Бонд трябва да е жена. Бонд трябва да е черен. Бонд трябва да е актьор, известен с това, че е рус, съвършен и с лусозния си живот. Или актриса, известна с асексуалната си голота в безинтересен средновековен мегасериал. Дори може отново да е Даниел Крейг, въпреки че направи ролята толкова мрачна, че в Спектър главният герой изглеждаше по-студенокръвен и душевноболен от всички злодеи взети заедно.
Всички тези варианти са възможни. Но аз имам по-радикално предложение: политизирайте Бонд.
Причината Агент 007 да го има, в началото бе да защитава реда в следвоенния Запад. През Студената война премина две метаморфози: първо се превърна в универсален защитник на благоприличието срещу организираната престъпност, а после - в съвършения постмодерен образ: фотомоделът, който тича сред експлозии.
Да видиш тялото на Даниел Крейг, набутано в умишлено стеснен костюм на Том Форд, който го прави подобие на бодигард на руски олигарх, беше знак, че краят е близо. В неделя режисьорът на последните два филма, Сам Мендес, обяви, че се оттегля. Така новият въпрос е - какъв трябва да стане Бонд?
В романите на Иън Флеминг манията на британския шпионин по изтънчена храна, вино, коли и облекло символизира капризите на един пошъл свят. "Трябва да ми простите", казва агентът на Веспър Линд в първата книга Казино Роял. "Получавам абсурдно удоволствие, от това, което ям и пия. Отдавам го на ергенския си живот, но може би е повече заради вниманието, което отделям на тези детайли."
Но този свят е отживелица. Не само заради изчезващата класова разлика, завинаги заличена от бизнес империите с мантра "лукс за масите". Понятието "Запад" вече е толкова размито, че намирането на следващия Бонд и измислянето на подходящ сюжет е почти невъзможно. Поредицата за агент 007 може да задържи сегашната си формула - грандиозно насилие, лошо облекло и скучен секс - само ако желае напълно да се откъсне от реалността.
Вместо това си представете следното. Бонд от Казино Роял, написан през 1953-та, пренесен в Лондон от 2016-та. Веднъж привикнал с мултикултурализма, забраната за пушене на обществени места и разцвета на стотици казина, как действа той?
Като обучен разузнавач той прави оценка на наличните заплахи. Има джихадизъм, способен да причини самоубийствени атаки над цивилни в големите градове. Има я и Русия с нейните ядрени бомбардировачи, бучащи във въздушното пространство на западни страни, докато олигархията се настанява в сърцето на британското благоприличие - кварталите Мейфеър и Найтсбридж така, както никоя съветска операция не успя.
Размишлявайки над чаша мартини коя е по-голямата заплаха, той се досеща. Не е Русия, нито Ислямска държава, нито дори упадъка, разнежил Западния свят. Заплахата е, че един побъркан тип от телевизионните реалитита е напът да вземе контрол над Белия дом, да стане главнокомандващ на американската армия и да държи ключовете към ядрения арсенал на единствената останала суперсила.
После световният ред се разпада: НАТО става фалш; договорът за климата от Париж е съсипан; Китай и Япония се озлобяват заради малки островчета; социалните пожари в развиващите се страни излизат от контрол, тласкайки милиони бежанци и мигранти на север.
И Бонд стига до внезапно заключение: прицелва се в Доналд Тръмп. Съмнително е продуцентката Барбара Броколи да одобри подобен сценарий, независимо дали Идрис Елба, Том Хидълстън или Емилия Кларк влязат в ролята.
Какви са реалистичните варианти:
Оригиналният герой на Флеминг действаше в контекста на следвоенния западен живот: по време на войната обикновените и почтени хора насила са вкарани във вълуващи прегрешения, за които не се говори в мирно време. Когато това мирно време се връща със сивата си рационалност и сексуален конфомизъм, някои щастливци успяват да поживеят в мечтата за малко повече.
Бонд от 1953-а е цинично полигамен и с неограничен достъп до луксозния свят на стария елит - хотели, шампанско и Бентлита. Има и позволение да нарушава правилата на западната цивилизация с цел да я запази, а чрез книгите и филмите, ролята приемаме косвено дори ние.
Откакто Данйел Крейг влезе в образа през 2006-а, враговете на 007 са членове на Quantum (Куантум) - нещо като LinkedIn за криминалния бизнес елит. В последния филм, след като продуцентите спечелиха делото за авторските права над криминалната организация Spectre (Спектър) (бел. ред. - враг на Бонд в много от първите филми, която в последствие изчезва заради спор над авторските права), Quantum бе разкрит като просто филиал на Спектър. Завърна се и вечният антигерой Ернст Блоуфелд. Но филмът така и не оползотвори пълния антикапиталистически потенциал на този сюжет.
За да оцелее Бонд жанра, занапред Spectre трябва да бъде открито представен като глобалната олигархия, която ограбва света. Агента на Нейно величество ще получава назначения за ликвидирането на членове на хедж фондовете, господарите на фракинга и изпълнителните директори, изтръгващи финансов заем от всички останали.
Той (или тя) може да започне с разговор на четири очи с човека, предложил увеличението на цената на лекарствата срещу ХИВ от 13.5 на 750 долара. После да продължи с арабските милионери, които финансират джихадистите. Случаят с Панамските документи така може да прероди шпионина, че да му даде безкраен списък с мишени. Това се отнася и за списъка с провалени дела на международния криминален съд срещу обвинените във воненни престъпления.
Филма Thunderball, който първи промени фокуса на героя от антисъветски шпионаж към борба със световна мрежа от алчни безумци, беше разчетен като скатаване. Съветската заплаха бе реална; суперзлодеите като Блоуфелд не бяха.
Но световните дворци и имения сега са препълнени с галещи котки садисти, които са готови да ни вкарат във военен и климатичен хаос, стига да получат поредната партида италиански костюми и различен часовник Brequet за всеки ден от седмицата.
Следващият Бонд (и следващият режисьор) трябва да се изправи срещу истински враг. Или да умре, превейки го. Това би бил велик финал.
