По диалога ще ги познаете

Големият Лебовски 07.12.2015, 10:33

„Ани Хол"

От откриващата сцена, в която Алви Сингър (Уди Алън) капсулира екзистенциалните си страхове в хумористично могъщество, през невротичните словесни престрелки между него и Ани (Даян Кийтън) до препратките за Фелини, Бергман и Киркегор, „Ани Хол" е едно от най-добре написаните филмови произведения в историята. В този шедьовър от 1977-а година релефно проличава ненадминатото майсторство на Уди Алън да създава богат, уникален, изобретателен, остроумен и провокативен диалог. Близо четири десетилетия по-късно „Ани Хол" продължава да изглежда и звучи изпреварил времето си.

„Глутница кучета"

Пълнометражният кино дебют на Куентин Тарантино през 1992-а драматично променя пейзажа на американското кино. „Глутница кучета" е постмодерен гангстерски опус с гениален диалог. Още с първата сцена, в която няколко печени престъпници в черни костюми обсъждат сексуалните сугестии в творчеството на Мадона и етиката зад даването на бакшиш, става ясно, че това ще е революционен филм. Дългите, богати на диалог сцени в „Глутница кучета" разкриват грандиозния талант на Тарантино за писане на интересни реплики и създаване на изключителни персонажи. Днес „тарантиновия диалог" е едно от най-имитираните явления в изкуството и популярната култура.

„Гленгари Глен Рос"

Виртуозът на американската драматургия Дейвид Мамет пренася легендарния си стил в киното с екранизацията по собствената си пиеса „Гленгари Глен Рос" от началото на 90-те години на миналия век. Филмът е откровение на бързия, циничен, суров, мъжки диалог. Наситените с агресия, амбиция и горчивина реплики на колоритна колекция от долнопробни имотни брокери представляват дестилирана маметова поезия. Ритъмът и изобретателните обиди правят диалога в „Гленгари Глен Рос" едно от най-иконичните неща, писани през втората половина на XX век. Вербалните конфронтации между героите на Ал Пачино, Ед Харис, Джак Лемън, Кевин Спейси и Алек Болдуин са словесния еквивалент на сцените с напалм от „Апокалипсис сега". Опустошително епични.

„Да разнищим Хари"

Отново Уди Алън, този път от 90-те. След горчивия развод с Миа Фароу, Алън създава своя най-циничен и нецензурен шедьовър. Истинско удоволствие е да гледаш как автор като Уди Алън, който десетилетия наред стои встрани от т. нар. „лоши думи", изведнъж избухва на територията на мръсния език. В абсурдистката черна комедия „Да разнищим Хари", персонажите на Уди танцуват с думата fuck, както никога досега. Разбира се, потопът от псувни не е отнесъл стилните философски препратки и иронични ремарки, които превърнаха авторския почерк на Алън в културно богатство.

„Добри момчета"

В своя шедьовър от 1990-а година ‚Добри момчета", Мартин Скорсезе създава най-реалистичния кинематографичен портрет на мафията и отваря нова глава в историята на киното. Диалогът в „Добри момчета" е автентично парче история. Гангстерите говорят грубо, естествено и забавно, няма помпозна драма и патетична преднамереност. Речта на Хенри Хил (Рей Лиота), Томи Д'Амато (Джо Пеши), Джими Конуей (Робърт Де Ниро) и компания е просташка, тарикатска, улична. Тези престъпници нямат особено богат речник, но всичко, което казват, пленява въображението. Импровизираният диалог между Томи и Хенри - „I'm funny how" e класика и материал за безброй референции в ежедневието на милиони хора.

„Пълно бойно снаряжение"

Военният opus magnum на Стенли Кубрик е наръчник за изобретателни, политически некоректни обиди. Диалогът от първата половина на филма, в който военният инструктор Хартман (Роналд Лий Ърми) унижава вербално по всевъзможни начини бъдещите пехотинци до голяма степен е измислен от Ърми, който действително е бил сержант, обучаващ млади бойци в армията. „Пълно бойно снаряжение" е златна мина за цитати - от мръснишките песнички, през расистките шеги до сюрреалистично комичните словесни дуели на дехуманизираните войници в ада на битката във Виетнам.

„Портокал с часовников механизъм"

Втори шедьовър на Стенли Кубрик в списъка, този път заслугата е на лингвиста и писател Антъни Бърджис, който изобретява цял нов диалект за романа си „Портокал с часовников механизъм", екранизиран от Кубрик през 1971-с година. В тази брилянтна анти-утопия, млади престъпници ползват богатия жаргон „надсат", който комбинира английския кокни сленг със славянски изрази. Почти всяка реплика тук е легендарна. Геният на Бърджис, качествената адаптация на Кубрик и прекрасните актьорски изпълнения начело с Малкълм Макдауъл образуват перфектната артистична буря.

„Отбивки"

Александър Пейн режисира тази екранизация по романа на Рекс Пикет през 2004-а година. Историята за винения трип на двама дългогодишни приятели - неуспелият, фрустриран писател Майлс и актьора фустогонец Джак, е наситена с хумор, реализъм и човешка топлота. Диалозите са едновременно естествени и вдъхновяващи. Пол Джамати и Томас Хейдън Чърч звучат уверено и неподправено, като успяват да изградят многопластови персонажи. „Отбивки" е обяснение в любов към доброто вино, безупречно кино и урок по диалог.

„Седмият печат"

През 50-те години на миналия век шведският гений Ингмар Бергман намира перфектната филмова метафора, за да изрази всичките си екзистенциални тревоги: игра на шах между персонифицираната Смърт и европейски рицар в контекста средновековната чума. След „Седмият печат" концепцията за надхитрянето между човека и мрачния косач става символ на творческо могъщество и артистична смелост. „Седмият печат" на Бергман е най-важният филм за абсурда и красотата на съществуването и страха от смъртта. Елегантната черно-бяла визия е обогатена от един от най-силните текстове, писани за киното.

„Фарго"

Никоя селекция на филми с велик диалог не би изглеждала сериозно без поне един филм на братята Джоел и Итън Коен. Двамата изключителни творци са гении на регионалните американски диалекти. Във „Фарго" те експлоатират свръх любезното, доминирано от възклицанието „Йаа" говорене в Средния Запад. Неконвенционално смешният диалог е основен елемент от грандиозната гавра, която Коен си правят със зрителските очаквания.

Създаването на богат и неортодоксален филмов диалог е отиващо си изкуство в свят, доминиран от тийн фентъзита и мегапродукции за супергерои.

Най-ухажваната аудитория от младежи представлява интелектуално бедна колекция от консуматори на визуален джънк, която не разбира богатството на езика и реагира враждебно на опитите за оригинални, неклиширани реплики.

След като плосък филм като „Отмъстителите" минава за творба с качествен диалог, значи наистина киното е загазило. Затова си заслужава да си припомним филмите, в които диалогъте на ниво.

В галерията можете да видите 10 примера.