Дяволът се появява в Москва под формата на елегантен, но много странен възрастен мъж и полиглот. Компания му правят демони, млада вещица и черен охранен котарак, който може да говори и има неприятния навик да си играе с примус.
На моменти и на пръв поглед абсолютно нелогично, действието ни пренася в дните около предателството на Юда и смъртната присъда на Пилат Понтийски към Исус Христос. Срещата между Спасителя и Палача от своя страна трябва да бъде преразказана от един московски историк.
Историята в "Майстора и Маргарита" на Булгаков е толкова богата и наситена с послания, че е нормално мнозина да се изкушават да я превърнат в сериал или, защо не, многомилионен холивудски хит.
Не е трудно да си представим какво би се случило, ако романът бъде разтегнат в пищна поредица, продуцирана от някоя от големите стрийминг платформи - с всички смайващи специални ефекти, красиви актьори и разточителен бюджет.
Всъщност такива опити са правени, но голяма част от тях дори не достигат до филмиране. Сякаш самият роман упорито отказва да се превърне в комерсиална продукция за хора, които пред големия екран са с пуканки и начоси в ръцете.
Трябва да се отбележи, че "Майстора и Маргарита" е екранизиран няколко пъти, но Холивуд няма участие в нито един от тях. Може би най-успешен се получава сериалът от 2005-а. Както често се случва, руснаците най-добре и точно улавят духа и идеите на собствената си литература. Десет серии проследяват историята на Воланд, Маргарита и Майстора в доста точно пресъздаване на книгата.
Ако сте свикнали със CGI-реалности и цели филми, заснети пред зелен екран, това не е вашият сериал и ще ви се стори направо болезнен. За останалите поредицата представя точно и детайлно случващото се в романа и руската действителност от Москва през 1920-а.
Особено забележително показан е балът при дявола. Отново напомняме - през 2005-а компютърно пипнатите кадри не бяха това, което са в момента.
Изключително успешна се оказва и пълнометражна екранизация от 1994-а, отново създадена от руснаци.
Това е една от най-скъпите пост-съветски филмови продукции и логично е приета доста добре от публиката. В ролите са любими за публиката руски актьори като Виктор Раков, Михаил Улянов и Анастасия Вертинская.
Филмът не минава и без критики към режисьора Юрий Кара, според които въпреки немалката продължителност (малко над два часа), той не е успял да вмъкне ключови моменти от книгата. А без тях се губят и голяма част от посланията на Булгаков, които на моменти са ключови за разбирането на сюжета.
Италианците също се пробват да филмират "Майстора и Маргарита" и то през далечната 1972-а.
Този вариант е посрещнат още по-скептично от почитателите на руския писател, което до голяма степен е логично.
Ясно е, че е въпрос на време Холивуд също да се изкуши да екранизира романа. Все пак вече видяхме "Ана Каренина" с Кийра Найтли, може би е време да видим някоя пищна блондинка като Маргарита?
Проектът е задвижен през февруари 2017-а от руската продуцентка Светлана Мигунова-Дали и американската й колежка Грейс Лох. Двете имат амбицията да направят мащабна американска версия с бюджет от около 100 млн. долара.
Нещо повече, според продуцентките голяма част от топ холивудските актьори са почитатели на Булгаков и с радост биха приели да се снимат във филм по него. Не сме убедени дали наистина знаменитостите са такива горещи фенове на руската литература, но да не издребняваме.
Тепърва предстои да видим дали проектът ще успее, защото когато стане въпрос за екранизацията на "Майстора и Маргарита" извън Русия, често като че ли над опиталите тегне някакво проклятие, което ги спира още в зародиш.
Идеи за екранизация са имали имена като Федерико Фелини, Роман Полански и бившият кийбордист на The Doors - Рей Манзарек.
В два от случаите сценариите са били готови, локациите са били набелязани, бюджетът е бил разписан, но филмът така и не стига до снимки. Романът и без това е с репутацията на почти невъзможен за адаптация и коректно заснемане, но тази история допълва аурата му на "филмов Еверест".
Полански казва, че има специално отношение към книгата на Булгаков, най-малкото заради полския си произход. Неговата идея е да снима част от филма в Полша, а другата част - във Франция. Малко от кадрите евентуално трябва да бъдат заснети в Москва, заради атмосферата на руската столица. Идеята на Полански е сложна и мащабна и, разбираемо, изисква огромен бюджет.
Само специалните ефекти са щели да възлязат на много милиони долари. Warner Bros., които преговарят за проекта, никак не са във възторг от цифрите, които режисьорът им съобщава. Освен това имат силни притеснения, че подобен филм не е достатъчно комерсиален и няма да са на печалба накрая.
Минава твърде много време, в което студиото се колебае дали да даде зелена светлина за снимки и в крайна сметка Полански се отказва.
Останалите студиа директно казват "Не", без дори да помислят дали не би се получил хубав (и печеливш) филм. В момента режисьорът е на мнение, че историята така или иначе няма да се хареса на младите и не би ги привлякла към киносалоните. Според него никой няма да разбере атмосферата на сталинизма и на Москва под диктатурата на Сталин.
Манзарек също е очарован от "Майстора и Маргарита" и веднага си представя романа пренесен на голям екран. Той се свързва със сценариста Рик Валънтайн, чиито първи думи са, че подобна екранизация е невъзможна. Въпреки това Валънтайн е достатъчно ентусиазиран и успява да сглоби сценарий. Двамата са на мнение, че материалът е гениален.
Манзарек си представя Жули Делпи в ролята на Маргарита.
Жули Делпи
Проблемът е, че първоначалният сценарий съдържа твърде много, според двамата, излишни детайли. Затова Валънтайн се заема да го ореже и осъвремени. Пренася действието в съвременен Ню Йорк. Предателството към Христос е изцяло премахнато.
В сюжета на Валънтайн Юда не съществува. Набляга се силно на любовната история между Майстора и Маргарита, без много обяснения.
В крайна сметка въпреки дръзките промени, романът се оказва "непреводим" за съвремието. Съветска Москва не може да стане Ню Йорк, а атеистично настроената младеж най-вероятно няма да приеме какъвто и да било диалог с участието на Христос. Не е особено изненадващо, че накрая проектът на Манзарек също е отхвърлен от филмовите студия и захвърлен в коша.
Идеята на Фелини да превърне "Майстора и Маргарита" във филм дори не стига до разписване на сценарий и преговори с продуценти. Очевидно Маестрото също не се наема с нелеката задача да пресъздаде Булгаков така, че едновременно да е верен с оригинала и да е гледаем.
Обратно в наши дни идеята за "Майстора и Маргарита", филмирана от Холивуд, също не изглежда обещаващо.
Най-малкото защото Мигунова-Дали и Лох обмислят Маргарита да бъде изиграна от Зендая или Джанел Моне. За по-незапознатите - и двете жени са цветнокожи, което не отговаря много точно на представата за московчанка от 1920-а.
Зендая
А като имена се спрягат и други звезди като Килиън Мърфи, Том Харди и сър Майкъл Кейн (явно за ролята на изтънчения Воланд). Човек започва да се чуди дали ако в крайна сметка се стигне до снимки, режисьорът на всичко това няма да е Кристофър Нолан...
