И сам войнът е войн. В случая с Робърт Родригес тази мантра очевидно е успешно приложима и що се отнася до киноиндустрията.
За мнозина Родригесе популярен най-вече като режисьор на "Десперадо", "От здрач до зори" и "Град на греха", но всъщност той е много повече от това.
Пише голяма част от филмите си, продуцира ги, често участва в монтажа и се изживява като оператор. Работи по дизайна на продукциите и звука, а дори ръководи работата по визуалните ефекти.
"Хубавото нещо на това да направиш филм сам е, че получаваш похвали за всеки аспект, който хората са харесали", казва режисьорът още в началото на кариерата си.
Това не е някаква прищявка на обзет от грандомания кинотворец, обсебен от идеята за пълен контрол. 51-годишният Родригес просто така е научен - син на медицинска сестра и магазинер, неговият път в киното не е бил гладък и безпроблемен. Успявал е благодарение на страстта си към това изкуство, таланта и ината си.
От дете използва семейството си за актьори в кратки филми, които записва със семейната видеокамера. Още в гимназията му отнемат задачата да снима футболните мачове на училищния отбор, просто защото снима "твърде филмово". С упоритост си осигурява място във филмовия курс в университета, само и само да си осигури достъп до безплатна техника за снимане.
След това прибягва до заеми и дори отдаване на собственото си тяло за тестове (в името на науката!), за да осигури минималния бюджет, нужен му за снимки.
Така през 1992 г. се появява неговият екшън El Mariachi, заснет само със 7225 долара. Това се оказва цената на билета към Холивуд.
Columbia Pictures сключват сделка с младия режисьор, която поставя началото на сериозната му кариера в бранша. Някъде по това време, докато El Mariachi набира инерция по фестивали, Родригес пита представители на студиото какво считат за нисък бюджет. Отговарят му 7 милиона долара.
"Казах им, че за тези пари мога да направя хиляда филма като El Mariachi. И ще имам достатъчно филми, за да напълня своя собствена кабелна мрежа", разказва Родригес в интервю по онова време.
Това, което не знае, е, че след години наистина ще има своя собствена кабелна мрежа. El Rey Network започва излъчване през 2013 г. като целевата й аудитория е испаноговорящата американска публика. Но преди бизнесменът Родригес, водещ е творецът Родригес.
Динамичен монтаж, бързи приближавания и бързо движение на камерата - това са неща, които проличават в стила му още в университетските му години.
"Много движение" - това е нещото, което той иска от филмите си и го дава и на зрителите.
Дори да не смятате Родригес за топ режисьор, факт е, че той има специфичен стил, който му позволява да изпъкне сред конкуренцията си, въпреки че има една любима тема - отмъщаващият герой - която преекспонира в проектите си. Във филмите му персонажи с мачовско излъчване, включително и фатални жени, не се свенят да извадят оръжията си и да засипят с олово враговете си в насилствени сцени, изпълнени с не малко кръв.
Една от силните черти на Родригес като кинотворец е именно умението му да създаде "мъжкарска лента" - онзи тип филми, които не са създадени с цел печелене на награди, а забавление за зрителя. Филми, които задържат вниманието на гледащия с динамиката си и предлагат достатъчно приемлив сюжет, макар понякога и с абсурдни елементи.
Няма да се спираме на тетралогията "Деца шпиони" (Spy Kids), макар тя също да има своята аудитория, нито на скорошната адаптация на манга Alita: Battle Angel (2019 г.), която бележи една по-различна посока в неговото творчество.
В галерията ни обръщаме внимание на наистина яките му филми - онова изпълнено с насилие забавление, в което мълчаливи персонажи решават проблемите с юмруци, хладни и огнестрелни оръжия.
