10 заглавия, препоръчани от Ингмар Бергман

Filmcafe 14.07.2016, 13:15

Вижте мнението на великия режисьор Ингмар Бергман за любимите му филми и за обичани и не толкова обичани колеги- режисьори (цитати)

"Циркът" (Cicus, реж. Чарли Чаплин, 1928)

Всяка година на своя рожден ден – 14 юли, Бергман прожектирал шедьовърa на Чарли Чаплин "Циркът“ пред семейството и приятелите си. Както пише в кино-сайта МОМА.org, Бергман е бил много сложен човек и не винаги е изпитвал "екзистенциалната тъга“, белязала филмите му. Понякога той се смеел искрено на въжеиграча на Чарли, на който му падат панталоните, докато е нападнат от маймуни върху въжето.

"Ваканцията на г-н Юло" (Mr. Hulot's Holiday, реж. Жак Тати, 1953)

"Гледал съм „Ваканцията на г-н Юло” хиляди пъти. Сядам и чакам да дойде любимата ми част. Има цели изречения, които обожавам, велики моменти или просто детайли..."

"Нощта", "Затъмнение" (реж. Микеланджело Антониони, La notte, 1961, Blow-Up, 1966)

"Антониони е създал два шедьовъра и не ви трябва да се занимавате с останалите му филми. Единият е "Затъмнение“, който съм гледал много пъти, а другият е "Нощта", също прекрасен филм, въпреки че е такъв, основно заради участието на младата Жан Моро. В колекцията си имам копие на “Викът" (Il Grido) и това е чудовищно скучен филм. Антониони е концентриран върху отделни картини, без да осъзнава, че филмът е ритъм, движение на картините. Със сигурност има брилянтни моменти в неговите филми, но аз не почувствах нищо в L'Avventura, например. Само безразличие. Никога не съм разбирал защо Антониони е толкова силно аплодиран. И дори мисля, че и музата му Моника Вити беше ужасна актриса.

"Психо" (Psyho, Алфред Хичкок, 1960)

"Мисля, че Хичкок е много техничен. Има нещо в “Психо“, някои моменти... Това е един от най-интересните филми, защото той е трябвало да го направи по много бърз начин, с много примитивни средства. Хичкок е имал малко пари, а лентата говори много за него самия. При това по не особено добър начин. Той е напълно инфантилен и искам да разбера още - всъщност не искам да знам още – за неговото отношение към, или по-скоро, срещу жените..."

"Пътят", "Сладък живот" (La Strada, 1954, La Dolce Vita, 1960, реж. Федерико Фелини)

"Един път с Фелини трябваше да си сътрудничим и заедно с Куросава всеки трябваше да предложи една любовна история за филм, продуциран от Дино де Лаурентис. Летях до Рим с моя сценарии и прекарахме много време заедно с Фелини в очакване на Куросава, който в крайна сметка не можа да напусне Япония, заради влошеното си здраве, така че проектът се провали. Фелини тъкмо завършваше филма си Satyricon и аз прекарах много време в студиото, наблюдавайки го как работи. Харесвах го както като режисьор, така и като човек. И все още гледам понякога негови филми като "Пътят" и онзи детски спомен – как се казваше... ах, да, "Амаркорд"!"

"Андрей Рубльов”, (Андрей Тарковски, 1966)

"Внезапно се озовах застанал на вратата на стая, за която никога не съм имал ключове. Беше стая, в която винаги съм искал да вляза и където той се движеше свободно и с лекота. Почувствах се окуражен и стимулиран: някои беше изразил онова, което винаги съм искал да кажа, а не знаех как. Тарковски за мен е най-великият, човекът, измислил нов език, верен на същността на филмите, които показват живота като отражение, живота като сън..."

"Рашомон" (Rashоmon, реж. Акира Куросова, 1950)

“Един френски критик сполучливо написа, че с "Есенна соната“ Бергман прави Бергман. Това е остроумно, но жалко за мен. Обичам и адмирирам режисьора Тарковски и вярвам, че той е един от най-великите на всички времена. Моето възхищение към Фелини е безгранично. Но ето – Куросава никога не би направил "филм на Куросава“...

"Тристана" (Tristana Луис Бунюел, 1970)

"Никога не съм харесвал Бунюел. Той откри много рано, че е възможно да прави хитроумни номера, които го издигнаха до нивото на много специален гении и после започна да повтаря всичките си номера. И винаги получава аплодисменти. А това е човек, който винаги прави филмите единствено и само на Бунюел..."

"Американски прелести" (American Beauty, реж. Сам Мендес 1999), "Магнолия" (Magnolia, реж. Пол Томас Андерсън, 1999)

"Сред работите на днешните режисьори съм силно заинтригуван от Стивън Спилбърг и Скорсезе, и Копола, въпреки че изглежда, че последният е престанал да прави кино... - те всички имат какво да кажат, те имат страст, имат и идеалистично отношение към правенето на кино"... Друг премер за силата на американското кино са "Американски прелести“ и "Магнолия"

"Трафик“ (Тraffic, реж. Стивън Содърбърг, 2000)

"Трафик на Содърбърг е забележителен!"

В средата на юли, 1918-та в Упсала, Швеция, се ражда човекът, признат за един от най-великите режисьори на 20 век - Ингмар Бергман.

Едва ли има някой, запознат със световното кино, който да не е гледал поне едно заглавие на този велик режисьор, който, ако беше жив, би навършил 98 години.

От "Поляната с дивите ягоди", през "Мълчанието", "Персона" "Часът на вълка" и "Срамът" до "Сцени от един семеен живот", "Есенна соната" - и, разбира се, прекрасния и меланхоличен "Фани и Александър", в който режисьорът се връща в детството по неповторим начин - няма киноман, който да не е опитвал поне веднъж да се потопи в интровертната и поетична природа на школата "Бергман".

Но той не само режисьор. Шведският майстор е и човек на думите през целия си живот.

Това, съчетано с изискан вкус, го прави тънък и проницателен наблюдател на кино-изкуството, създавано от други режисьори - и то не само европейски, ами и руски и дори холивудски.

Вижте в галерията някои от филмите, които Бергман определя като свои любими заглавия в интервюта и свои книги.

Под всяко заглавие е предадено и мнението му за съответния режисьор. Защото нима има по-добра препоръка за качеството на даден филм от мнението на най-добрия в занаята?