Епичният успех на сериала Stranger Things освети носталгията по 80-те като в същото време успя да възкреси интереса към една от есенциалните екранни икони на 90-те. Това, разбира се, е неповторимата Уинона Райдър, която играе леко опърпана и лишена от еротично електричество версия на себе си в свръхестествената поп-културно ориентирана поредица.
Уинона Райдър се нуждаеше от подобно зрелищно завръщане - присъствието й в съвременната крайно корпоративна, прекалено полирана, твърде трезва, скучна и стерилна среда е любопитен анахронизъм.
Все едно в края на 2017-а да си пуснеш видеокасета с екшън, дублиран на един глас - мъже, жени и деца. Райдър е хаотична, разпиляна, проблемна и прекрасна по един странен начин, който може да бъде напълно разбран от хора, които имат реални и наситени спомени от 90-те години на миналия век. Уинона функционира като деветдесетарски флешбек от плът и кръв. Фигурата ѝ - всичките 161 сантиметра от нея - притежава контурите на носталгията по първото десетилетие след края на Студената война.
В големите си, едновременно ококорени и отнесени, тъмно кяфяви очи тя е запечатала цяла една епоха, прорязана от противоречия и дефинирана от стилово многообразие. Спомените за Уинона са и спомени за срещата на крещящите цветове с мрачната нео-готическа естетика, за просперитета на Запада и мечтата на Изтока по Америка, за хегемонията на иронията и тийнейджърските бунтове без кауза, озвучени с гръндж и рейв, натопени в алкохол, мариновани в наркотици, пропити с невротична енергия, просмукани от депресия и опити за самоубийство или създаване на постмодерно изкуство.
Уинона Райдър създава някои от най-запомнящите се женски образи в киното на 90-те години.
С нейното мистериозно, леко момчешко, меланхолично и еротично излъчване тя е перфектен избор за готическата приказка на Тим Бъртън „Едуард с ръцете ножици". Неизбежният романс на Райдър с Джони Деп, който играе главната роля във филма, е направен изцяло от материята на деветдесетарския Холивуд. Райдър се потапя в пищната естетика и на друг готически епос от началото на десетилетието - „Дракула" на Копола, и става предпочитана актриса за атмосферични костюмни драми.
Скорсезе я избира за „Невинни години", Биле Аугуст я ангажира в „Къща на духовете" , Никълъс Хитнър я режисира в „Лов на вещици". В същото време бунтарската и невротична природа на Райдър я отвежда в обятията на независими майстори като Джим Джармуш и неговия опус „Нощ над земята". Уинона е на мястото си още в черно-белия мета коментар на Уди Алън за живота на звездите „Знаменитости" и „Луди години" на Джеймс Манголд за проблемите на млади жени с психични проблеми. Визионерът Жан Пиер-Жьоне се вдъхновява от понякога безполовото излъчване на Райдър и я прави чувствителен андроид в „Пришълецът: Завръщането".
През 90-те Уинона Райдър е навсякъде - в готически спектакли, романтични драми, исторически фрески, сюрреалистични хорър фантастики и алтернативни американски филми.
Тя е странна и секси, престижна и ъндърграунд.
Тази нестандартна актриса е дори по-ексцентрична отколкото хората предполагат. Изгряла като млада и неразбрана бунтарка през 90-те, тя е продукт на семейство от хипи отломки. Ражда се във ферма близо до градчето Уинона в Минесота и е кръстена на него. Родителите ѝ са артистични хора с дълбоки връзки в битническото движение и психеделичната субкултура. Неин кръстник е Д-р Тимъти Лиъри - гуруто на философията за отваряне на съзнанието чрез консумация на халюциногенна дрога.
Това обяснява много неща. Както и обстоятелството, че семейството на Райдър отива да живее в комуна без електричество и телевизия в края на 70-те, когато Уинона е на седем години.
Хипи съществуването не продължава много, но оставя трайни следи в съзнанието на Райдър.
Тя описва себе си като аутсайдер в училище и твърди, че един път група момичета я помислили за слабо и женствено момче и я пребили с викове „Хей, педалче!". Години по-късно тя срещнала една от насилничките, която не я разпознала като своята жертва, но знаела, че е младата звезда Уинона Райдър. Момичето поискало автограф, а Уинона припомнила случката и ѝ казала да си го начука.
Уинона Райдър проявява своя артистичен апетит отрано и успява да си осигури редовни и важни роли още в тийн годините. Успехът се разгръща паралелно с депресиите, друсането, делюзиите, лудешките холивудски партита и влюбването в неподходящите гаджета. Райдър разчита на викодин, диазепам, оксикодон и други вещества, за да премине през стреса на славата и да избяга от капаните на собствената си нестабилна психика.
Официалното публично падение на Райдър символично идва с края на нейното десетилетие - 90-те.
През 2001-а тя е арестувана след като се опитва да открадне дизайнерски дрехи и аксесоари от тузарски магазин в Бевърли Хилс на стойност няколко хиляди долара. Тя е неадекватна и на наркотици. Инцидентът осветява кризата в живота на актрисата. Уинона признава за борбата с депресията и играта с дрогата.
Краят на 90-те носи крах за една от кралиците на епохата. Но напоеното с носталгия съвремие ѝ поднесе възможността за възкресение и изкупление, а тя се възползва благодарение на перфектно озаглавения сериал Stranger Things.
