Хит №1 в американските класации за втора поредна седмица е холивудски филм за китайски милиардери от Сингапур, които пръскат безобразни количества кеш за сватби и светски събития из по-престижните и елитни пространства на планетата ни. Заглавието е пределно описателно и събира в три думи стила и съдържанието на неочаквано успешната романтична комедия - "Луди богати азиатци" ("Crazy Rich Asians").
Филмът може да има почти революционно значение. В последните години китайският кино пазар се увеличи драстично и местни суперпродукции вече редовно правят стотици милиони долари като капитализират върху възхода на новата средна класа в огромната азиатска държава.
Но тези заглавия рядко успяват да се превърнат в международни екранни събития или да се наложят на американския пазар – единственият по-голям от китайския.
"Луди богати азиатци" обаче е американски филм, разпространяван от голямо холивудско студио и насочен именно към американския пазар. Но почти целия актьорски състав е азиатски, режисьорът е китаец, а историята е базирана на бестселър от сингапурски автор.
Този триумф отваря вратите за масивен китайски щурм в Холивуд. За две седмици на върха на американския бокс-офис филмът с бюджет от 30 милиона долара е направил близо 90 милиона и продължава да трупа пари с неочаквано висока скорост. Вече се работи и по продължението. Успехът на комедията надмина и най-оптимистичните прогнози. Някои празнуват окончателното отваряне на САЩ към чужди култури, а други притеснено предупреждават: "Китайците идват, китайците идват!"
В основата на историята са отношенията между млада китайка, която живее в САЩ и нейното гадже от аристократично сингапурско потекло. Те се движат по високите етажи на азиатския джет-сет и нямат нищо общо с популярната медийна концепция за потиснато етническо малцинство в Западния свят. Тъкмо напротив, те са изражение на новия глобален елит.
Американските критици се влюбиха във филма и му осигуриха шокиращо високи за романтична комедия рейтинги. Но някои по-скептични наблюдатели на културния пейзаж отбелязват, че стряскащото единомислие на автори на рецензии за либерални издания се дължи на обстоятелството, че филмът има изцяло не-бял състав.
В епохата на безумни кампании като #OscarSoWhite журналистите не пропускат възможност да сигнализират добродетели и морално превъзходство с преувеличено одобрение за всеки филм, доминиран от малцинства. "Луди богати азиатци" е празнуван и обожествяван от американските медии заради своята "инклузивност" и "разнообразие".
Но филмовият критик и враг на политическата коректност Стив Сейлър пише, че филмът не е особено "инклузивен" и "разнообразен".
"Кастът е съставен основно от източноазиатци, които играят снобеещи китайски милиардери в Сингапур. Продуцентът казва, че успехът на филма бил доказателство, че публиката иска нещо различно и се е уморила от едни и същи истории и персонажи. Но "Луди богати азиатци" разказва до болка позната история и прелива от клиширани и изтъркани образи. Това е типичната романтична комедия. Просто е с китайци", отбелязва Сейлър.
Според него филмът затвърждава отрицателните стереотипи за материализма и конформизма на съвременните китайски богаташи. Комедията се вписва и в тренда на филми за расова солидарност, илюстриран от умопомрачителния успех на "Черната пантера".
"Уаканда и Сингапур са богати, високотехнологични утопии с уклон към десния авторитаризъм с тази разлика, че Сингапур съществува", пише Сейлър.
За щастие езикът на бизнес класите в Сингапур е английски и затова диалогът във филма е на английски, което е основен фактор за достъпността на произведението за американската публика. Хората в САЩ наистина не обичат субтитрите.
Филмът показва как китайските богаташи предпочитат компанията на други китайски богаташи. Според Сейлър по-точно заглавие на комедията е "Луди богати китайци".
Те доминират филма, а останалите етноси са периферия. Единствените бели персонажи се появяват в ретроспекция от 1995-а година: двама рецепционисти расисти в лъскав хотел, които не вярват, че китайка може да си позволи да отседне в тузарското място. Те получават сурово възмездие, когато след години тя купува хотела и ги премахва.
"Посланието е ясно – всички трябва да знаят, че азиатците вече са ненормално богати и да внимават", иронизира Сейлър.
Присъдата на Стив Сейлър е сурова: "Луди богати азиатци" не е толкова сатира, която осмива богатите китайци, а е по-скоро голям и весел расов прайд парад, показващ колко много пари пръскат представителите на сингапурския елитг, за да се впечатлят един друг".
Но публиката се влюби в това романтично харчене на скандални суми по азиатски и превърна филма в събитие.
Парадоксално, успехът на комедията идва след златните години за китайските звезди на Запад. Единственото разпознаваемо име и лице тук е на звездата от "Тигър и Дракон" Мишел Йео. Тя е част от плеядата азиатски звезди, изгряли за американската аудитория в началото на новия век.
Тогава китйските изпълнители бяха на мода, предвождани от Йео, Гонг Ли, Чоу Юн-Фат, Жан Зий и други. Те бяха харесвани от студията и получаваха големи роли в престижни холивудски филми, доминирани от европейски и афро-американски звезди. Но постепенно изчезнаха от филмовия пейзаж в САЩ.
За сметка на това вече изцяло азиатски филми с американски етикет доминират класациите. Май китайците наистина идват.
