Сексуалната криза в Холивуд се разгръща като горски пожар и унищожава по пътя си кариери, репутации и вече готови филми, сериали, предавания. Списъкът с големи имена, разкрити като сексуални хищници, дегенерати или просто простаци расте, а обвиненията варират от брутални изнасилвания до непремерени реплики и непоискани комплименти. Хаос, истерия и морална паника владеят филмовата индустрия.
Водещият наратив е за лошите мъже насилници и невинните жени жертви (а в няколко случая и млади гейове), а резултатите са генерализации и демонизации, които притежават потенциала да влошат вместо да подобрят корпоративната култура и половите динамики. Очаквайте съвсем скоро още повече феминистки филми и сериали, които да сочат с пръст „токсичната мъжественост" и да пропагандират за пренаписване на правилата за междуполово общуване.
В тази нова и странно пуританска социална и сексуална среда се нуждаем от качествени примери за филми извън идеологическите догми на времето. Малко заглавия са по-подходящи за бягство от модерната партийна линия на Холивуд от „Фатално привличане". Точно преди 30 години смелият и стилен еротичен психотрилър на маестро Ейдриан Лайн се превръща в масивен финансов хит и получава шест номинации за „Оскар". С приходи от 320 милиона долара, „Фатално привличане" става най-големия филмов хит на 1987-а и вдъхновява множество осемдесетарски и деветдесетарски трилъри, които се опитват - с различен успех - да уловят и пресъздадат и естетиката, и сексуалното напрежение на оригинала.
Тук е мястото да се каже, че „Фатално привличане" е напълно невъзможен в днешните тежки за креативната свобода условия за правене на мейнстрийм студийно кино. Парализиращата политическа коректност ще унищожи проект като този още на ниво сценарий. Дори самата идея за такъв филм скоро може да се третира като сексуален тормоз и морално престъпление.
Защо ли? Защото „Фатално привличане" предлага политически некоректна и извънредно интригуваща инверсия - мъжът е преследваната жертва, а жената е обсесивна сексуална хищница, подвластна на капризи, нагони и патологии. Тя е носителката на насилие, стрес, страх и смут. И секс. Много, но опасен секс.
Глен Клоуз играе скандално добре в ролята на еманципирана, добре поставена в обществото професионалистка, която се оказва извънредно опасен еротоман и психопат. Майкъл Дъглас изгражда образа на семеен адвокат от Манхатън, който в една разюздана нощ навън си позволява да изневери на своята съпруга с атрактивната Алекс (Глен Клоуз), без да подозира за потресаващите последствия.
Това, което той смята за неангажиращ секс за една нощ е нещо много по-сериозно в очите на Алекс. Дамата развива нездрава обсесия по него и започва да го преследва. Отношенията им ескалират, тя разкрива мрачните ъгли на своя характер, включително влечението към насилие и самонараняване. В една от най-иконичните сцени, Алекс се промъква в семейната къща на Дан (Майкъл Дъглас) и сварява любимото домашно зайче на неговата съпруга Бет (Ан Арчър).
Оттогава в разговорния език навлиза и израза „bunny boiler", който описва образа на обсесивна, отритната и отмъстителна кучка.
Свареното зайче на съпругата Бет
Майкъл Дъглас създава запомнящ се персонаж, който вдъхновява голяма част от професионалния му профил през следващите години. Ролите му в „Разкриване" и „Първичен инстинкт" са директен резултат от успеха на „Фатално привличане". Тук Дъглас е интелигентен и привлекателен мъж, хванат в капана на собственото си сексуално влечение към властни и опасни жени. Той е жертва на хищнички. В никакъв случай образът му от „Фатално привличане" не е изцяло положителен, героичен и за пример. В известен смисъл филмът функционира като предупреждение за потенциалните последици от изневярата.
Глен Клоуз изгражда легендарен злодейски образ. В днешния контекст на инфантилното превръщане на жените или в жертви, или в супергероини със свръхчовешки способности, такъв персонаж няма шанс за материализация на голям екран. В най-добрия случай тя ще бъде представена като безпомощна сексуална плячка в ръцете на мъжа, който ще бъде натоварен с лъвския пай от вината за кризисната ситуация. Затова е по-добре да няма феминистки римейк на „Фатално привличане".
Филмът на Лайн е разкошно жанрово упражнение - гъст съспенс, прекрасно снимани секс сцена, качествени актьорски изпълнения, достатъчно количество трилър тръпки, шок и насилие. Три десетилетия след своята премиера, „Фатално привличане" продължава да възбужда и тревожи. Стерилната сексуална среда на съвремието се нуждае от такова кино.