„Широко затворени очи"
Том Круз доставя зряло и сдържано изпълнение в хипнотичната психо-сексуална епопея „Широко затворени очи". Това е последният филм на великия визионер Стенли Кубрик, който режисира тогавашното първо семейство на Холивуд - Круз и Кидман - в образите на двойка от високата средна класа на Ню Йорк с. Известно време след премиерата на филма, сниман за рекордно дълго време, Том и Никол се разделят.
В „Широко затворени очи" Том Круз е чудесен в ролята на мъж, разяждан от ревност и потопен в света на покварени плътски фантазии. Логиката на еротичния сън е преплетена с естетиката на мистерията и криминалния трилър, а сцената с оргията в имението с маскираните заплашителни фигури и голите супермодели е модерна кино класика.
Круз предлага изключителна поддържаща роля, донесла му трета номинация за „Оскар" в монументалната тричасова мозайка на Пол Томас Андерсън „Магнолия". Колекцията от персонажи е богата и материализирана от възможно най-качествените актьори в англоезичния свят. В тази свирепа конкуренция Круз успява да абсорбира вниманието с образа на професионален лектор на тема „как да свалим мацка бързо и безболезнено", който крие дълбоки психологически травми под лъскавата опаковка на рафиниран алфа-мъжкар.
Круз се справя чудесно с емоционалните флуктуации, които ролята изисква - от самодоволна демонстрация на его и сексуален успех, до разрив и капитулация пред лицето на страданието.
Антивоенната драма, вдъхновена от действителни събития, „Роден на 4-и юли" носи на Том Круз неговата първа номинация за „Оскар" за главна мъжка роля. И съвсем заслужено. Драматичната трансформация на централния персонаж е впечатляваща - от олицетворение на идеята за „златното американско момче", през огорчен инвалид и ветеран от войната във Виетнам, до страстен активист за прекратяване на кампанията на американската армия в Югоизточна Азия. Филмът е режисиран от Оливър Стоун и съвсем очаквано е наблъскан с ляво-либерална пропаганда и тежък патос, но изпълнението е безупречно, а Круз се доказва като истински драматичен актьор.
Говорим само за оригинала от средата на 90-те години на миналия век с режисьор Браян Де Палма. Последвалите продължения притежават колосални пробойни както във формата, така и в съдържанието. Но пък са страшно успешни и поддържат кариерата на Круз във „висшата лига" на индустрията. Дори в момента се снима шестата част от шпионския екшън франчайз. Първият филм си остава чисто качество и златен стандарт в жанра - виртуозно композирани кадри, майсторски монтаж, великолепен усет за изграждане на съспенс и страхотен актьорски екип, предвождан от мистър Круз.
Военната пародия, режисирана от Бен Стилър не е особено качествено кино, но Том Круз е титаничен и успява да „открадне шоуто" с най-шантавия персонаж, който някога е правил. Тук Круз е Лес Гросман - богат магнат с интереси в множество търговски начинания и най-вулгарния речник под слънцето. Лес е заплашителна фигура - дебел, плешив, с очила, абсурдно едри и крайно космати ръце. Той обича да унижава всички - от своите подчинени, през холивудски звезди, до някакви азиатски терористи. Харесва и хип-хоп, което допълва абсурдния пакет. Круз е неузнаваем под килограми протези и художествен грим, а ролята вече е част от световната поп-културна съкровищница.
„Дни на грохот"
В края на 80-те години на миналия век, на крилете на страхотното представяне на авиационния хит „Топ Гън", продуцентите Джери Брукхаймър и Дон Симпсън, режисьорът Тони Скот и младата мегазвездата Том Круз се събират отново в опит да дублират монументалния комерсиален успех с автомобилното зрелище „Дни на грохот".
Всичко, което се беше получило в „Топ Гън", дава на късо тук. Състезателният екшън е голям творчески провал, но в крайна сметка не успява да забави свръхскоростното развитие на Круз. Филмът просто остава едно от професионалните петна във визитката на актьора.
Не е ясно какво са си мислели създателите на „Коктайл", когато са планирали проекта. Какво ги е накарало да смятат, че филм за лишения от смисъл, субстанция и драматизъм възход на нахъсан, но интелектуално предизвикан барман, ще може да се превърне в качествен хит. По това време младият Круз е смятан за непогрешима гаранция за привличане на публика, но дори и той не може да спаси тази творческа катастрофа.
Опитът да се имитира структурата на „Цветън на парите" - по-ранен хит на Скорсезе с Круз - е обречен. Резултатът е един от най-слабите филми с Круз.
„Офицери и пешки" е един от по-късните провали на Круз. Филмът е тегава политическа драма с огромни амбиции и твърде малко интересен материал. Том играе самодоволен републикански сенатор, който си мисли, че е излязъл със стратегия за побеждаването на талибаните в Афганистан. Персонажът има навика да дърпа дълги речи за важната международна роля на САЩ и за същността на разузнавателните служби.
Участието на Мерил Стрийп не помага нито на Круз, нито на филма. Потънал в евтин морализаторски патос и предвидими политически залитания, „Офицери и пешки" е не толкова дразнеш, колкото лесно забравим.
Не му се получи на Круз да се преобрази в порядъчно успешния литературен персонаж Джак Рийчър в тази посредствена едноименна екранизация по Лий Чайлд. „Джак Рийчър" няма достатъчно остри и силни драматургични зъби, кънти на кухо, диалогът е сглобен и доставен без въображение и размах, а Круз е болезнено неподходящ за ролята на Рийчър. Чисто физически той няма абсолютно нищо общо с литературния първообраз и това стана повод за протестни викове из виртуалното порстранство, произведени от верните фенове на книгите на Чайлд.
Филмът дори получи продължение, което очаквано се представи по-лошо от оригинала. Дори вкарването на маниакалния режисьор и ексцентрик Вернер Херцог в актьорско амплоа не можа да извади „Джак Рийчър" от блатото.
С дълга рокаджийска грива, сценичен грим, татуировки по вечно разгърдения торс и китара в ръце, Том Круз никога не е изглеждал чак толкова нелепо. „Рок завинаги" е епичен провал и автентична боксофис катастрофа. Направо е чудно как тази идея е успяла да извърви пътя до игрален филм, че и с Том Круз в една от ключовите роли.
Круз играе пристрастен към лекия живот рок жребец, който се влюбва в журналистка, а сценарият се разгръща на екрана по-абсурдно дори от доктрините на сциентологията. „Рок завинаги" никога не трябваше да бъде правен.
