Можем да кажем спокойно, че Рей Бредбъри е една от най-ярките личности на модерната фантастична литература. Обожател на мрачни тайни, тъмни тунели и тоталитарни общества, той има невероятната способност да намира романтика там, където други фантасти и почитатели на жанра така и не успяват.
Рей Бредбъри е мечтател, мъж с плашещо голям ум и чудесно чувство за хумор. Една от най-известните творби на Бредбъри си остава новелата "Фаренхайт 451" или "451 градуса по Фаренхайт". Една легенда гласи, че когато Бредбъри попитал един пожарникар на каква температура хартията се самозапалва, той отговорил: "Точно 451 градуса по Фаренхайт".
Авторът толкова харесал начина, по който това би звучало като заглавие, че не си направил труда да провери дали това наистина е така.
В случай, че някой се чуди, 451 градуса по Фаренхайт са равни на 232.777778 градуса по Целзий и няма твърди доказателства, че хартията се самозапалва, ако е изложена на толкова силна топлина. На кого му пука обаче! Бредбъри е бил прав – заглавието звучи супер яко!
"Фаренхайт 451" се появява за първи път на хартиен носител през 1953 г. в списание Playboy, а по-късно излиза и като отделна книга. След това е преиздаван хиляди пъти, а Бредбъри се превръща в рок звезда и написва още много книги и сборници с разкази, както и сценарий, като работи активно до 2005 година, точно 7 години преди да умре.
"Фаренхайт 451" има богата, любопитна и пищна история, натъпкана в малкия брой страници, с които разполага. За разлика от повечето фантасти, бъдещето, което Бредбъри вещае за човечеството в тоталитарния си роман е доста по-постижимо от това да ни нападнат група извънземни и да ни изтребят до крак.
В бъдещето на Бредбъри човечеството е унифицирано и оглупяло до безумие. Всички дребни guilty pleasure удоволствия са забранени и изкоренени, а четенето и притежаването на книги се наказва със съд и затвор. Понякога дори със смърт. Пожарникарите са се превърнали в хората, които горят анатемосаните книги и колят и бесят нещастните притежатели на интелектуална собственост. Светът е в перфектна хармония, защото всички са еднакво глупави, еднакво незаинтересовани, еднакво втренчени в гигантски монитори, поставени в домовете им, на които тече постоянна версия на извратен вид реалити шоута – тоест, група глупави хора, разказват на други глупави хора скучния си живот. Единственото, което Бредбъри е объркал, е фактът, че мониторите ще са малки. Всичко друго му се е получило, казвам го без капка преувеличение, почти перфектно.
Разбира се, там където има тирания, винаги има и бунтари. Онези, които мръдват от правия път, за да се противопоставят на глупостта, на общото, и които, дори с цената на живота си, са склонни да се борят до кръв.
Бредбъри поставя пионките на масата и размесва сюжет, в който вкарва любимата си романтика и най-страшните си кошмари – свят, в който не се чете – и оставя нещата да се случват. Така се появяват Гай Монтег – млад пожарникар, Бийти – неговият краен, циничен и садистичен шеф, и Кларис – младо момиче с душа на бунтар и съседка на Монтег.
"Фаренхайт 451" е от тези романи, които хората много често не са чели, но обичат да казват, че са. Може би, защото смятат, че това ги прави по-умни или просто защото сюжетът е толкова популярен и се е превърнал в назидателно, че човек има чувството, че макар никога да не се докосвал до оригиналния книжен носител, вече знае всичко. И все пак... Бредбъри и специално тази негова творба, заслужават цялото внимание, което може да им отделите, затова го направете, ако още не сте.
Снимка: HBO
Романът получава първата си филмова адаптация през 1966 година от друг любител на изкривените човешки взаимоотношения и илюзорни качества – Франсоа Трюфо. Джули Кристи и Оскар Вернер влизат в главните роли. По онова време Трюфо е на 34 години и вече е направил великолепните си "Жул и Жим" и "Нежна кожа". Самият Трюфо намира фантастиката за скучна и неинтересна, но когато чува сюжета на Фаренхайт решава, че иска да филмира романа и събира парите за адаптацията няколко години. Продукцията има страшно много проблеми, но въпреки това дори днес Бредбъри може да се гордее, че това е филмът по неговия роман.
Тази година, в една съвсем различна галактика, HBO решават да филмират наново романа на Бредбъри. Модерната адаптация на канала с участието на Майкъл Б. Джордан и Майкъл Шанън е почти свръхинтерпретация на популярното четиво.
С изключение на няколко основни опорни точки, продукцията е променила повечето неща. Финалът е различен, взаимоотношенията са различни, дори проклетите видеостени са различни. Предполагам Бредбъри е нямало как да предвиди възхода на технологиите в последните години.
Промените не са непременно нещо лошо. HBO и техният "Фаренхайт 451" скачат в далечното бъдеще, обрамчено от видео билбордове, от електронни устройства, които те следят, пожарникари, които те горят и правейки го участват в свой род реалити шоу, което бива възхвалявано от мнозина.
Майкъл Б. Джордан е някаква доста по-модерна, бунтарска, рок енд рол и решителна версия на Гай Монтег, дори в сравнение с почти циничното изпълнение на Оскар Вернер. Непорочността и дори лекото неразбиране на онова, срещу което се изправя книжната версия на Монтег, отдавна се е изменила в пътя си между страниците и екрана, бил той малък или голям. За сметка на това Майкъл Шанън е чудесен като свирепия Бийти. Той е още по-ожеточен и настървен, дори спрямо книжната си версия. Неговият Бийти е плътен, по-характерен, изпълнен с лични тревоги и собствени демони, които се борят да излязат навън, но така и не успяват. Кларис пък е изиграна от младата София Бутела и няма нищо общо в персонажа на Бредбъри. Новата Кларис е пънк бунтар, чиято функция отново е да промени възгледите на Монтег, но методите с които го прави са контрастно различни от тези на първоизточника.
Снимка: HBO
Това, което новата версия на филмовата адаптация на романа се е опитала да направи, е да насити с повече взаимоотношения и причинно-следствени връзки света на Бредбъри и по този начин повече да го доближи до злощастното бъдеще, което всички си представят. Донякъде са успели, но за сметка на това са се лишили от небрежната романтика и лекотата, с която авторът докарва до катарзис своите персонажи.
Някои от основните и важни опорни точки от романа стоят, като личната ми любима сцена, в която възрастна жена се самозапалва, заедно със своите книги пред изумения поглед на Гай Монтег. Не знам дали книгите горят по-добре при 451 градуса по Фаренхайт, но хората със сигурност.
Новата адаптация е побрала в себе си тоталитаризъм, конспирация, любов – към книгите и към част от хората – жестокост, бъдеще пълно с роботизирани чатъри и лайкващи глупости хора, острота и леко мелодраматичен финал, идещ да отбележи началото на нова революция, в която няма щастие, а само кръв и огън. Казано с думи прости – новата версия е по-остра и не на всеки ще му допадне. Но това не я прави непременно лоша.
Оригиналния филм-адаптация на HBO "Фаренхайт 451" вече пари в онлайн стрийминг платформата HBO GO. Може да я видите и сами да прецените дали е вашата чаша чай. А може да си причините и романа.
Знаете ли как мирише чисто нова книга? А какъв е дъхът на силно изгоряла хартия? Бредбъри ще ви накара да разберете.
