"Трябва да напишете съвсем отделен материал за това", казва Натали Дормър, отмятайки коса на една страна, така че да се види, че обръснатата част, която премахна за ролята на бунтовничката Кресида в "Игрите на глада: Сойка-присмехулка", е израснала наново.
Но колкото и да се опитваме да удържаме разговора върху "Игрите на глада", няма как да избегнем основния въпрос.
Дормър беше разкритикувана по-рано тази година за коментарите си за ролята на Марджъри Тайрел в "Игра на тронове".
В сериала Тайрел се бори за властта, съблазнявайки малкия крал Томен (на 12 години в книгите, но игран във филма от 17-годишния Дийн Чарлз Чапман). Когато Дормър е запитана при интервю за тази сцена, коментарите й са извадени от контекста, за да се внуши, че тя одобрява секса с непълнолетни.
През август тя разпространи изявление, в което окончателно казва, че думите й са били поднесени в изкривен контекст.
И изглежда, че още не е приключила с темата.
"Няколко неща се случват в този момент", въздъхва тя, гледайки с решителен, но уморен поглед. "Първо, мъжете-актьори в шоуто не биват толкова критикувани, когато изнасилват и убиват, защото хората разбират, че това е фентъзи, но все пак ако жена актриса се налага да демонстрира нещо - дори без то да е изрично показано на екрана - получава лични атаки".
Какво е второто?
"Че всички в "Игра на тронове" - от Емилия Кларк до Шон Бийн, са по-възрастни от посоченото в книгите. Когато приемах ролята, никога не съм си представяла, че ще играя някой, който преспива с непълнолетно хлапе".
Дормър е била достатъчно загрижена за това, за да се обади преди снимките на създателите на сериала Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайс и да се убеди, че не я поставят "компрометираща ситуация".
Всъщност ако тази възрастова разлика беше в обратната посока, някой би ли мигнал?
Дормър направо ни взима думите от устата.
"Често възрастовата разлика между мъж актьор и жената, с която има любовни отношения във филмите, е над 15 години. Често.", подчертава тя. "И не се правят такива коментари".
Като актриса, която често говори за дискриминацията по възраст, за сексизма - и всякакви спорни "-изми" - това е вид критика, с която Дормър се е наложило да свикне бързо.
Което означава, че разговорът с нея се лута между откровеност и предпазливост.
Ако й зададете въпрос, тя го деконструира по такъв начин, че почти забравяте какво сте я питали.
Тя е болезнено самоанализираща се, отговорите й са придружени от оправдания, като прекалено много бележки под черта в иначе приятно четиво. И все пак, когато тъкмо си пробила на глобалната сцена заради две мултимилионни тв и филмови поредици, се налага да играеш според правилата.
Родена в Бъркшир и почти пълна отличничка, Дормър избира школата по актьорско майсторство едва когато не й достига успех, за да учи история в Кембридж.
Първата й роля е голяма - тя партнира на Хийт Леджър в историческата драма "Казанова" (2005), но това по-скоро й създава илюзия за нещо голямо. Тогава се говори за договор за три филма с Touchstone Pictures, но той така и не се случва. Заради нещо, което тя по-късно описва като "лошо представителство", тя се оказва извън цикъла от прослушвания и девет и половина месеца след този филм се ангажира само с временни проекти.
В крайна сметка през 2007 се появява подходяща историческа роля под формата на Анна Болейн в "Тюдорите" и оттогава е в постоянен възход.
Сега 33-годишна, Дормър е придобила по-добро усещане за перспектива за кариерата си.
"Много се радвам, че не пробих по-рано, защото преди 30-та си година не бях готова", размишлява тя. "За да изградиш идентичността си като жена, преди да те разпитват постоянно за нея и да бъдеш питана в обществената сфера да определяш коя и каква си... Мисля, че повечето 33-годишни жени биха казали: ‘Не бих се върнала в периода от 20-та до 30-та си година - нито откъм любов, нито откъм пари".
Тя намеква за звездата на "Игрите на глада" Дженифър Лорънс, която е също толкова обект на критики за а) това, че е жена, и б) за това, че говори открито по въпроса.
"Всяко бреме има и позитивни страни и всеки дар носи и бреме, както доказва кариерата на Дженифър", коментира тя. "Когато си видял отблизо живота така, както го е направила Джен, това те кара да се замисляш много за това към какво си мислил, че се стремиш като слава".
Дормър очевидно предпочита друг вид слава.
Чудим се какво е отношението й към голотата, толкова често срещана в ролите, които тя играе, колкото и "силни" да изглеждат те на хартия. Не става въпрос само за "Тюдорите" и "Игра на тронове": наскоро в праймтайма по BBC2 се излъчи драмата The Scandalous Lady W, в която Дормър играе главната роля, на лейди Сиймур Уърсли, която някога е одумвана от висшето общество през XVIII век, защото е зарязала съпруга си заради неговия най-добър приятел.
Сцените логично са доста провокативни. Вероятно е разочароващо за нея да получи първата си пълнометражна главна роля, само за да съблича дрехите си. Отново.
"Не знам какъв е отговорът", казва тя, поклащайки глава. "Женската сила не би трябвало да е ексклузивно свързана само със сесксуалността. А виждаме много - ще бъда внимателна какво казвам в случая - попадаме на доста мъже сценаристи и режисьори, които искат да размахат знамето на равенството и вярват, че ви правят страхотна жена убийца, и те правят силна. Всъщност истинската сила би била...", тя се разсмива.
"Досещате се, не стилизирана хиперсексуализация".
Това определено обяснява ентусиазма на Дормър да изиграе страхотната Кресида в "Сойка-присмехулка".
С подстриганата и татуирана своя глава тя е максимално далеч като образ от съгрешила жена с пищна перука.
"Толкова е приятно да играеш жена, която не се дефинира от любовта на мъж. Малко започнах да се уморявам от седене в копринена пола. Беше добър изход да обуя кубинки и да тичам из калта в продължение на девет месеца", спомня си тя, "но към момента, когато приключих, бях готова да облека отново копринената пола".
За човек, който постоянно се мята между историческия и фентъзи жанра, се чудим с кои свои героини се идентифицира най-много.
Дормър обаче проваля опита ни да заровим по-дълбоко.
"Винаги е било забавно за много мои приятели, че играя тези готини фатални жени, които изглеждат сякаш могат превземат света с махване на малкия си пръст. Изобщо не съм такава, честно казано!" заявява тя. "Когато не съм пред камера, съм доста приказлива, капризна и тромава".
Очевидно за нея е неприятно да бъде категоризирана - и когато я питаме дали се притеснява, че я вкарват в клише, тя ни поправя.
"Не съм играла в повече костюмни драми от Кейт Уинслет или Кийра Найтли", изтъква тя. "Слагала съм корсет точно три пъти в живота си и всъщност това, което носи Марджъри, не е корсет, а странна структура, която вдига гърдите ми направо до брадичката".
Следващите й няколко филма й позволяват да избяга далеч от тази "странна инфраструкура" дори още повече
Догодина през януари ще дебютира обещаващ хорър филм, наречен "Гората" (The Forest), в който тя играе жена, търсеща своята близначка в японската "самоубийствена гора" Аокигахара след мистериозното й изчезване.
После идва редът на роля на водещ вирусолог, чиято задача е да излекува заразените във фентъзи трилъра "Пациент нула" (Patient Zero) през есента, в който играят още Мат Смит и Стенли Тучи.
Дормър е видимо развълнувана, че ще има повече теми за обсъждане в интервюта от дракони и обречени светове.
"Рамката, в която хората ме поставяха, ще се разпадне в следващите няколко години", казва тя, докато говори с лекота за тези промени в кариерата си.
Но в случай че все още имаме някакви съмнения, тя ни фиксира с един от тези стоманени погледи, някъде между студеното излъчване на Марджъри и смелата поза на Кресида.
"Имам намерението да умра, вършейки тази работа," добавя тя с непоклатима убеденост. "Отговаря ли това на вашия въпрос?"
