След монументалния успех на "Черният рицар" и канонизирането на Жокера на Хийт Леджър като най-потентния поп-културен феномен на комиксовото кино, милиони очакваха "Черният рицар: Възраждане" да бъде историческо събитие. Невероятното нахъсване на феновете и маркетингово-медийната истерия осигуриха на третата и финална част от сагата на Кристофър Нолан за Батман глобални приходи в размер на 1 милиард и 84 милиона долара.
Филмът обаче е гигантско разочарование дори и за скептичните и смислени зрители, които отказаха да приемат лъжата, че "Черният рицар" е бил комбинация от някаква кубрикова инкарнация и "Гражданинът Кейн".
"Черният рицар: Възраждане" е плосък, но претенциозен филм с тотално сгрешена структура, объркан ритъм и хаотична драматургия. Образът на Бейн и изпълнението на Том Харди са престъпно пропилени, а финалът е подигравка. Музиката на Ханс Цимер обаче е превъзходна.
С приходи от милиард и 45 милиона долара от продадени билети в целия свят, четвъртият филм от приключенската поредица за ексцентричния пират Джак Спароу е най-кухият и тромав опит да се капитализира върху вече изграден бранд.
Джони Деп се опитва да поддържа своя персонаж свеж и интересен за публиката, но поп кръстоската между Кийт Ричардс, Хънтър Томпъсн и Дрексъл вече се усеща крайно изтощителна.
Тук Спароу просто не съумява да снабди кръвоносната система на филма с достатъчно нутриенти и в крайна сметка цялото начинание започва да досажда много преди да изтекат 136-те минути екранно време.
Траекторията на кариерата на мегазвездата Деп окончателно тръгна надолу именно след "Карибски пирати: В непознати води". Дори и Пенелопе Круз не можа да спаси поне малко тази творческа катастрофа.
През 1999-а това беше най-очакваният филм в историята. Днес е глобална шега и хумористична препратка в пародийни видеа. Толкова много лошо кино има тук. "Невидима заплаха" е нелепо упражнение дори и като за филм от сагата "Междузвездни войни".
Дуелът на Дарт Маул с Куай Гон-Джин на финала и епичната музика на великана Джон Уилямс не са достатъчни, за изпарят цялостното усещане за монументално провален филм. Диалогът е болезнено дървен дори по златните в това отношение стандарти на Лукас, а "играта" на Джейк Лойд в ролята на малкия Анакин Скайуокър е депресираща.
Добавете към това пешеходното темпо и абоминацията Джар Джар Бинкс и получавате рецепта за най-осмивания голям филм на нашето време. "Невидима заплаха" инкасира малко над един милиард долара приходи, защото дори изключително лош филм от сагата на "Междузвездни войни" е гарантиран хит. Видяхме какво стана с приличния за жанра си "Епизод 7", възродил глобалната мания по светлинни мечове и бутафорни дроиди.
Бомбастичната екстраваганца на мистър "Експлозия" Майкъл Бей - "Трансформърс: Ера на изтребление" - представлява 165-минутно мозъчно мъчение.
Този филм за машини, които се превръщат в други машини е вдъхновен от серия играчки и му личи. Цялата поредица е болезнено неадекватна и арогантно посредствена, но "Ера на изтребление" отговаря на заглавието си. Бей предприема брутален геноцид на неврони и искрено се забавлява докато смалява колективното IQ на широката публика.
Филмът стои върху солидните 1,1 милиарда долара и това е поне с 1,09 милиарда повече, отколкото реално заслужава. Марк Уолбърг доставя едно от най-слабите изпълнения в наситената си със слаби изпълнения кариера. За разлика от други произведения на Бей, този дори не се класира в графата guilty pleasure. Тук лошото и шумно екранно фиаско си остава лошо и шумно екранно фиаско.
Дами и господа, представяме Ви шампионът в класацията за най-лошите успешни филми! Бензиновото порно "Бързи и яростни 7" не просто се превърна в глобален бокс-офис блокбастър с един милиард и петстотин милиона долара приходи от продадени билети, но успя да заблуди повечето снобеещи критици, че е достойно масово развлечение.
Ироничната смърт на една от звездите на поредицата Пол Уокър в автомобилна катастрофа се оказа емоционален катапулт за топлото приемане на филма от почти всички и изстрелването му в стратосферата на кино събитията на 2015-а година.
В реалността обаче "Бързи и яростни 7" е съвършен пример за анти-кино. Грандиозен апотеоз на всичко онова, което е сбъркано днес с комерсиалните филми.
Скъпи, но скучни екшън сцени и локации, пешеходна режисура, бездарен диалог, абсурдно стерилна актьорска игра, сапунена мелодрама и Вин Диезл. "Бързи и яростни 7" е опустошително лош филм с напълно незаслужена положителна репутация.
