Забраната за филма в Германия е по искане на самия Адолф Хитлер, който не харесал антивоенната идея на филма. При първите прожекции на филма членове на нацистката партия са попречили на представянето на филма, пускайки мишки в киносалона и нападайки евреи в публиката. В началото на 30-те години филмът е забранен още в Австралия, Австрия, Италия и Франция.
Ако за мнозина филмът на Клин Истууд с Брадли Купър е обиден, то за Иран военната драма си е направо забранена. Според страната филмът е обиден за целия ирански народ. В него се разказва за най-смъртоносния американски снайперист. Според иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей филмът насърчава насилието към мюсюлмани от страна на християни и немюсюлмани.
Антивоенната идея във филма на Франсис Форд Копола е причината той да бъде забранен в Южна Корея по време на режима на Парк Чон Хи през 1979 година.
Драмата на Бен Афлек от 2012 година печели "Оскар" за най-добър филм. Тя обаче си спечелва и негативното отношение на Иран, където е забранена заради негативния образ, който изгражда на държавата. Филмът се основава на реални събития и разказва за спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран по време на ислямската революция в Иран през 1979 г.
Неочаквано, римейкът на приказната история на Disney 1991 година също попада в списъка на забранените заглавия. Причина за това са референциите към сексуалната ориентация на героя Лефу, изигран от Джош Гад. Това води до забрана на филма в Кувейт. В Русия стига до екраните, но с условието, че е предвиден за лица на възраст над 16 години, а в Малайзия се излъчва, но с изрязани сцени.
Тук тежката си дума казва Китай по време на режима на Мао Дзъдун, според когото лентата съдържа "пропаганда на суеверни вярвания, най-вече християнството". Забраната си остава и страната така и не позволява прожектирането на филма, носител на "Оскар", в пределите си.
За мнозина филмът на Саша Барън Коен е забавен, но арабските държави не са сред феновете му. Комедията е определена като "твърде обидна" и забранена в арабския свят (изключение е Ливан).
Хомосексуалната връзка между двамата герои във филма от 2005 г. е причината лентата да не може да се гледа в арабските държави. Там се прожектира нейна цензурирана версия.
Още едно заглавие на Disney се отказва проблем. Китай отказва да разпространява лентата, тъй като образът на Мечо Пух се е превърнал в символ на съпротивата срещу управляващата Комунистическа партия и нейния лидер Си Дзинпин.
През 1971 г. режисьорът Стенли Кубрик се сблъсква с доста ожесточена критика към филма си и макар че лентата не е официално забранявана във Великобритания, бива изтеглена от киносалоните по молба на самия Кубрик, след като семейството му започва да получава смъртни заплахи. Филмът не достига до екраните в Ирландия, Сингапур, Южна Африка, Южна Корея. Причини за това - насилие и групово изнасилване. Във Великобритания започва да се прожектира едва след смъртта на Кубрик през 1999 г.
Адаптацията на романа на Дан Браун е забранена не в една държава. Заради "богохулното" си съдържание, филмът не достига до екраните в Китай, Египет, Йордания, Ливан, Пакистан, Филипините, Самоа и Соломоновите острови.
Филмът на Том Хопър, вдъхновен от истинската история на художничката Лили Елбе, е забранен в Катар, Обединените арабски емирства, Оман, Бахрейн, Йордания, Кувейт и Малайзия. Лентата, която разказва за смяната на пола на Елбе, е обвинена в "морална поквара".
Трилърът на Мартин Скорсезе успява да възмути Китай през 2006 година и то - с реплика от диалог, в която се твърди, че китайското правителство планира да използва ядрени оръжия срещу Тайван - чувствителна тема за страната. Забраната филмът да бъде прожектиран остава в сила.
Ако си мислите, че еротичният филм по романите на Е. Л. Джеймс заслужава забрана заради слабите си кинематографични качества, то не това е причината да не стигне до екраните в Индонезия, Малайзия, Обединените арабски емирства и Зимбабве. Въпреки че във филма няма толкова голота, колкото мнозина западни зрители се надяваха да видят, за държавите, забранили филма, тя се е оказала твърде много.
Третият филм с Шон Конъри в образа на легендарния британски шпионин Джеймс Бонд се появява на екраните в Израел само за шест седмици, преди да стане ясно, че един от актьорите във водещите роли - Герт Фрьобе, има нацистко минало. Страната все пак отменя забраната, когато евреин, оцелял след Холокоста, разказва, че неговият живот и този на майка му са били спасени именно благодарение на Фрьобе, който ги е скрил от нацистите.
