Много кинолюбители са наясно с историята, че режисьорът Алфред Хичкок решава да пусне истински птици срещу актрисата Типи Хедрен по време на снимките на култовия "Птиците", за да изкара от нея по-реалистична реакция.
По-малко обаче са тези, които знаят за друг кошмар, в който Хедрен сама решава да участва заедно с цялото си семейство. В това число влиза и дъщеря й – актрисата Мелани Грифит, която по това време все още е младо момиче, което не познава славата.
Името на този кошмар е "Roar" (англ. Рев) и е определян за "най-опасния филм, сниман някога".
Причината е, че снимачният екип работи с около 150 диви животни – лъвове, тигри и други големи котки, много от които нетренирани. Вследствие на това над 70 души биват ранени в една или друга степен по време на снимките.
Идеята идва на сценариста и режисьор Ноел Маршъл и Типи Хедрен, която по това време му е съпруга, след като по време на снимките на друг филм в Африка в края на 60-те години двамата попадат на изоставена плантация, завладяна от лъвски прайд. В главата на Маршъл, който е сред изпълнителните продуценти на филма "Екзорсистът", се появява идеята за филма, който доста по-късно ще се превърне в "Roar".
Сюжетът разказва за семейството на мъж, който живее в Африка (в ролята е самият Ноел Маршъл). Съпругата на мъжа (Хедрен), двамата им синове (истинските синове на режисьора – Джон и Джери) и дъщеря им (Мелани Грифит) му идват на гости от Чикаго. Мъжът обаче е възпрепятстван да ги посрещне и семейството само отива в къщата му. Заварва я под контрола на големи африкански котки, а после започва страшното...
Всъщност страшното започва още със самото начало на снимките. На първо място идват финансовите трудности – Маршъл и Хедрен продават почти всичко, което притежават, за да могат да финансират продукцията.
Заради постоянните проблеми с парите снимките, които е трябвало да продължат 9 месеца, всъщност продължават 5 години.
След това идва ужаса и на самата снимачна площадка – екипът трябва да се справя с наводнения, пожар и различни заболявания. Но това е нищо в сравнение с нараняванията, причинени от работата с диви животни.
Сред най-тежко ранените е операторът Жан де Бонт (който по-късно ще режисира "Скорост"). Той буквално е скалпиран от един от лъвовете и след това е нужно да му бъдат направени над 220 шева. Асистент-режисьор се разминава на косъм от смъртта, когато друг лъв за малко не разкъсва неговата сънна артерия.
Самата Типи Хедрен чупи крак по време на снимките, а животните нанасят множество рани и по главата й.
"Татко беше пълен задник, щом причини това на собственото си семейство. В началото изглеждаше като добра идея, но се оказа твърде опасно", разказва години по-късно Джон Маршъл – един от синовете на режисьора.
Още като тийнейджър той се съгласява да участва в продукцията на баща си заедно със самия Ноел, по-малкия си брат Джери, доведената си майка (Хедрен) и доведената си сестра (Грифит).
Семейството прекарва години в подготовка за филма като живее с големи котки в ранчо на около 40 мили северно от Лос Анджелис. Снимките започват в същото това ранчо през 1976 г. Бързо става ясно, че годините подготовка може би са отишли на вятъра и заснемането на филма може да се окаже изключително опасно.
"Няма да имаш проблем с лъвовете и тигрите, докато не показваш страх. Проблемът беше, че сюжетът изискваше от нас да се страхуваме", разказва Джон Маршъл.
Животните, които за това време са се научили да уважават семейството, изведнъж са напълно объркани, когато всички започват да се държат сякаш са ужасени от тях.
В мемоарите си от 1988 г. Хедрен си спомня случай именно с доведения й син Джон Маршъл. Той се спъва в един камък и пада по лице във високата трева. Лъвът, който Маршъл разхожда, скача върху него, а "голямата му уста се затваря около главата" на младия актьор.
Самият Джон също помни случая. Разказва как шестима души са били нужни, за да издърпат хищника от него. По зъбите на лъва има кръв, а младият Маршал се нуждае от 56 шева.
Кошмарът обаче не свърша там – на сина на режисьора му се налага да работи със същия лъв на приливи и отливи през следващите пет години, защото парите постоянно свършват и снимките ту спират, ту започват отново.
Доведената сестра на Джон Маршъл – Мелани Грифит, която години по-късно ще стане голяма холивудска звезда, също преживява травмиращ инцидент. По време на снимките тя наблюдава бой между два от лъвовете. Веднага решава, че не иска да има нищо общо с този филм. Казва на майка си, че не иска след края на снимките "да е с половин лице".
Грифин няма представа колко права ще се окаже. Малко по-късно майка й и доведеният й баща я убеждават да се върне на снимачната площадка.
Именно там, по време на снимки, тя е нападната от дива котка и се налага да шият лицето й. Грифит трябва да се подложи и на пластични операции, за да не остане с белязано лице до края на дните си.
Екипът е ужасен. Понякога се стига до масови напускания, защото филмовите работници не искат да се трудят в подобна среда и да рискуват здравето и живота си.
Самият режисьор и може би главен виновник за този хаос – Ноел Маршъл, до края на дните си носи белезите от работата по "Roar". Той неколкократно бива ухапван и раздиран от дивите животни. Нужни са му години, за да се пребори с усложнения от раните си, между които и гангрена. Малко след края на снимките Типи Хедрен се разделя с него. В крайна сметка възрастният Маршъл умира през 2010 г.
След като е завършен, "Roar" така и не стига до кината в САЩ заради съдебни дела, заведени от кредитори. През 1981 г. тръгва по кината в друг части на света, а приходите му се равняват на по-малко от 2 милиона долара. Бюджетът, с всичките забавяния и инциденти, преди това е достигнал сумата от 17 милиона. Всичко това превръща продукцията в едно от най-големите бедствия в историята на инди филмите в Холивуд.
След смъртта на режисьора, правата за филма отиват в ръцете на дъщеря му, която през 2015 г. урежда пускането му по кината в Щатите - 35 години след завършването му.
Компанията Drafthouse Films, която го разпространява, хитро използва рекламния слоган: "Нито едно животно не пострада при направата на този филм. 70 членове на екипа обаче пострадаха".
Набляга се и на това, че кръвта в някоя от сцените, е напълно истинска – което е факт.
В интервю за Variety Хедрен обаче оспорва големия брой ранени. По думите й цифрата ще стигне 70, ако се броят и хората, които са си ударили палеца, докато са забивали пирон за някой декор.
"През петте години мисля, че общо седем души бяха ранени", разказва актрисата. Що се отнася до тогавашния й съпруг Ноел, Хедрен се шегува, че той е влизал толкова пъти в болница, че са щели да кръстят цяло отделение на него.
Въпреки вече шеговития тон, актрисата тогава признава, че "Roar" е бил ужасяващо предизвикателство и "не знае как са оцелели". Работата по филма я убеждава да започне да се бори за това правителството на САЩ да забрани на хора да отглеждат лъвове и тигри като домашни любимци, тъй като според нея те не бива да са такива.
"Те са хищници на върха на хранителната верига, едни от четирите най-опасни видове в света", обяснява Хедрен.
През 2017 г., две години след като "Roar" най-накрая успява да се появи на киноекран, излиза и документален филм, който отвежда зрителите зад кулисите на тази прокълната продукция.
След закъснялата с няколко десетилетия кинопремиера в САЩ "Roar" успява да излезе и на Blu-Ray. Но дори толкова години след случилото се, нито Хедрен, нито Грифит искат да имат нещо общо с продукцията или да я рекламират по някакъв начин. Синът на Ноел Маршъл – Джон, ги разбира напълно. Самият той сънува кошмари след всеки път, в който гледа филма, и заради това не го прави често. Радва се обаче, че е участвал в него.
"Невероятно е, че преживях това. Бях на косъм да умра няколко пъти. Но по някакъв начин бих го направил отново", разказва Маршъл.
А дали си е струвало баща му да залага животите на цялото си семейство и екипа на карта? Това вече е нещо, което всеки зрител трябва да прецени сам за себе си. Но може би е за добро, че в днешно време една такава продукция с толкова рискови елементи едва ли би могла да бъде направена.
Да живеят компютърните ефекти.
