Ултимативният филм за човешкия упадък под въздействието на наркотиците. "Реквием за една мечта" разглежда съдбите на 4 герои, които се носят по наклонената права на зависимостта. И сценарият, и актьорската игра, и цялостното представяне на фона на музика, монтаж и режисьорско майсторство представят това по толкова въздействащ начин, че няма как човек да не остане потресен след края на филма.
Или какво може да причини на човек безсънието. Това е филмът, който подпечата славата на Крисчън Бейл като хамелеон, способен да влезе в кожата на всякакви герои. В този случай неговият персонаж страда от инсомния, която изпива всичките му жизнени сили, превръщайки го в гонен от параноя и конспиративни теории жив скелет. Всичко това носи със себе си адски много мрак и емоционално напрежение, които ще те накарат хем да оцениш филма по достойнство, хем да не искаш да го гледаш втори път.
Това е един от най-запомнящите сe филми от края на 90-те. Той представя героя на Едуард Нортън, който преживява трансформацията от мразещ всичко скинар в човек, който се опитва да изкупи греховете си и да предпази по-малкия си брат от това да тръгне по неговия път. Лентата на режисьора Тони Кей спокойно може да бъде наречена шедьовър, но изключително наситеното насилие и чувството за тежест, които оставя след себе си, определено не подтикват към повторно гледане.
Един от най-кървавите филми, за които човек може да се сети, без да изпада в графата на хорър жанра. "Страстите Христови" показва последните часове от живота на Иисус Христос. Макар филмът да разказва историята по завладяващ начин и да събужда много въпроси след себе си, също така няма как да се подминат и огромните количества насилие.
Двама млади каубои и една любовна история. Може да звучи като доста нишов филм, но лентата на режисьора Анг Лий с Хийт Леджър и Джейк Гиленхол е една наистина прекрасна история за невъзможната любов, разказана по начин, който няма как да не ви разчувства. И все пак обаче именно тази толкова невъзможна любов ще ви остави с натежало сърце накрая. Прекрасен филм, но не и за многократно гледане.
Ужасът на войната е сред темите, които действително произвеждат изключително значими, но и често безумно тежки филми. Такъв е и "Хотел Руанда", посветен на геноцида в Руанда през 1994 г., когато само за около 100 дни са избити над 800 хил. души. В този див период един мъж се опитва да спаси семейството си от смъртта, но по пътя си се сблъсква с чудовищното у хората.
Когато говорим за анимации, едва ли някой се сеща за тежък и убийствено мрачен филм. Такъв обаче е "Гробът на светулките", разказващ за Япония в края на Втората световна война и за едно момче, което се опитва да спаси живота на малката си сестра. Още с първата си сцена, показваща как главният герой умира от глад, анимацията на режисьора Исао Такахата показва мъчителната реалност на една опустошена след войната страна - жертвите, болестите, глада и отчаянието.
Самата тема за смъртното наказание и за несправедливостта, обричаща човек на смърт, е повод за дълбоко осмисляне. Когато обаче говорим за "Зеления път", нещата са издигнати на съвсем ново ниво. Филмът представя историята на надзирателя Пол Еджкомб, изигран от Том Ханкс, който с мъка си спомня за един свой затворник - гиганта с добро сърце Джон Кофи (Майкъл Кларк Дънкан), който има силата да вдъхва обратно живот или да го отнема само с докосване. Самата история е изключително тежка и раздиряща сърцето и накрая няма как да не ви остави със сълзи в очите.
Един от най-известните и иконични филми на режисьора Ингмар Бергман. На връщане от кръстоносните походи, рицарят Антониус Блок (Макс фон Сидов) среща Смъртта и уговаря кратко отлагане на нейната мисия, предизвиквайки я на партия шах. Това е филм за изгубената вяра, за страданието и за смъртта. Филмът е натоварен с изключително силна философска идея и дълбоки метафори, които макар и да го правят шедьовър на европейското кино, го правят и също така доста тежък за гледане.
Лентата на Кимбърли Пиърс разказва история за смелостта да бъдеш самия себе си и за чуждата злоба към тези, които приемат като различни. Хилъри Суонк играе Брандън Тийна - момиче, което е предпочело да живее като момче. Брандън се изправя както срещу собственото си минало и тайните си, така и срещу онези, които е наричал приятели. Филмът е изключително емоционален и определено въздействащ, но цялата тежест, вървяща покрай него, едва ли ще ви накара да повторите (поне не и в рамките на няколко години).
Венсан Касел и Моника Белучи в един филм като млади - какво тежко може да има тук? Всъщност доста. Филмът разказва за бруталното изнасилване на една млада жена и за последвалото отмъщение, което нейните приятели готвят. И за това как всичко отива по дяволите. В унисон с мрачната история е и огромното насилие, което се изсипва на екрана, правейки лентата определено трудна за гледане.
Филмите за нацизма и Холокоста никога не са леки. Достатъчно е само да се сетим за "Пианистът", "Момчето с раираната пижама" или "Животът е прекрасен" (които също имат място тук, но просто не искахме да насищаме галерията с филми за Холокоста). И все пак "Изборът на Софи" няма как да не изпъкне с ужасяваща чудовищност на историята в него - да накараш майка да избере да пожертва едно от двете си деца, а след това да я накараш да живее с този избор. Солидна роля за тежестта на "Изборът на Софи" играе и разрушителната любовна връзка, върху която миналото оставя своите петна. Мерил Стрийп тук прави феноменална роля, която определено трябва да се види. Да се накараш обаче да гледаш този филм повторно, изисква солидно усилие.
За да спечели Кейси Афлек (обвинен в тежък сексуален тормоз) "Оскар" за своя роля, то тази роля трябва да е великолепна. И тя е. "Манчестър край морето" е история за бруталната болка, която разрушава живота ти и те изпразва като човек и личност. Самият филм е създаден като емоция. В него действието е бавно, а героите са толкова уморени от всичко, че са принудени да се тласкат, за да продължават. Именно тази липса на действие го прави обаче и доста труден за гледане. Въпреки това си заслужава.
Любовният филм, който може да откаже човек ако не от любовта, то поне от връзките. С Райън Гослинг и Мишел Уилямс в главните роли разказва историята на една много неуспешна връзка със силна любов към нея, която обаче се изражда в нещо ужасно и брутално. Определено силен като цяло краен продукт, но не и нещо, което ще искаш да гледаш още един път.
Има филми за нацизма, но го има и "Списъкът на Шиндлер" - един от истинските шедьоври на киното, който те хваща директно за сърцето, още повече заради факта, че е сниман по действителен случай. Лиъм Нийсън е великолепен в ролята на Оскар Шиндлер, а Ралф Файнс е изключително убедителен в ролята си на безпощаден нацист. Въпреки силната си история (или по-скоро именно заради нея) този филм е труден да се изгледа повече от веднъж.
