Джоузеф Гордън-Левит прави режисьорския си дебют с комедия за секса и кани Скарлет да изиграе нежна куховата нимфа в него. На двамата им се получава адски добре. Тя е безобразно евтин образ, обут в тесни дънки, а той е тъпо момче с мускули. Приятна комедия, която препоръчваме именно заради тези двамата.
Фестивалният филм на Джонатан Глейзър не е лъжица за всяка уста. Той е бавен, монотонен и странен по свое му. Скарлет Йохансон пък е извънземно, преластяващо мъже, убивайки ги като богомолка след акта, за да научи повече за човека.
Спайк Джоунс прави филм за самотен мъж, който се влюбва в изкуствено създадена система за самопомощ. Тази машина говори с гласа на Скарлет Йохансон. Любовната история между двамата е трогателна, а Скарлет предизвиква полемика заради ролята си - макар да не се появява в нито един кадър, много хора смятат, че трябва да получи номинация за "Оскар" за изпълнението си.
Филмът на Джон Фавро е онова, което хората наричат "средна работа фестивален филм", но пък има чудесно отношение към храната и най-вече към хората, които я правят. Ние пък от своя страна вярваме в качествата на Фавро до момента и той не ни е разочаровал. Той режисира и пише сценария, освен това играе главната роля на шеф-готвач, който решава да си отвори каравана за бързо хранене. Гурме кухнята и бързата храна рядко вървят ръка за ръка, но всяко ядене е ядене и винаги трябва да се прави с отношение. Скарлет има малка роля на момиче бунтар, която адски й отива.
Обърканият и абсурден свят на братя Коен е като цветна предрусала дъга, в която има място за всички. Включително и за Скарлет. В тази тяхна комедия, която обединява няколко безумни истории свързани със златните година на Холивуд, Скарлет е глуповата, арогантна актриса.
Скарлет отново играе само по глас, но както вече е известно това тя го умее добре. Филмът на Уес Андерсън е вдъхновен от стилистиката на азиатското кино и култура и по-специално от Акира Куросава. Режисьорът представя своя поглед към една сурова Япония, лишена от милост към най-добрия приятел на човека. "Островът на кучетата" е анимация, която проследява приключенията на момче в търсене на любимото му куче. Като повечето неща, които Уес Андерсън прави обаче, пластове и пластове надолу в този филм, маскиран като анимационно кино, ще откриете теми за любовта, приятелството, расизма, различните и какво ли още не. Диалогът е на японски, кучешко-английски, а музиката е вълшебна. А Скарлет дава гласа си на справедливата Нъгмед.
Тази година Скарлет Йохансон може да се похвали с две чудесни роли. Втората е в циничната черна комедия на Тайка Уайтити. Новозеландецът ни поднася остра сатира посветена на фашизма и неонацизма. Джоджо Белцер е дете, изпреварило възрастта си, което расте в Германия по време на Втората световна война. Неловко сред връстниците си, но горд член на Хитлерюгенд, Джоджо прекарва повечето от времето си със своя въображаем приятел Адолф - пухкава, енергична и бъбрива версия на фюрера. Скарлет е в ролята на неговата смела майка и колкото и да е странно за мнозина, говоренето с германски акцент на английски й се получа точно толкова добре, колкото и смелото отношение към темата за войната.
