В началото е само един плаж, морето едва се вижда в дясната част на кадъра. Ниска гледна точка на камерата, черно-бяла визия, черни призрачни трептения върху картината, долавя се мистериозен синтезаторен звук.
В продължение на около 12 минути нищо не се случва. Най-сетне виждаме черна и бяла точка в далечния край на плажа. Две човешки фигури, облечени в роби, се приближават към нас на забавен каданс. Някъде на 20-ата минута вече са се приближили и събират нещо от плажа.
Преминали сме началото, а до края остават някакви си седем часа. Не че нещо кой знае какво се случва в тях - фигурата в черно рисува едни бели неща, тази в бяло рисува черни, а след час и 15 минути те драматично излизат от кадър. 10 минути по-късно се връщат и започват да разгръщат знаме. На него е нарисувано... няма да издаваме какво. Да се въздържим от спойлери.
Още повече, че това е само трейлърът - трейлърът на най-дългия филм на света Ambiance.
Неговият предишен трейлър траеше „скромните" 72 минути, но целият филм е с дължина от 720 часа, или 30 пълни дни, тъй че още нищо не сме видели - буквално. Въпросителните обаче са достатъчно много и сега: има ли смисъл от такава творба, има ли тя някаква стойност, или е пореден претенциозен пърформанс и самоцелно предизвикателен експеримент?
„Бавното кино" е отдавнашно течение в седмото изкуство, усъвършенствано от майстори като Бела Тар, Лав Диас и Бен Ривърс, но Ambiance е в своя собствена категория. Той е близо сто пъти по-дълъг от прочутия „Сатанинско танго" на Бела Тар, достатъчно предизвикателен със своите 450 минути.
Ambiance също така е 15 пъти по-дълъг от „Най-дългия безсмислен филм на света" (1968) и продължава пет дни повече от най-дългото видео в YouTube (което е просто 600 часа мигане на черно и бяло).
Такъв филм може да бъде причислен към „най-бавното бавно кино" или „почти статично кино", макар че неговият създател, шведският режисьор Андерс Веберг, предпочита своя термин „ембиънт кино". В абстрактното си произведение Веберг не развива стандартна сюжетна линия, а иска да създаде приказка, напомняща сън, в която „времето и пространството се преплитат в сюрреалистично пътуване отвъд".
С Ambiance Веберг няма за цел да чупи рекорди, нито смята за реалистично някой да изгледа пълния му филм, щом той излезе на 31 декември 2020 г. ( „Междузвездни войни: Епизод IX" вече ще се е появил предишната година и няма да му е конкуренция).
Още по-интересното е, че Ambiance ще бъде излъчен едновременно на всеки един континент, но само веднъж и след това ще бъде унищожен.
Ефимерността е честа тема в работата на Веберг. Той е започнал кариерата си с режисиране на музикални клипове, после обаче се засилил интересът му към експерименталното кино. Вече има няколко филма със заглавия като „Небитие", „Безцелие" и „Отсъстващ" (някои от тях са наистина красиви), а през 2009 г. качи поредица от свои филми в P2P сървъри и след това изтри оригиналите. Изглежда се гордее с това да бъде невидим и непознат.
Ambiance обаче вече го направи доста по-известен. 72-минутният му тийзър, пуснат преди две години, имаше 1.6 млн. гледания преди Веберг да го премахне. Новият трейлър вече е гледан 400 хил. пъти, а се е намерило и кой да направи негова ускорена версия, побираща цялото действие в една минута.
Наистина ефимерността има различни измерения в онлайн пространството и може би точно това иска да покаже Веберг. „Много е лесно да създаваш в дигиталния свят", казва той. „По-трудно е да изтриеш нещо".
