Деветият филм на Куентин Тарантино беше очакван с огромно нетърпение и има защо. Режисьорът събира на едно място част от най-талантливите имена на съвременен Холивуд - Леонардо ди Каприо, Брад Пит и Марго Роби. Тарантино използва за основа реални събития от 60-те като убийството на младата сексапилна съпруга на Роман Полански - Шарън Тейт. Типично в негов стил обаче събитията претърпяват неочакван обрат.
Всичко това е гарнирано с хапливо чувство за хумор и безпощадна ирония към модерния шоубизнес и неговите спорни течения. "Имало едно време... в Холивуд" звучи и изглежда като красива приказка за отминалите бляскави години на киното, в която обаче нищо не е такова, каквото е на пръв поглед. Ако искате още от това, което сте гледали в "Гадни копилета" - това е вашият филм.
"Жокера" се оказа сред най-обсъжданите филми на годината и то не само за феновете на комиксовите филми. Хоакин Финикс прави смразяващо добра роля като Артър Флек - главният герой, белязан от безпощадните критики и подигравки на обществото. Светът около Артър не желае да го приеме и вместо това го осакатява емоционално с травми, от които няма връщане.
Режисьорът Тод Филипс ни показва един съвсем различен, непознат до момента Жокер от 80-те години. Той предлага на зрителя да види как се заражда познатия на публиката смахнат садист с клоунска маска, като в същото време прави поклон към класики като "Шофьор на такси" и "Кралят на комедията". Достатъчно показателно е, че "Жокера" допадна и получи положителни отзиви и от зрители, които не си падат по комикси.
И докато сме на тема комикси, няма как да пропуснем "Отмъстителите: Краят". Той е великолепен финал на историята, която почитателите следиха с интерес в продължение на цели десет години. За голямото трио на Железния човек, Капитан Америка (Крис Евънс) и Тор (Крис Хемсуърт), сякаш последиците са най-тежки след действията на Танос, защото всеки от тях вини себе си за провала срещу злодея.
Съвършен ли е филмът? Дори и най-страстните фенове смятат, че той имаше своите пропуски. В същото време обаче той беше красив и ярък край с безспорна комиксова визия и прекрасна актьорска игра. Освен това колкото и пъти да изгледате отново "Отмъстителите: Краят", толкова пъти ще откриете някой нов детайл.
Мартин Скорсезе решава да пренесе напрегнатия гангстерски епос на малкия екран и "Ирландецът" тръгна както из малко на брой избрани кина в САЩ, така и директно в платформата на Netflix. Сюжетът разказва за сблъсъка на личности и характери между мафиота Франк Шийрън - Ирландеца и профсъюзния лидер Джими Хофа и приятелство, което обаче води до безследното изчезване на Хофа.
Скорсезе събира на едно място за първи път от години Ал Пачино в ролята на Джими Хофа и Робърт де Ниро като Франк Шийрън. Освен това успява да убеди Джо Пеши да излезе от от своята неофициална пенсия и да се върне на екрана в ролята на Ръсел Буфалино, един от най-влиятелните представители на италианската мафия в САЩ. Тази история би била още по-впечатляваща на киноекрана, но е достатъчно въздействаща и по този начин.
Мнозина гледаха с лека насмешка на остроумната комедия с Дженифър Лопес, Джулия Стайлс и рапърката Карди Би, а след първите дни на прожекциите дори се заговори за "Оскар" за ролята на Лопес. "Да свалиш Уолстрийт" разказва истинската история на група стриптизьорки в елитен клуб за възрастни, които намират хитър начин да се възползват от богатите си клиенти (и техните портфейли).
Сюжетът не е най-дълбоката и разтърсваща драма, която можете да изгледате, но филмът е истинска наслада за сетивата заради изпипаната актьорска игра, красивите жени в главните роли и хубавия, мелодичен и запомнящ се саундтрак. Ако не друго, скоро няма да видите Дженифър Лопес в неонов бански на пилон, освен ако "Да свалиш Уолстрийт" не се сдобие с продължение.
Време беше след Мат Деймън, Матю Макконъхи и Райън Гослинг и Брад Пит да се сдобие със своя "космическа одисея". Историята тук използва елементи от вече познати сюжети като "Интерстелар" и "Контакт", но не твърде много, че да подразнят зрителя. Пит е Рой Макбрайд - мъж, който преди години е изгубил баща си в Космоса. Сега обаче мистериозни сигнали някъде от периферията на Слънчевата система причиняват куп поразии на Земята и дори водят до човешки жертви. Заподозрян за всичко това е именно Макбрайд-старши...
В неговата роля се превъплъщава Томи Лий Джоунс, а освен него можете да видите Доналд Съдърланд и Джон Ортиц под режисурата на Джеймс Грей. Какво ни чака в далечния Космос и възможно ли е разкритията, които Макбрайд направи, да променят хода на човечеството - гледайте в "Към звездите".
Филмът се очакваше със смесени чувства и по-скоро като лековата комедия, но (за наше щастие) се оказа интересна смесица между комедия с груб и на моменти черен хумор и хващаща те за гърлото драма за жестокостите на войната. Историята ни запознава с Йоханес Белцер, на галено - Джоджо, момче, което няма много приятели, но за сметка на това има за въображаем другар не кой да е, а Адолф Хитлер. Проблемът на Джоджо обаче е, че той не е кръвожадния нацист, колкото му се иска да бъде...
"Джоджо Заека" успя да подразни критиците и да засегне привържениците на крайната политическа коректност, но режисьорът Тайка е категоричен, че филмът му е пародия на нацизма. И макар филмът действително да е такава безпощадна ирония, той е и мрачна драма за цялата болка и разрушение, които тази идеология причинява.
Редица автомобилни фенове в България познават филма като "Форд срещу Ферари", макар че официалният му превод е "Пълно ускорение". И двете заглавия подсказват какво ви очаква - бързи коли, високи скорости и един от най-забележителните сблъсъци в автомобилната индустрия през XX век. През 60-те години американският производител решава да покори легендарното състезание Льо Ман, но пътят към победата рядко е лесен и безавариен.
Режисьор е Джеймс Манголд, а Крисчън Бейл и Мат Деймън са състезателя Кен Майлс и бившия му колега и близък приятел Каръл Шелби. И двамата са на очакваното от актьори от този ранг ниво и най-вероятно ще стигнат поне до номинация за наградата "Оскар".
Като истински киномани много се надяваме южнокорейската драма да стигне и до българските кинофестивали, за да й се насладим на голям екран. "Паразит" е алегорична приказка за класовото разделение и за пропастта, която зее между много богатите и много бедните членове на обществото. Филмът следи паралелно две корейски семейства - едното се препитава като сгъва кутии за пица, а другото тъне в охолство.
Въпреки това "Паразит" не раздава присъди наготово и не хвърля преки обвинения към никой от героите си. И двете семейства имат своите чисто човешки черти, които нито бедността, нито богатството успяват да заличат.
С "Болка и величие" Педро Алмодовар се обръща назад и към собствения си житейски път като смело внася мотиви от него във филма си. Антонио Бандерас е Салвадор Мало - застаряващ режисьор с разнообразни здравословни проблеми. В залеза на своята кариера той поглежда към миналото си, възходите, паденията и събитията, които са го изградили като личност. Всичко това е разказано с мекия и мелодичен тембър на Бандерас, без който филмът нямаше да звучи по същия увлекателен начин.
В запомняща се роля тук е и Пенелопе Круз като младата майка на Мало. Филмът е заснет с толкова ярки и примамливи краски, че трудно ще свалите очите си от екрана през тези почти два часа.
Самото име на филма подсказва, че тук ще се натъкнете на хорър в комбинация с мистерия и поглед към окултните науки. Празникът на лятното слънцестоене заема специално място в шведската култура, а в "Midsommar" е повод една млада студентка да се опита да се отърси от трагедията, разтърсила семейството й. Така тя се отправя към затворено в себе си шведско селище, където езичници живеят според свои собствени правила, а обичаите им се оказват меко казано шокиращи.
"Midsommar" не е филм за хората, които под "хорър" разбират група американски студенти, които слизат в мазето, въпреки че цялата интуиция крещи да не го правят. Напротив, режисьорът Ари Астер стиска здраво за гърлото, не спестява нищо от кошмарната си история и ви държи без дъх до финалните надписи. Не е за хора със слаби сърца!
