Зрелищният хит на Мартин Скорсезе е римейк на хонконгски филм от 2002 г. на име Infernal Affairs. "От другата страна" печели на Скорсезе "Оскар" за режисура, както и златната статуетка на Академията за най-добър филм.
Леонардо ди Каприо, Мат Деймън, Марк Уолбърг, Джак Никълсън, Мартин Шийн – всички те демонстрират невероятно добра актьорска игра като пешки в машинациите на престъпния свят в Бостън.
През 2002 г. Гор Вербински прави римейк на японската хорър класика Ringu. Вербински избира Наоми Уотс за главната роля и тя прави също толкова добро изпълнение, колкото и в "Мълхоланд Драйв". Актрисата влиза в образа на изплашена до смърт репортерка, която иска да открие произхода на смъртоносна видеокасета.
Кадрите са на пръв поглед озадачаващи, но и същевременно ужасяващи – следи от нокти по стена, стълба без сянка, празен кладенец и разбира се, детето Самара. Едно от най-неприятните неща, които могат да ви се случат, е да ви звънне телефона точно след финалните надписи.
"Соларис" на Стивън Содърбърг получава до голяма степен незаслужени критики. Филмът всъщност е компактен преразказ на творбата на Андрей Тарковски от 1971 г. и съдържа най-важните и ключови елементи от историята. Основата на всичко това е едноименният роман на Станислав Лем.
Джордж Клууни тук е психолог, който в Космоса преосмисля своите вярвания и ценности и открива, поне според него, прераждане на покойната си съпруга. "Соларис" може и да е провал в боксофиса, но определено остава в историята на Холивуд.
Тей Гарнет прави секси и остроумна адаптация на новела от писателя Джеймс Кейн. Това е един от най-успешните разкази на ноар историята за изнервена омъжена жена (Лана Търнър), чийто живот се променя из основи, когато започва любовна афера със съмнителен емигрант.
Новелата е адаптирана за голям екран два пъти преди това. Френският вариант се казва Le Dernier Tournant, а в Италия го наричат Obsession. Има и римейк от 1981 г. с Джак Никълсън и Джесика Ланг, но отзивите са противоречиви заради твърде откровените сексуални сцени.
Режисьорът Антъни Мингела пресъздава през 1999 г. трилъра на французина Рене Клеман от 1960 г. на име "Под яркото слънце" с Ален Делон. Сам по себе си филмът на Клеман е адаптация по романите на Патриша Хайсмит за господин Том Рипли.
Мат Деймън играе затворения и странен Рипли, който успява да влезе в живота на семейна двойка, която летува по бреговете на Италия (Гуинет Полтроу и Джъд Лоу). В много отношения Холивуд вече не прави такива филми.
През 1995 г. Тери Гилиъм си представя едно дистопично бъдеще със своя научнопопулярен "Дванайсет маймуни". Филмът напомня като идея и замисъл неговия "Бразилия" заради описанията на опустошените пейзажи, които явно очакват човечеството занапред.
Всъщност творбата на Гилиъм се основава на краткия филм на Крис Маркър от 1962 г., наречен La Jetee, който разказва необичайната история на мъж, който успява да се примири със собствената си смърт по доста необичаен начин.
"За шепа долари" от 1964 г. е класика от жанра на т. нар. спагети уестърни. Серджо Леоне прави римейка си върху самурайския епос на Акира Куросава от 1961 г. Yojimbo. Продукцията на Леоне става невероятно популярна в Италия, преди да превземе и САЩ.
Освен това тя окончателно циментира славата на Клинт Истууд, който работи с режисьора и във филмите "За няколко долара повече" и "Добрият, лошият и злият".
През 1945 г. Фриц Ланг прави американски римейк на трагедията на Жан Реноар от 1931 г. La Chienne, за да разкаже историята на бедния художник Кристофър (Едуард Робинсън), който се увлича по съблазнителната и манипулативна Кити (Джоан Бенет).
По-голямата част от картините във филма са оригинални и са дадени назаем от колекциите на холивудски актьори. По-късно повечето са изложени в Музея на модерното изкуство.
Брайън де Палма е един от майсторите на психологическите трилъри. В "Страст" от 2012 г. той разказва за две жени, които са готови да се разкъсат на полето на жестоката конкуренция в маркетинговия бизнес. Всъщност Де Палма се основава на швейцарския Love Crime от 2010 г.
В новата версия Рейчъл Макадамс и Нуми Рапас правят запомнящи се роли като главните героини, които играят опасната си игра и се проявяват като хлъзгави риби, нито една от които не заслужава доверието на зрителя.
Филмът от 1996 г. е една приятна комедия за гей двойка, която решава да се направи на хетеросексуална, за да се запознае с ултра консервативните родители на гаджето на сина им. В главните роли са Робин Уилямс и Нейтън Лейн, а в каста са още Джийн Хекман, Даян Уест, Ханк Азария и Калиста Флокхарт.
"Клетка за птици" е римейк на френския филм от 1978 г. La Cage aux Folles. Освен римейка си на режисьора Майк Никълс този сюжет има и безброй интерпретации под формата на театрални представления и мюзикъли.
