Тази година е 71-ото издание на филмовия фестивал в Кан (8-19 май) и на Лазурния бряг след седем години изгнание ще се завърне мрачната фигура на Ларс фон Триер.
Датският агент провокатор и автор на монументални нихилистични, философски и мизантропски епоси като „Европа“, „Порейки вълните“, „Догвил“, „Танцьорка в мрака“, „Антихрист“, „Меланхолия“ и „Нимфоманка“ беше прокуден от любимия си фестивал през 2011-а след като по време на пресконференция се оплете в опита си за нацистка шега на английски.
Политическата коректност тогава още не бе толкова агресивно налагана догма, но Триер наистина не си помогна много и накара всички присъстващи да въртят притеснено очи, докато той бавно и накъсано обясняваше как симпатизира на Хитлер, поставя се на негово място, представя си го самотен и разбит в бункера. Ларс дори включи изречението - „ОК, аз съм нацист“ като екстремно злополучен опит да излезе от цялата ситуация.
Триер очевидно се шегуваше, но организаторите на фестивала бяха принудени да го провъзгласят за персона нон грата в Кан. И така седем години.
Той бе един от любимците на снобите, критиците и ценителите на безкомпромисно кино на Лазурния бряг и е представял почти всичките си големи филми там. Беше ясно, че в един момент блудният син ще се завърне.
Триер обича символизма, а повторното му приемане в Кан седем години по-късно определено не изглежда случайно. Освен това той има нов филм, което е най-важното. Организаторите включиха крайно обещаващия му опус „Къщата, която Джак построи“ в последния момент, превръщайки го в диамант в короната на Кан и централно събития за целия фестивал.
Действието на филма се развива в Америка през 70-те години. Историята е разделена на пет сегмента и покрива 12 години от живота на сериен убиец с името Джак (Мат Дилън).
Той разглежда всяко свое убийство като произведение на изкуството, а „цялостното му творчество“ е обединено от всички екстремни актове на ужасяващо насилие. Тук метафората с кариерата на самия Ларс фон Триер е очевидна и всеки, който познава творчеството му тънко и криво се усмихва, шептейки под носа си - „Ах ти, Ларс, болен кучи сине!“.
Режисьорът коментира алегорията в скорошно интервю и почти се съгласи, че убиецът, който мисли престъпленията си за изкуство много лесно може да бъде сравнен с артист. Защото всеки артист носи в себе си „елементът на престъплението“, ако трябва да цитираме заглавието на първия му пълнометражен филм.
„Къщата, която Джак постори“ обещава да е наистина извратено произведение. Освен Мат Дилън, в актьорския състав са още Ума Търман, Бруно Ганц, Джеръми Дейвис и други познати лица. Триер споделя, че се е чувствал ужасно докато е го е снимал и едва ли скоро ще може да се изправи пред предизвикателството да създаде нов пълнометражен филм.
„Вината е изцяло в мен“, откровен е Триер. От дълги години той има проблеми с тревожността и алкохола. Датчанинът използва второто като лекарство срещу първото, но в един момент количеството шнапс става твърде много и щетите започват да личат.
В последното си телевизионно интервю по повод награждаването му с най-голямото културно отличие на Дания, Триер изглежда ужасно – брадясал, блед, с треперещи ръце. Мисълта му е гладка и остра, борави перфектно с любимите си метафори и културни препратки, но думите мъчително се отронват от устата му. Алкохолът и депресията са дали отражение върху фигурата на твореца, който навърши 62 години на 30 април.
Премиерата на „Къщата, която Джак построи“ едва ли ще бъде най-добрия подарък за него. Триер не е във форма и в интервюто казва - „Един от големите проблеми на филмите е, че трябва да се показват“. От друга страна Ларс винаги е бил известен като експериментатор и провокатор и извън света на своето кино. Феновете се надяват, че проблемите му са преувеличени и той отново си играе с публиката.
„Добрият филм е като черна гора. Страх те е да влезеш, но ако имаш приятел, който да те преведе е по-лесно. Този приятел е режисьорът. Той трябва да има контрол“, казва Триер.
За него възходът на вритуалната реалност като следваща стъпка в еволюцията на киното не изглежда особено приятно: „Във виртуалната реалност зрителят има прекалено много избор и контрол върху случващото се. За мен единственият начин да правиш изкуство е в диктаторски условия“.
В този смисъл Триер е съвършен тиранин. Черната гора на неговото творчество разкрива неподозирани оазиси. Той е изследовател на дълбоките пещери и бездни в човешката психология, но спускането с нихилистичния асансьор е особено вълнуващо приключение. Защото Триер е технически виртуоз и създава неподражаема естетика, собствени монументални светове, „филмите, които никой друг няма да заснеме“, както сам нескромно казва той.
„Къщата, която Джак построи“ е особено атрактивен филмов имот. Всички искаме да прекрачим вратата и да видим какви чудесни неща е изработил Триер, докато се е сражавал с многобройните си демони.
Кан ще има привилегията за първи оглед на мястото, а после е ред на останалите наематели. Стаи ще има за всички. Дори и за онези, които ще искат да избягат с писъци още в антрето. Защото Ларс фон Триер е брутален архитект.
