Когато излезе по кината през 1999-а година, "Матрицата" мигновено се превърна в огромен хит, за който всички говореха. Но колкото е обичан оригиналът, толкова презирани са двете му продължения.
И докато "Матрицата: Презареждане" получи по-скоро противоречиви отзиви от критиката, за "Революции" почти не могат да се срещнат положителни мнения. Дори Моника Белучи не успя да спаси третата част от пълен провал.
Идеите и философията от първата част на "Матрицата", които накараха цяло едно поколение да си задава въпроси за света, в който живее, почти не могат да се срещнат в следващите две продължения. Вместо това Уашовски заложиха на зрелищни визуални ефекти, които не допринесоха особено за успеха на филмите.
Сериалът и първият филм за четирите нюйоркчанки има своята стабилна база от фенове, които нямат нищо против още една доза Кари и компания. Но дори и най-убедените почитатели на поредицата вярват, че вторият филм е напълно излишен и безсмислен.
Филмът най-вероятно е бил замислен като два часа, в които да се обсъждат важни неща като семейните проблеми, изневерите, живота със или без деца. Вместо това от първата до последната минута изглежда като лъскава реклама на дизайнерски дрехи и аксесоари.
Не помага и фактът, че четирите актриси в главните роли очевидно не дават най-доброто от себе си и изглеждат по-скоро отегчени. Липсата на реално взаимодействие между тях отново подхрани и слуховете, че четирите не могат да се понасят в реалния живот.
Историята за четирима приятели, които се събуждат след тежка вечер и единият от тях липсва, звучеше нереално, но на публиката й допадна. Какви са шансовете обаче това да се случи втори и дори трети път?
Действието във втората част беше пренесено от Лас Вегас в Банкок, но въпреки това имахме чувството, че гледаме един и същи филм отново. Хората го избраха заради остроумните реплики от първия "Последният ергенски запой" и останаха разочаровани.
В третия филм от поредицата героите са обратно в Лас Вегас, само че изглеждат по-отегчени от всякога. Почти във всяка сцена сякаш Брадли Купър всъщност смята колко милиона ще спечели от франчайза. Tретият филм беше толкова лош, че Обама се пошегува, че трета негова кандидатура за президентския пост ще бъде като трети филм за "Последният ергенски запой".
Първият филм за Човека-паяк не се оказа провалът, който се очакваше да бъде, а и направи режисьорът Сам Райми наистина популярен. Филмът беше последван от продължение, което също не беше лошо. След това Райми обяви идеята си за трети филм, при това с Венъм в него. Изглеждаше, че нищо не може да се обърка.
Изборът на Еди Брок за ролята на Венъм обаче се оказа тотално неподходящ, а Хобгоблин като че ли тотално не е на мястото си във филма. Разбираемо, отзивите бяха далеч по-лоши, отколкото за първите два филма и накараха Сам Райми да се оттегли от поредицата преди да се заговори за четвърта част.
Ясно е, че трите книги на Сюзан Колинс изискват поне три филма, които да проследят как Катнис Евърдийн се опитва да спаси Панем. Първият филм от поредицата вдигна високо летвата и очакванията. Беше достатъчно мрачен, пресъздаде добре жестокостта на "Игрите на глада" и въпреки някои пропуски следваше дословно книгата.
"Възпламеняване" обаче се оказа значително по-зле. Не лош, но със сигурност по-слаб от предшественика си. Той изглеждаше като удължен трейлър или реклама на предстоящия грандиозен финал. Друг минус бяха спестените важни за сюжета и героите подробности, докато далеч по-маловажни детайли от книгата намериха своето място във филма.
Четвъртият филм от поредицата за Индиана Джоунс беше посрещнат зле от критиката, а освен това накара феновете да се правят, че продължението въобще не съществува. Някои се шегуват, че създателите на филма са били толкова заети да докажат, че той ще излезе на голям екран, че не са се замислили дали въобще е необходимо.
Сценарият е слаб, а да дадеш на Шая Лебьоф ролята на изгубения син на Инди е наистина лоша идея. Двамата имат сериозни спорове на снимачната площадка и в крайна сметка нито той, нито Харисън Форд са доволни от резултата.
Друга грешка на продуцентите е, че филмът излезе доста по-късно от първите три от поредицата за приключенията на Индиана Джоунс. Очевидно този франчайз се изчерпа с времето.
Стивън Спилбърг взима мъдро решение като решава да не се заема с режисурата на продължението на "Челюсти". Рой Шнайдер също не желае да има нещо общо с проекта, но договорът му го задължава, а и продуцентите дават цяло състояние, за да остане.
Бюджетът е огромен за времето си, но сюжетът е познат и скучен – отново акула започва да убива хората по бреговете на остров Амити, кметът не иска да затвори плажовете и шефът на полицията Броуди е принуден сам да я убие. Единственото успокояващо нещо за екипа на "Челюсти 2" е, че следващите две продължения са далеч по-лоши.
През 70-те години на миналия век Франсис Форд Копола е един от най-добрите холивудски режисьори, но през 80-те кариерата му като че ли започва да се разпада. През 1990-а Копола най-накрая се поддава на натиска и решава да направи трета част на "Кръстникът".
Само че Робърт Дювал не иска да участва, а Уинона Райдър отказва ключовата роля на Мери Корлеоне точно преди снимките да започнат. Копола прави и още една грешка – води дъщеря си Софи на мястото на Райдър. София Копола по-късно ще се превърне в страхотен режисьор, но по това време все още е тийнейджърка без никакъв опит в актьорството.
Освен че е обречен на неуспех още от замисъла си, филмът е и ненужен и не може въобще да бъде сравняван с първите два.
Още преди официално да излезе, имаше много знаци, че филмът ще бъде провал и разочарование. С изключение на поредицата за Индиана Джоунс Джордж Лукас няма много забележителни проекти през 80-те и 90-те. Освен това избира да напише и режисира "Невидима заплаха" изцяло сам, докато в предходните части използва доста помощ.
И накрая, Джар Джар Бинкс е досаден дори и в краткия трейлър. South Park се шегуват с него още преди филмът официално да е по кината. Можем да се надяваме Джей Джей Ейбрамс да не последва примера на Лукас.
