От известно време насам носталгията стана популярно поле за експлоатиране от страна на Холивуд.
Немалко позабравени филми и сериали от 80-те и 90-те бяха съживени под една или друга форма.
Например "Крийд" даде напълно нов път за поредицата "Роки", докато други като последния "Лоши момчета" залагат на директен удар върху чувствата и спомените от едно време. Някои успяват, други - не.
Къде попада "Ченгето от Бевърли хилс 4" (Beverly Hills Cop: Axel F), който излезе в Netflix точно три десетилетия след злополучната трета част?
Ще го кажа така: Филмът е толкова винтидж, че трудно ще се хареса на някого, който не е запознат добре с цялата поредица. Винтидж Еди Мърфи с винтидж якето си на Детройт Лайънс и Run D.M.C кецове "Адидас" се промъква в богаташко имение, така, както прави още в първия филм.
Винтидж елементарен сценарии с диалози, сякаш генерирани от ChatGPT, и винтидж екшън със също толкова винтидж специални ефекти.
Целият филм е построен изцяло върху идеята за заиграване с чувствата на феновете и реакциите в стил: "Аааа, да, помня го това!"
Което съвсем не е лошо, разбира се, но някак си трудно ще бъде разбрано от съвременната аудитория, израснала в десетилетията след 80-те, която не помни или не знае изобщо какво представлява "Ченгето от Бевърли хилс". Все пак първите два филма почти собственоръчно създадоха поджанра на екшън-комедиите в киното.
Това обаче си е съвсем друга тема.
Вижте тук трейлър на Beverly Hills Cop: Axel F
Сегашният филм се развива в 2024 г. Минали са точно 30 години, откакто сме видели за последно Аксел Фоули. Той вече нито е толкова млад, нито бърз, колкото го помним, но определено е запазил духа си.
Разбираме и че има пораснала дъщеря на име Джейн (Тейлър Пейдж), която е успешен адвокат в Лос Анджелис и отдавна е прекъснала всякакъв контакт с баща си. Проблемите започват, когато поема защитата на младеж, несправедливо обвинен в убийството на ченге.
Лошите се появяват, за да я заплашат да се откаже от случая, и тогава се налага да се намеси старият Аксел.
Сценарият е елементарен и дори няма мистерия.
Още от първия момент, в който виждаме героя на Кевин Бейкън, става ясно кой стои зад конспирацията. Все пак няма как някой в полицията да ходи с костюм за 2000 долара и работата му да е чиста. Той си е класическият стереотипен злодей от старите екшъни, който в случая поддържа и нездравословно близки отношения с мексикански картели.
Имаме ги и познати физиономии на Били Розууд (Джъдж Рейнолд). Заклетият фен на "Рамбо" вече е частен детектив, заел се с разследване на случая с корупцията в полицията, но изчезва безследно, малко след като се обажда на Аксел, за да го предупреди за дъщеря му.
Завръща се и Джон Тагарт (Джон Аштън), който вече се е издигнал до началник на полицейското управление в Бевърли Хилс. Има го стария партньор на Аскел - Джефри Фридман (Пол Райзър), както и ексцентричният Серж (Бронсън Пинчът) с обичайната си малка, но винаги запомняща се роля.
Новите лица са Тейлър Пейдж и Джоузеф Гордън-Левит в ролята на нейно бивше гадже и полицейски детектив, който по неволя става партньор на Аксел в разследването.
Тук идва един от големите проблеми на филма. Аксел си е старият Аксел - хитър, забавен, свръхенергичен и със склонност непрекъснато да създава неприятности.
Само че той изглежда добре на екрана, когато насреща има подходящи партньори. В случая Пейдж и Гордън-Левит съвсем не се справят като нови "Розууд и Тагарт". Няма я същата химия и присъствие, а персонажите им са "недописани" от сценаристите.
Неслучайно най-забавните и запомнящи се моменти са само с Мърфи и който и да е друг.
Сюжетната линия с трудните отношения между Аксел и Джейн е важна. Трябва да даде повече сериозност на филма, повече драматизъм. Но просто не се случва. Сякаш не стои на място на фона на цялата история на поредицата и по никакъв начин не ангажира зрителя.
Както казах, всичко във филма се върти около носталгията.
Това включва и саундтракът, където във важните сцени се открояват класиките "Shakedown" на Боб Сийгър, "Neutron Dance" на The Pointer Sisters и "The Heat is On" на Глен Фрей. Както всеки може да се досети, и трите песни са част от оригиналните два филма.
Не споменавам третия, защото не си струва. Той бе толкова лош, че даже в сегашния си правят майтап с него - шега, която могат да разберат само носталгиците.
Няма как да избягаме и от култовата тематична мелодия. Тя е абсолютно задължителна за всеки филм от поредицата, без значение от кое десетилетие е. Чува се отвсякъде и също така е включена в чисто новото "Here We Go!" на Lil Nas X, което е написано специално за сегашния филм.
Beverly Hills Cop: Axel F си заслужава едно гледане, дори само заради музиката.
Носталгията отива до степен, в която режисьорът Марк Молой заснема всичко по класически начин, без дигитални специални ефекти, без CGI. Според него това е бил единственият начин филмът му да остане верен на оригиналните два.
Заради това виждаме истинска кола, която увисва от петия етаж на паркинг, както и Аксел Фоули, който управлява съвсем истински снегорин, помитащ от улицата съвсем истински коли.
Тук определено е свършена добра работа и режисьорът трябва да получи похвали.
По същата причина по-съвременните зрители ще трябва да разберат и защо престрелките в целия филм нямат особен смисъл. Просто е - такъв бе стилът на 80-те.
Колкото и да стрелят, лошите никога не уцелват добрите.
Но да си го кажем направо. Никой, никога не е гледал "Ченгето от Бевърли хилс" заради дълбокомислена история или свръхиновативен и спиращ дъха екшън. Не е било преди 30 години, няма да го бъде и сега.
Винаги сме го гледали заради Еди, неговия искрен хумор и безкрайна енергия.
Въпросът е колко хора могат да разберат това днес.
НАШАТА ПРИСЪДА ЗА BEVERLY HILLS COP: AXEL F: 3 от 5 кафенца
