Не само феновете на шпионските екшъни, не само любителите на бързите коли и силните усещания, не само онези, които имат сантимент към Джеймс Бонд още от времето на Студената война, но и почти всички зрители, дори и да не са най-големите привърженици на поредицата, изпитват любопитство към новата част от безкрайната серия горе-долу еднакви филми за 007.
Или, най-малко, ги гложди парливият въпрос:
"Става ли за гледане това нещо?"
Предвид факта, че нищо не може да се сравни с очакването на тазгодишния "Спектър", отговорът на въпроса изглежда още по-належащ.
Дали заради масирания и доста умен маркетинг, дали заради интензивната медийна реклама, но няколко дни преди премиерата на филма у нас (от 6-ти ноември Бонд ще взривява екраните на кината в страната), интересът към новата част е особено силен.
Добрата новина е, че публиката този път няма да остане разочарована. А отговорът на въпроса на най-нетърпеливите е кратък:
Новият Бонд не само че "става", ами е и доста по-добър от предишните части.
Особено в сравнение с онези, снимани през последните 2 десетилетия.
Дори и съпоставен със смятаната за доста успешна последна част "Кординати: Скайфол" (Skyfall) от 2012-та - част, която записа значителни приходи в боксофиса (около 315 млн.долара) - "Спектър" печели по точки.
Не толкова откъм сценарии (защото да се очаква умен сценарий във филм за Джеймс Бонд е глупаво), нито откъм ефекти (не бива да забравяме, че "Скайфол" те бяха доста забележителни), нито като музика (съжалявам, но как се сравнява Сам Смит с Адел?), но основно откъм стил, темпо, декори, начин на заснемане...
По всички тези параметри, "Спектър" е храна за душата.
Естетически стилните кадри са перфектно монтирани: тъмни нощи се редуват с ярки дни, Алпите контрастират с Танжер; Рим, неговата царственост, сексуалност и тъмна мистика е противопоставена на Лондон, където графичния образ на агентурата е помрачен от нейната нечистоплътност; карнавално Мексико е съпоставено с привидно ежедневени сцени.
Този кинематографски баланс ни кара действително да повярваме, че животът на агентите от МИ6 е интересен - усещане, което беше поизчезнало, особено ако си спомним глупотевината "Не умирай днес" от 2002-ра.
Всичката тази наслада за окото и за сетивата е поддържана от доста добре издържано темпо, за разлика от предишни филми на Бонд, където кадрите бяха чудовищно бързи и накъсани, подобно на рекламен спот.
И като казахме реклама - няма по-добра реклама за автомобили от тази нова част за агент 007.
Или както вече писаха от Top Gear, филмът прелива от динамика, а гонката на Aston DB10 и Jaguar C-X75 из Рим надминава всички очаквания. По-реалистично заснети сцени едва ли могат да се постигнат. Направо ви се иска да сте там и да натискате педала на газта из красивия, вечен град.
Героят, изигран от Даниел Крейг, също представлява по-добре балансиран образ, отколкото онзи западнал, остаряващ и мрачен агент от "Скайфол".
Сега Бонд е зрял, стилен мъж, който има достатъчно опит, за да спре злото по света. И да забие 25 години по-млада мацка, естествено.
Той скача, тича, бяга от едрия злодей (който вади очи) и едновременно с това говори по смартфона си; лети с черен самолет из снежнобялата планина, гони мишки и спомени, бди и спасява.
И, въпреки че в края на "Спектър" се загатва, че агентът се оттегля от работа (всъщност филмът има два финала един след друг - и двата силни), и дори да знаем, че е твърде вероятно и да не видим повече Крейг в тази роля - емоциите са приятно обрани.
А това отново е плюс, защото, както доказа и "Скайфол" - емоционалността при подобни силно наситени зрително филми - може само да навреди.
"Наблюдение" е ключовата дума в "Спектър".
И тази дума звучи толкова актуално, колкото и във времето на Студената война. Джеймс Бонд и проблемите, с които той се сблъсква, за първи път изглеждат така реални, сякаш са на косъм да се случат, ако светът ни стане още една степен по-хиперболизиран.
Бонд е наблюдаван - независимо дали чрез изкуствена кръв с наночастици, която му е инжектирана, или през телефона си. Камерите гледат и разказват истории за пред камерата, която снима, докато вие като зрители - наблюдавате.
И само заради тази небрежно загатната игра си струва да видите още веднъж Даниел Крейг в елегантно опънат костюм по тялото.
Powered by:
