради, да мачка машини, да хвърля хора наляво-надясно като парцалени кукли - пълният пакет суперзлодейски неща, само че ги постига само с поглед.
На Професор X (Джеймс Макавой), Звярът (Никълъс Холт), влюбеният в Джийн Грей Циклоп (Тай Шеридън от "Ready Player One"), Буря (Александра Шип) и старият им познайник Магнито (Майкъл Фасбендър) се пада тежката задача да я спрат. На нас се пада тежката задача да гледаме как правят това.
Санса не може да играе
Да погледнем актьорския състав, където грешките в подбора бяха направени още преди няколко филма. Не говорим за Макавой, Фасбендър или Холт, който вече са се доказали в други продукции. От трейлърите 22-годишният Тай Шеридън продължава да е дори по-безличен Циклоп от Джеймс Марсдън (Westworld) в оригиналната "X-Men" трилогия. Александра Шип, която замени Хали Бери като белокосата Буря, има очарованието на изгнила пейка в квартален парк - там е, но не върши особена работа.
И стигаме до черешката на тортата - Софи Търнър, която голяма част от зрителите познават само като Санса Старк от "Game of Thrones". Благодарение на хитовия сериал на HBO Търнър се сдоби и с ролята на младата Джийн Грей, но до момента не показва кой знае какъв талант и ни кара да скърбим още повече за Фамке Янсен (актрисата, която играеше Джийн в "старите" филми). И то не само, защото Янсен беше по-секси, а защото беше и поне малко по-убедителна като всемогъщ мутант-телепат.
Ако махнеш споменатите по-горе утвърдени звезди, от актьорска гледна точка "X-Men: Dark Phoenix" напомня на сериал на CW. Това не е добре за филм с вероятно почти космически бюджет.
Прокобата Кинбърг?
Най-тревожното нещо около новият филм не е свързано нито с това, че вече сме гледали адаптация на тази история, нито че младите актьори в него не блестят с актьорски умения. Големият проблем се зове Саймън Кинбърг и стои на режисьорския стол. Ако не сте чували името му, не се тревожете - това е режисьорски дебют за Кинбърг, който всъщност е по-познат като сценарист.
И макар да има приемливи неща във филмографията му - писал е сценариите на "Шерлок Холмс" (2009), "X-Men: Days of Future Past" (2014) и "Mr. and Mrs. Smith" (2005), там се откриват и неща, за които човек по-добре да не си спомня. Сред тях са "xXx: State of the Union" (онзи без Вин Дизел), брутално лошият "Fantastic Four" (2015) и вече предъвкания от нас "X-Men: The Last Stand".
Точно така - Кинбърг е отговорен за слабия сценарий на издънилата се адаптация на "The Dark Phoenix" сагата, а сега ще се опита да изкупи собствените си грехове. Поне ако филмът оправдае очакванията и отново е провал, отговорността ще падне изцяло върху раменете на Кинбърг и, да се надяваме, Холивуд ще ограничи броя на филмите по негови сценарий, с които да ни мъчи.
Визуалните ефекти вече не са нещо, което да впечатлява зрителите особено и не може да замаскира другите слабости на филма.
Кой мутирал - мутирал, Мики Маус идва с брадвата
Утехата, ако можем да я определим така, е, че в голяма степен няма значение дали "X-Men: Dark Phoenix" ще е успешен. Съдбата на франчайза за мутантите в този му вид и с тези актьори и без това е много неясна. Причината е, че Disney закупиха 20th Century Fox, с което правата за филмиране на комиксите за X-Men се връщат обратно в Marvel.
Много вероятно е в един или друг момент Marvel Studios да решат да рестартират (отново) поредицата за мутантите, за да могат да ги вмъкнат в своята филмова вселена (Marvel Cinematic Universe) и да ги сложат редом до Железния човек, Тор, Черната пантера, Спайдър-мен и компания. Нещо невъобразимо допреди пет години - да видим филм за "Отмъстителите" с Върколака и Буря в него, вече е напълно реалистична възможност.
Много по-малко вероятно изглежда Marvel да вградят във вселената си сегашния X-Men франчайз с оглед на всичките слаби моменти в неговата история (най-вече филмите "X-Men Origins: Wolverine", "X-Men: The Last Stand" и "X-Men: Apocalypse"). Хубаво ще е обаче поне да запазят Райън Рейнолдс като Дедпул, защото всяко друго решение би било грешка и би ни накарало да протестираме със статуси във Facebook и туитове.
С други думи, комиксови мутанти на голям екран вероятно ще гледаме и отвъд "X-Men: Dark Phoenix". Може би няма да са толкова различни като атмосфера и доста повече ще напомнят на останалите филми на Marvel, но така поне шансът да са ужасни ще е по-малък.
Най-малкото, едва ли Саймън Кинбърг ще е замесен в създаването им.
