Докато родители трескаво търсят плюшена играчка във формата на прасето Пепа или рокля като на Елза от "Замръзналото кралство", екип от канадски и британски психолози установява, че тези любими детски филмчета са "пълни с насилие" и третират болката по неподходящ начин.
Д-р Аби Джордан от Университета на Бат описва заключението като "шокиращо".
Тя заедно със своя екип преминава през популярни продукции за деца като "Играта на играчките", "Прасето Пепа", "Замръзналото кралство", "Зоотрополис" и други. Специалистите преглеждат общо 52 часа визуално съдържание, предназначено за най-малките зрители, и установяват над 454 притеснителни и болезнени инциденти с героите.
Джордан посочва, че персонажите в детските филми обезпокояващо често не проявяват състрадание, когато някой около тях претърпи неприятност, например падне или се удари.
Фокусът върху болезнени травми, след които героите бързо се съвземат и възстановяват, пък предава на децата грешните уроци и поуки от това да пострадаш. Тук също липсва необходимата емпатия към жертвите, категорична е д-р Джордан.
Тя държи да подчертае, че начинът, по който децата се учат да възприемат болката, има съвсем реално отражение в живота им на възрастни.
"Да говорим с децата за болката е огромно предизвикателство", допълва психоложката.
В 79 на сто от съдържанието екипът ѝ идентифицира силна болка и тежки травми, с които героите се сблъскват. В около 20 на сто става въпрос за по-незначителни инциденти като ударено коляно или неволно падане на земята.
Анализът на експертите показва и че персонажите от мъжки пол изглеждат по-неуязвими и по-издръжливи, но и околните са по-малко склонни да проявяват съчувствие към тях. В над 41 на сто от случаите мъжкият персонаж дори не получава каквато и да било помощ или емпатия.
По мнение на Джордан този модел на поведение постепенно се прехвърля и в реалния живот, където децата демонстрират малко или никакво състрадание към връстниците си. Положението се влошава и от факта, че малките зрители на възраст от 4 до 7 години прекарват все повече време в гледане на детски филми.
"Продукциите, които разгледахме, учат децата, че болката не заслужава помощ", казва професор Мелани Ноел от същото проучване.
Професор Ноел признава, че също е крайно неприятно изненадана от изводите, до които стигат тя и учените от Университета на Бат.
Тя е убедена, че наративите около болката и травмите трябва да претърпят сериозна промяна, защото в противен случай ще отгледаме поколение, което не изпитва никаква емпатия.
