"Бразилия" на Тери Гилиъм е от онези филми, които човек и да иска, не може да забрави. Филмът е очевидно вдъхновено от "1984" на Оруел и светлина няма отникъде. Ако сте го гледали, сигурно си спомняте колко беше хубаво, когато Сам се събра с любимата си? И колко ужасяващо беше, когато бюрократичната машина ги смаза.
Вероятно помните "Първичен инстинкт" най-вече с емблематичната сцена на Шарън Стоун и краката й, но филмът всъщност има и сюжет, който никак не е безинтересен и не завършва с хепиенд. Хитът на Пол Верховен се превръща в извор на скандали още преди излизането си. Активисти за правата на хомосексуалните протестират по време на снимките, а мнозина се възмущават, че във филма има твърде много секс и насилие. За сметка на това, щастлив край няма.
Братята Коен не са известни с розовия си поглед върху света. Нито Кормак Маккарти. Затова не е учудващо, че "Няма място за старите кучета" е далеч от свежа комедия. Хавиер Бардем влиза в ролята на страховития Антон Чигър, а краят на филма...не вдъхва надежда, че доброто стои над злото.
Филмът по романа на Томас Харис е носител на 5 Оскара и е номиниран за още 2 и това изобщо не е случайно. Джоди Фостър и Антъни Хопкинс са брилянтни в ролите на Кларис Старлинг и д-р Ханибал Лектър. Доброто в този филм обаче никак не е на пиедестал. Дори Мишел Пфайфър, която първоначално е избрана за ролята на Кларис, отказва да я поеме, тъй като не й харесва, че в края на филма злото владее света.
Кримката на Грегъри Хоблит, която сблъсква съдбите на Мартин Вейл (Ричард Гиър) и сладкият, млад църковен служител Ерън Стамплър (Едуард Нортън) и се превръща в много качествен филм. Тук може би за първи път в киното виждаме темата "раздвояване на личността", и то изиграна перфектно. Ако очаквате обаче накрая справедливостта да възтържествува, да знаете, че това няма да се случи.
Неприятният хорър на режисьора Джеймс Уан, който се превърна в боксофис хит, е всичко друго, но не и свеж, пролетен филм. Твърде много триони, кръв и електричество. Краят на първия филм е достатъчно депресиращ, за да си пусне човек и втория. И така, до седмия, когато светлината в края на тунела така и не идва.
Филмът по романа на Кен Киси е абсолютна класика и истински шедьовър на филмовото изкуство. Историята на Рандъл Макмърфи и престоя му в психиатрията са накарали не един и двама души да се молят никога да не им се налага да постъпят в психиатрична клиника. И колкото и да симпатизираме на Джак Никълсън тук, трябва да признаем, че сестра Ратчед, изиграна от Луис Флечър, е още по-брилянтна в ролята си. Освен това, накрая тя побеждава. Ако демоничната сестра ви липсва, може да гледате сериала Ratched по Netflix.
"Боен клуб" на Дейвид Финчър, по едноименния литературен шедьовър на Чък Паланюк, е разкошен филм, който е невъзможен днес, в културния контекст на #metoo и невъзможността бели жени да превеждат стихотворенията на чернокожи поетеси. Филмът може да се гледа много пъти и всеки път е гениален, но и всеки път краят не носи оптимизъм.
И като стана дума за Дейвид Финчър...филмът, базиран на романа на Джилиан Флин, "Не казвай сбогом" е още един качествен филм, в който злото побеждава. Този път то има красивото лице на Розамунд Пайк, която само преди няколко дни взе "Златен глобус" за участието си в "I care a lot", с което се утвърди като една от най-талантливите актриси, които снимат в момента.
"Седем" прави малка революция в криминалния жанр, след като слага на филма финал, който никой не очаква. Режисурата е поета от...да, вече го споменахме, Дейвид Финчър, който е точният човек за този сценарий. И въпреки че New Line Cinema изобщо не харесват как завършва филма, Финчър успява да ги убеди, че оригиналният завършек, измислен от Андрю Уокър, е необходимият финал за "Седем". Първоначално Гуинет Полтроу отхвърля предложението на Финчър да участва в "Седем", но режисьорът не може да си представи друга актриса, която да влезе в кожата на Трейси Милс и убеждава Полтроу, използвайки това, че по време на снимките на филма, тя е омъжена за Брад Пит.
Историята на Ленард Шелби (Гай Пиърс), който татуира всякаква информация по тялото си, защото страда от антероградна амнезия и не може да съхранява спомени, се превръща в един от най-добрите филми на Кристофър Нолан. Режисьорът прави филма по разказ на своя брат, Джонатан Нолан, като разказът се казва "Memento Mori". Героят на Пиърс се опитва да реконструира живота си с помощта на бележки, чертежи и татуировки, за да отмъсти за убийството на съпругата си. Филмът е фрашкан с ретроспекции, сложен и объркващ, и...не обещава добър край.
