Компютърно-генерираният свят на Джеймс Камерън в "Аватар" е толкова различен и толкова извънземен, че дори и любовната сцена е крайно необичайна. Оказва се, че на чудната планета Пандора нещата между двамата влюбени се случват на принципа "plug and play".
Човекът в тяло на аватар - Джейк Съли, се събира с истинска на‘ви в лицето на Нейтири и за да се насладят напълно на интимността си, те трябва да свържат дългите си плитки. Да не забравяме, че всичко това се случва в пурпурна гора, изпълнена с летящи медузи.
Сцената е неловка за гледане по редица причини, но в същото време след гледането на филма десетки зрители съобщават, че се чувстват депресирани, защото не могат да са като високите сини на'ви…
Малко филми се сблъскват с толкова ожесточена критика, като в същото време феновете им се кълнат, че това е най-доброто нещо, което са гледали. Причината е, че тези, които харесват филмите за "50 нюанса", са и почитатели на едноименните книги. Е. Л. Джеймс написа изречения като "Вътрешната ми богиня танцува салса в яркочервена пола" и накара хората да дават пари, за да ги четат.
Не е учудващо, че екранизациите по романите представляват също толкова сладникав и неправдоподобен романс, в който несръчната девствена Анастейжа се превръща в палава робиня на Крисчън Грей.
Всяка любовна сцена между тях бързо се превръща в пълен абсурд, а кулминацията на филма е момент, в който Анастейжа се обижда, че Крисчън я пляска твърде силно. Действието се развива в стая, копие на средновековна кула за мъчения...
Едно от предимствата на книгите пред филмите е, че всичко е оставено на въображението на читателя. Авторите могат да описват сцените си с толкова детайли, колкото преценят за необходимо. Режисьорът от своя страна трябва да представи нещата достатъчно визуално.
В случая със "Здрач: Зазоряване" екипът на филма среща затруднения, когато трябва да представи прословутата сцена, в която Бела губи девствеността си. Според писателката Стефани Мейър моментът трябва да е магичен и да е като от друг свят, все пак героинята е човек, а нейният възлюбен Едуард е вампир.
Актрисата Кристен Стюарт, която играе Бела, споделя, че снимките на първата брачна нощ са се оказали истинска агония, въпреки че по това време е гадже с екранния си партньор и в реалния живот. Тази част от филма е доказателство за думите й – сцената действително е трудна за гледане.
С Майлс Телър и Шейлийн Удли в главните роли, "Живея за момента" има за цел да представи една автентична и истинска любовна история между двама тийнейджъри. Проблемът е, че когато се стига до любовната сцена, създателите на филма са приели думите "автентична" и "истинска" твърде сериозно.
В резултат това са едни от най-бавно минаващите четири минути, които могат да ви се случат, докато гледате филм. Кикотенето, притеснението, физическият контакт – всичко е толкова реалистично, че за миг се замисляте дали не гледате запис от скрита камера.
Стига ви само да се запитате дали бихте гледали на видеокасета първия си път? Да, и ние така си помислихме...
"Американски прелести" е невероятно добър филм, в който почти не може да се открие слаба актьорска игра. Това обаче не променя факта, че една от сюжетните линии проследява баща, който изпитва нездраво увлечение по съученичка на дъщеря си.
Когато Кевин Спейси и Мена Сувари най-накрая стигат до любовната си сцена, крехката физика на актрисата на фона на екранния й партньор само подчертава още повече колко е нередно случващото се. Моментът е един от онези, в които възкликвате "Кажете ми, че това не се случва, моля ви!".
В ерата след #MeToo вълната тези епизоди от "Американски прелести" са още неловки за гледане, още повече, че в тях участва не кой да е, а именно Кевин Спейси.
На практика този филм може да се разглежда като една-единствена много дълга и много трудна за гледане сцена. Разказва се за група приятели, които работят в магазин за електроника и които решават да помогнат на своя приятел Анди най-накрая да преживее първия си интимен контакт.
Те му дават отвратителни съвети, благодарение на които Анди преминава през серия от катастрофално лоши срещи, докато бавно, но сигурно се влюбва в самотната майка Триш. Междувременно една вечер героят на Стив Карел е съблазнен от Брит – дама, с която преди е флиртувал.
Тя го води в дома си, където следва неприятен епизод, който включва пляскане с кожен колан и хапане по устните. За всеобщо щастие, най-вече това на зрителя, сцената е прекъсната от приятел на Анди...
"Стриптийзьорки" идва от Пол Верховен, режисьорът на "Първичен инстинкт", "Зов за завръщане" и "Робокоп", затова не е изненадващо, че се е опитал да постигне същия откровен поглед и над танцьорките на Лас Вегас. За съжаление се получава по-скоро зле скалъпена мелодрама, в която са вкарани и моменти с доста откровени сексуални сцени, като най-известната от тях се случва в басейн.
В нея Елизабет Барки е възседнала Кайл Маклоклан и го язди с движенията, с които някои хора се опитват да се задържат на механичен бик. Единият вариант е да изпаднете в истеричен смях при тези кадри, другият - да извърнете ужасено глава.
Ако обаче погледнете към екрана, ще видите, че актьорите са също толкова объркани и в лицата им се чете надеждата тази сцена да не стига до финалния монтаж на филма.
Филмът има малко предизвикателни сцени, но за сметка на това всички изглеждат нередно. Призът обаче категорично отива при момента, в който Ейми убива Деси – героят на Нийл Патрик Харис. Предвидено е всеки кадър да внушава напрежение и ужас, но всъщност не се случва нищо такова.
Светлината умишлено е оскъдна и това кара стаята да прилича по-скоро на стая от публичен дом. Начинът, по който Ейми съблазнява Деси, също е мъчен за гледане, за кървавото убийство секунди след това можем да кажем същото и дори повече.
Единственото хубаво нещо тук е, че всичко приключва доста бързо.
Неприятната за гледане сцена в "Реквием за една мечта" се случва към самия край на филма, когато героите преживяват най-лошите си мигове на зависимост към наркотиците. Тук Дженифър Конъли играе Марион – пристрастена към хероина жена, която започва да продава тялото си за дрога.
Тя, заедно с още една жена, са наети за перверзно шоу, което изнасят, заобиколени от тълпа крещящи в еуфория мъже. Кадрите не могат да минат за класическа любовна сцена, но са толкова въздействащи и отблъскващи, че няма как да не влязат в списъка "трудни за гледане".
Повечето секс сцени във филмите представляват двама актьори, които с или без много желание се преструват, че са интимни. В "Последно танго в Париж" обаче зрителите стават свидетели на истински сексуален тормоз, запечатан на филмова лента.
Сцената, в която Марлон Брандо използва масло като лубрикант за екранната си партньорка Мария Шнайдер, е известна и до днес. Както можете да се досетите, Шнайдер не е била особено съгласна с това. Да, сцената е била в сценария, но маслото е чиста импровизация.
Признанията на актрисата, че се е почувствала унизена и почти изнасилена след снимките ни карат да смятаме тези кадри за още по-нередни и неловки за гледане.
