Възможно ли е една съвсем лична история да звучи универсално? Възможно ли е тъгата, преживяванията и страховете на един човек от един град в една държава да отразяват тъгата и страховете на мнозина от същата територия? А дали това всъщност не е картината, с която живее цяло едно поколение, разпръснато на различни точки по света, поколение на различни народи?
В анимацията си "Физика на тъгата" художникът Теодор Ушев показва едно универсално лице на тъгата - език, който може да бъде разбран от всеки, независимо от произхода му и личната му история.
"Капсула на времето на моята генерация" - така Теодор Ушев нарича филма си, нарисуван с древната египетска техника енкаустика. И успява в тази капсула да улови времето и тъгата не само на своето поколение, но и на всеки човек, който търси себе си и своето място в света, тъгата на изгубените идентичности и изгубените посоки, на онзи, който не знае дали някой ден няма да забрави накъде е тръгнал и къде иска да се върне.
Анимацията по едноименния роман на Георги Господинов "Физика на тъгата" успява да пресъздаде онова настроение, превърнало книгата в носител на безброй награди - текст, който звучи универсално, преведен на повече от 10 езика.
Настроението на търсене, на завръщане към спомена, към началото, на улавянето на детското, на списъка, на малките неща, които ни формират, на личните лабиринти, в които като деца се лутаме в търсене на своята нишка на Ариадна, в търсене на изход или на собственото си място.
Теодор Ушев работи по "Физика на тъгата" в продължение на осем години. През това време се появиха номинираният за "Оскар" филм "Сляпата Вайша" (по разказ на Георги Господинов), както и различни независими проекти в киното и визуалното изкуство. Във "Физика на тъгата" обаче Теодор Ушев успява да говори през анимацията си така, че да го чуят всички и всеки отделен човек едновременно.
За сценария на филма Ушев не следва стриктно сюжета на романа на Георги Господинов. Нарича го не филм-биография, а филм-лабиринт. В свое интервю пред bTV аниматорът казва, че цялата идея тръгва от египетските гробници и предметите, заровени с починалия. Теодор Ушев не просто използва тази идея като основа на филма си, а и го изпълнява в техниката на "восъчната живопис" или т.нар. енкаустика, с която са създавани изображения в Древен Египет. "Физика на тъгата" съдържа 15 000 кадъра, рисувани с восък.
В своята капсула Теодор Ушев решава да "зарови" любимите си истории, мелодии и чувства.
Това заравяне обаче не се стреми да провокира тъга, въпреки че самият Ушев казва, че тя е мотивиращо състояние. "Трябва да я прегърнем, да си живеем с нея и да продължаваме напред. Няма нищо по-депресиращо от непрекъснатия стремеж към щастие", казва той пред bTV.
"Физика на тъгата" може да бъде най-добре описана обаче като филм-портрет на всички онези, които и днес обикалят света с усещането, че се лутат, търсейки себе си, без да успяват да се намерит.
Премиерата в България се състоя на 17 ноември в Зала 1 на НДК като част от програмата на Киномания 2019, с което изпревари с три месеца представянето на филма на поредния престижен форум, този път - в Париж. По време на специална вечер, посветена на Теодор Ушев, беше представен и музикално-визуалният спектакъл на Токийския университет „Четирите годишни времена" в изпълнение на Куарто кватрет и художествени картини на четирите сезона, нарисувани от четирима различни художници, сред които и Теодор Ушев
"Физика на тъгата" е посветена на покойния баща на Ушев, като същевременно целият филм следва линията баща-син, дори в озвучаването си на английски и френски език. В английската версия, представена на зрителите в България, звучат гласовете на Доналд и Росиф Съдърланд, а френскоезичната версия е озвучена от известния кинорежисьор Ксавие Долан и баща му Манюел Тадрос.
Филмът е и сред обсъжданите за канадско предложение за "Оскар" - идея, която не звучи неочаквано, предвид факта, че анимацията вече беше представена на редица престижни фестивали, от които вече има седем големи награди. Сред тях е и специалната награда на журито по време на кинофестивала в Торонто в съревнование с документални и игрални филми.
Едва ли друг анимационен филм, създаден тази или в близките години, успява толкова добре да улови духа на времето и духа на хората, потънали в него - не в една държава или една генерация, а общата мъгла, в която всеки ден се опитваме да открием пътя си всички ние. Аз сме.
