Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмите с най-силно влияние от последното десетилетие

"Американски снайперист" (2014)

Драмата на Клинт Истууд за живота и смъртта на военноморския тюлен и снайперист Крис Кайл, излязъл на Коледа през 2014 г., продължи да доминира през следващата година, завършвайки на върха на боксофиса в САЩ.

Това беше единственото издание за десетилетието, което постигна това, без да е част от франчайз, собственост на Disney или и двете. Популярността на филма предизвиква фикцията за монолитно либерален Холивуд и междувременно показва накъде духат политическите ветрове.
"Отмъстителите" (2012)

Идеята за продължения не беше нова, нито пък дългото, претъпкано, шумно супергеройско зрелище. Но "Отмъстителите", който се появи след придобиването на Disney от Marvel Studios, все пак беше голям бранш в индустрията: той обяви господството на кинематографичната вселена на Marvel, където всички сега живеем независимо дали ни харесва или не. Снимка: YouTube
"Отмъстителите" (2012)

Идеята за продължения не беше нова, нито пък дългото, претъпкано, шумно супергеройско зрелище. Но "Отмъстителите", който се появи след придобиването на Disney от Marvel Studios, все пак беше голям бранш в индустрията: той обяви господството на кинематографичната вселена на Marvel, където всички сега живеем независимо дали ни харесва или не.
"Blackfish" (2013)

Има много документални филми, които целят да повишат осведомеността за даден проблем в света и да приковат вниманието към него. Продукцията на Габриела Каупъртуейт, разказваща за злоупотреби с косатките в SeaWorld (американска верига от тематични увеселителни паркове) промени общественото възприятие, корпоративното поведение и закона в САЩ. Снимка: imdb
"Blackfish" (2013)

Има много документални филми, които целят да повишат осведомеността за даден проблем в света и да приковат вниманието към него. Продукцията на Габриела Каупъртуейт, разказваща за злоупотреби с косатките в SeaWorld (американска верига от тематични увеселителни паркове) промени общественото възприятие, корпоративното поведение и закона в САЩ.
"Шаферки" (2011)

Шокиращият образ на булката (Мая Рудолф), която нацапа сватбената си рокля, даде да се разбере, че комедията на Пол Фейг и Ани Мумоло не е просто поредната усмихната и досадно сладникава сватбена картина. В създаването на филма участва и Кристен Уиг, която е в главната роля.

Чревният прблем, за който се чу по целия свят, помогна за събарянето на сексисткото клише, че жените не могат да бъдат смешни. О да, могат! Попитайте Мелиса Маккарти, която стана една от малкото истински нови филмови звезди.
"Замръзналото кралство" (2013)

Когато Елза поде "Let it Go" в анимационния мюзикъл на Disney, тя затвърди не само силата си, но и обяви силата на женската филмова публика, която е една от най-големите в историята на индустрията.

Тази публика помогна "Замръзналото кралство" да се превърне в едно от най-мащабните анимационни издания в историята, възраждайки и преразглеждайки приказната традиция на Disney за новото поколение.
"Бягай" (2017) 

Филмът на Джордан Пийл (и касовият му пробив) има блестящ жанров размах – върховен пример за нова вълна в ужасите. Той излиза във времената след Барак Обама, скоро след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. И се приема като обезпокоителен знак за времената, ловка смесица от сатира и ужас, в която е трудно да се каже кое какво е. Снимка: Forum Film
"Бягай" (2017)

Филмът на Джордан Пийл (и касовият му пробив) има блестящ жанров размах – върховен пример за нова вълна в ужасите. Той излиза във времената след Барак Обама, скоро след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. И се приема като обезпокоителен знак за времената, ловка смесица от сатира и ужас, в която е трудно да се каже кое какво е.
"Игрите на глада: Възпламеняване" (2013) 

Втората част на филма, написан по мотиви на Сюзън Колинс, циментира статута на Дженифър Лорънс като световна филмова звезда. Заедно със "Замръзналото кралство", друг от хитовете на същата година, потвържава отново силата на жените в боксофиса. "Възпламеняване" освен това става и първият филм, ръководен от жени, който оглавява годишния боксофис за много, много дълго време. Популярна сред момчетата, както и сред момичетата, Катнис Евърдийн е нов вид попкултурен архетип, бунтар и воин, а не принцеса. Снимка: IMDB
"Игрите на глада: Възпламеняване" (2013)

Втората част на филма, написан по мотиви на Сюзън Колинс, циментира статута на Дженифър Лорънс като световна филмова звезда. Заедно със "Замръзналото кралство", друг от хитовете на същата година, потвържава отново силата на жените в боксофиса.

"Възпламеняване" освен това става и първият филм, ръководен от жени, който оглавява годишния боксофис за много, много дълго време. Популярна сред момчетата, както и сред момичетата, Катнис Евърдийн е нов вид попкултурен архетип, бунтар и воин, а не принцеса.
"Лунна светлина" (2016)

На 89-ите Награди на филмовата академия на САЩ "Лунна светлина" на Бари Дженкинс създаде история: сред многобройните си първи филми, този – изключително личен, нискобюджетен проект, повлиян от европейското и азиатското кино – беше първият победител с афроамерикански режисьор. Триумфът му сигнализира за промяна в индустрията след десетилетия на системен расизъм.
"Окджа" (2017)
 
Филмът на Бонг Джуун-хоу за момиче и нейното генетично модифицирано суперпрасе беше изданието на Netflix, което разтърси индустрията, като допълнително замъгли разделението между големите и малките екрани. Дебютът му на кинофестивала в Кан през 2017 г. предизвика дебат за мястото на Netflix в киното, който продължава да бушува. За разлика от тях самата кинематографична позиция на Бонг стана само по-неоспорима. Две години по-късно той се завръща в Кан с "Паразит", печелейки главната награда. Снимка: IMDb
"Окджа" (2017)

Филмът на Бонг Джуун-хоу за момиче и нейното генетично модифицирано суперпрасе беше изданието на Netflix, което разтърси индустрията, като допълнително замъгли разделението между големите и малките екрани.

Дебютът му на кинофестивала в Кан през 2017 г. предизвика дебат за мястото на Netflix в киното, който продължава да бушува. За разлика от тях самата кинематографична позиция на Бонг стана само по-неоспорима. Две години по-късно той се завръща в Кан с "Паразит", печелейки главната награда.
"Междузвездни войни: Силата се пробужда" (2015)

Филмът изстреля Джей Джей Ейбрамс начело. Въвеждайки нова трилогия, тази космическа история се опита да възвърне поп енергията на оригиналните три филма, като в същото време намери повече място за жени и герои, които не са бели. Резултатът беше световна популярност.
Според филмовия критик Манола Даргис в списъка с влиятелни филми влизат също "The Assassin" (2015), "Юношество" (2014), "Faces Places" (2017), "In Jackson Heights" (2015), "Luminous Intimacy: The Cinema of  Nathaniel Dorsky and Jerome Hiler" (2015), "Лудия Макс: Пътят на яростта" (2015), "No Home Movie" (2016), "Poetry" (2011), "13th" (2016), "Докосване до греха" (2013). Снимка: Well Go USA
Според филмовия критик Манола Даргис в списъка с влиятелни филми влизат също "The Assassin" (2015), "Юношество" (2014), "Faces Places" (2017), "In Jackson Heights" (2015), "Luminous Intimacy: The Cinema of Nathaniel Dorsky and Jerome Hiler" (2015), "Лудия Макс: Пътят на яростта" (2015), "No Home Movie" (2016), "Poetry" (2011), "13th" (2016), "Докосване до греха" (2013).
А за А. О. Скот най-влиятелни са "Карол" (2015), "Истинският Люин Дейвис" (2013), "Lady Bird", "Лудия Макс: Пътят на яростта" (2015), "Minding the Gap" (2018), "Лунна светлина" (2016), "Norte, the End of History" (2014), "Тимбукту" (2015), "Тони Ердман" (2016), "Дървото на живота" (2011).

Най-популярните филми или тези, които най-много обичаме, не винаги са продукциите, които оформят индустрията, отразяват времето или променят условията на културния дискурс.

Филмите в този списък, независимо дали ги харесваме или не, донесоха промяна в света на шоубизнеса и извън него. "Ню Йорк Таймс" разглежда влиянието им от гледна точка на политическата ситуация и от гледна точка на хегемонията на блокбъстъра.

Главните кинокритици на "Ню Йорк Таймс", Манола Даргис и А. О. Скот, направиха общ списък с филми, променили облика на киното през последното десетилетие.

Даргис започва да пише за филми професионално още през 1987 г., когато завършва магистърска степен по филмово изкуство от Нюйоркския университет. Дългогодишният кино критик Джей Хоберман я наема да пише за авангардно кино във „Voice". Оттогава пише за редица филми и работата й е събрана в няколко антологии.

А.О. Скот пък още от дете мечтае да е критик, но в света на рока. След отпадането си от висшето училище той работи като литературен критик и случайно става филмов критик, когато "Ню Йорк Таймс" го наемат през 2000 г., а през 2004 г. става главен филмов критик. Мистър Скот продължава да се занимава с литературна критика за "Преглед на книгите" (понякога и за други публикации) и пише за списание "Таймс". Често гостува в радиото и телевизията, особено в сезона на оскарите.

Вижте в галерията селекцията, подготвена от двамата редактори на изданието.

 

Най-четените