Черна лента, бяло кино: Балкански филми за душата

Filmcafe 29.03.2019, 18:36

Снимка: Komuna

"Черна котка, бял котарак" (Сърбия)

Защото няма как да минем без този шедьовър на Емир Кустурица. Действието на филма се развива на брега на Дунав, където живее циганинът Матко- дребен контрабандист. Един ден му идва идеята да прекара през границата цял влак, който превозва бензин между Белград и Истанбул и по този начин да изкара много пари. За това начинание обаче му е необходим спонсор... В аферата се намесва Дадан - млад гангстер, фен на кокаина и техно музиката и оплита Матко в мрежите си. За да върне дълга си, Матко предлага Заре да се ожени за сестрата на Дадан, по прякор Бубамара (Калинката), докато всъщност е влюбен в друга.

"Парад" (Сърбия)

В Белград за пръв път разрешават провеждането на гей парад. Проблемът е, че полицията отказва да охранява парада, което на практика означава, че парадът остава беззащитен за месомелачката, която местните скинари са подготвили за участниците в парада. За да избегне това, един от ЛГБТ активистите се обръща към Лимона - ветеран от войните след разпада на Югославия, който сега е собственик на охранителна фирма. Понеже в Белград няма кой да се съгласи, Лимона решава да сформира "екип" от региона. Така той, заедно с водача на гей активистите Радмило, тръгва на обиколка из околните страни, за вербува за мисията старите си неприятели от войните. Филмът е един безкрайно забавен прочит на "Седемте самураи" с балкански отенък и много поводи човек да се смее и да се усмихва.

"Когато порасна, ще стана Кенгуру" (Сърбия, Черна гора)

Безумно забавен и адски откровен. "Когато порасна, ще стана Кенгуру" е филм за това как човек да НЕ разгърне вродения си потенция, филм за живота в ступор, в който героите просто опитват да постигнат своите малки цели - да свалят страхотна манекенка или просто да спечелят богатство, залагайки на еврофутбол. Иначе лицата в този филм притежават множество добродетели, включително и една особено рядка за тази част от света: те искрено се радват за успехите на другите хора.

"Ничия земя" (Босна и Херцеговина, Словения)

Безспорно един от най-добрите филми, създавани на Балканите. Годината е 1993-а, а в Босна тече война между сърби и бошняци. В ничията земя на бойното поле босненският войник Чики и тежко раненият му другар се озовават в окоп заедно с един сръбски войник - Нино. По-лошото от това да попаднеш на едно място с врага, с когото до преди час си се бил, е, че никой не може да избяга. Самият филм смесва изключително умело сатирата с тежката драма, показвайки как дори омразата на войната може да бъде преодоляна, ако има волята и нуждата за това. "Ничия земя" е великолепен и задължителен за гледане.

"Гърбавица: Земята на моите мечти" (Босна и Херцеговина)

"Гърбавица" - кварталът на Сараево, който и до днес носи следите на войната. В центъра на историята са Есма и дъщеря й Сара, които живеят сами в малък апартамент в квартала. Когато в училището на Сара организират екскурзия за учениците, Есма започва да търси пари, за да плати таксата. Има обаче условие - тези деца, чиито бащи са загинали като герои през войната и могат да го докажат с документ, ще пътуват безплатно. Сара през целия си 12-годишен живот предполага, че нейният случай е именно такъв. Въпросът е, че нещо не е наред, когато майка й не може да й даде такъв документ. "Гърбавица" не е лек филм за гледане и наистина може да те хване за гърлото. Определено обаче си заслужава гледането.

"Пътят на Халима" (Хърватия")

5 години след края на войната в Босна мюсюлманката Халима търси останките на съпруга и сина си, отведени и екзекутирани от сръбските войски. Тялото на мъжа й е открито бързо чрез ДНК-анализ, но за останките на сина й е по-трудно да бъдат открити, заради една стара семейна тайна. Тя всъщност не е родила това дете. Историята се връща 23 години назад в западна Босна, когато Халима и съпругът й осиновяват детето на племенницата си Сафия, родено от любовта й със Славомир - сръбски младеж от съседно село. Сега Халима трябва да намери Сафия и да я убеди да разпознае детето, което някога е родила. А този път ще доведе след себе си много болка и прикрити кошмари.

"Изток, запад, изток" (Албания)

Тирана, 1990 г. В Албания засега комунизмът още е на власт. Правителството възлага на 50-годишния бивш шампион по колоездене Ило да събере отбор от 5 колоездачи, които да представят страната на аматьорско състезание във Франция. На път за Франция те посещават Триест и докато се опитват да свикнат с омайващата гледка на западния просперитет, научават от телевизора в хотела, че у дома е избухнала революция. Притеснени за безопасността на близките си, те търсят начин да се върнат в родината си, но тъй като целостта й е под въпрос, ще имат нужда от цялата помощ, на която могат да разчитат.

"Илюзия" (Македония)

Македония в обърканите години на прехода. Марко е тийнейджър, чийто свят е решил сякаш да се сгромоляса върху него. Хулигани правят живота му извън дома нетърпим, а алкохолът и комарът отравят живота му вкъщи. Единственото спасение идва в образа на един учител, който го насърчава да участва в поетичен конкурс. Авторът на най-доброто стихотворение, възхваляващо Македония, ще получи награда - пътуване до Париж. Всичко обаче сякаш е решило да се обърне срещу Марко и той вече няма покой в света на мечтите си. Запознанството му с един "войник на съдбата" е свързано с усвояването на нови уроци, включително и по стрелба. Научил, че "или трябва да изяде, или ще бъде изяден", Марко започва да търси справедливост за предателствата, които е понесъл, вземайки нещата в свои ръце.

"Пънкът не умира" (Македония)

Мирса е бивш певец в някогашната най-популярна пънк банда в Македония, но е скъсал с това преди години. Сега е на 40, все още живее с майка си и понякога продава дрога за албанския дилър Гзим, който пък го снабдява евтино с трева. Един ден на Гзим му хрумва идея: Мирса трябва да събере отново бандата си и да направят благотворителен концерт в Дебър - македонски град с албанско мнозинство. Проблемът идва оттам, че почти всичките членове на старата банда на Мирса са се махнали след разпада на Югославия. Филмът е изпълнен с черен хумор и смешно-трагични моменти, които ще ви грабнат.

"Смъртта на господин Лазареску" (Румъния)

Господин Лазареску е възрастен вдовец, който живее сам с котките си в малък апартамент в Букурещ и обича алкохола. Една вечер, измъчван от гадене и главоболие, той звъни на Бърза помощ. Той изобщо не подозира за епичната одисея, която ще последва в тази странната нощ - следва прехвърляне от доктор на доктор (ужасно натоварени и изтощени от многото работа), от болница на болница (задушни и пренаселени с пациенти), докато животът му бавно гасне... Филмът е разказ за "типичната румънска мудност" и за глупостта на крайната бюрокрация, когато един човек умира.

"Мечта за Калифорния (Без край)" (Румъния)

Лятото на 1999 г. Свръхсекретна радарна система на НАТО пътува с влак към раздираното от война Косово и за целта минава през Румъния. Спешната мисия е спряна от Дояру - началник-гара и местно величие в румънското градче Капалнита. Въпреки, че е получил устно разрешение от правителството, той настоява да се попълнят всички необходими митнически документи преди да разреши високотехнологичният товар да премине. Започва борба за надмощие между могъщия черноборсаджия и командирите на американския военен ескадрон, конвоиращи техниката - кап. Дъг Джоунс и серж. Дейвид Макларън. А това може да доведе до огромни и невероятно смешни поразии с размерите на пълнокръвна геополитическа буря.

"Щипка лют пипер" (Гърция)

За стария Фанис кухнята е нещо метафора за национална идентичност и личните чувства. Мъжът е разкъсван между гръцката си идентичност и любовта към родната държава - Турция. И тази му дилема го води през целия филм. А той е поднесен като типична софра от региона - от миналото, поднесено като предястие в Истанбул през 1959 г., през основното ястие на историята 5 години по-късно в Атина през 1964-а, та до десерта на настоящето. Всички герои - деца и възрастни, и особено Тасос Бандис в ролята философски настроения възрастен човек - допринасят по уникален начин за настроението на филма.

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (България)

За български филми сме писали достатъчно, но колкото и пъти да споменаваме "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" пак ще има място за още. Това безспорно е едно от най-добрите заглавия на новото българско кино. Историята се фокусира върху Алекс, който се опитва да намери себе си след преживяна тежка катастрофа. Действието на филма започва през 70-те години на XX век, когато Алекс е роден в малък български град. Семейството му е принудено да избяга на Запад. 25 години по-късно родителите му загиват в катастрофа, а Алекс загубва паметта си. Дядо му си стяга багажа и заминава за Германия. Двамата започват да се сближават с помощта на играта на табла, докато пътуват с колело тандем на път за България.

Когато става въпрос за Балканите, човек няма как да не си помисли за бурни и драматични емоции, силно любене и още по-силно мразене, ракия, салата, ритмична музика и тук-там някоя и друга псувня.

Този образ на дивите балканци е толкова устойчив, колкото и албански бункер, строен по времето на Енвер Ходжа. Но нека сме честни - не е като да няма причини за съществуването му.

Балканите винаги са били вратата на Европа към Ориента, кръстопътят на различните народи и място, наситено с много история и още повече истории. И ако за някои това е най-дивата част на континента, то за други полуостровът е най-романтичната.

Кръстопътят на Балканите продължава да съществува и днес - между Запада и Изтока, между прогреса и старите нрави, между опитите за мир и кръвните вражди. Тук всичко е въпрос на лична чест.

И тази специфична балканска емоционалност се прехвърля и върху филмите, които се правят на полуострова. Те са заредени с чувственост, смразяваща болка и сладко веселие - смешни и тъжни, груби и трогателни.

Така че нарежете салата, изстудете ракията, сложете някой удобен анцуг и се пригответе за балкански филми. В галерията можете да видите някои наистина добри заглавия на балканското кино от началото на новия век.