Ако сте отдадени фенове на филмите "Гадни момичета", "Тетрадката" и "Сватбен обет", вероятно през последните години натрапчиво сте си задавали един въпрос - къде се изгуби Рейчъл Макадамс.
Звездата на култовите романтики и женски комедии, казала част от най-паметните реплики от захаросаната категория на киното, се скри от камерите след участието ѝ в трилъра "Нощни игри" от 2017 г.
Десетилетие по-рано актрисата отново бе пуснала холивудската си кариерата в необяснима отпуска.
След като отбеляза серия от боксофис успехи, тя се дистанцира от шоубизнеса, отхвърляйки предложенията за роли в "Дяволът носи Прада", "Мисия невъзможна III", "Казино Роял" и "Железният човек".
Тези, които четата таблоидите редовно, биха асоциирали пропуски от подобен род или със слаб филмов нюх, или тежки проблеми, които актрисата държи да остави далеч от погледите на хората.
Нито една от тези версии за събитията не се отнася за Рейчъл Макадамс.
Вярна на принципите си, че личният живот винаги трябва да е приоритет номер 1, а кариерата да остава на заден план, звездата от "Тетрадката" не се е колебаела да отхвърли проекти със сигурен успех.
И докато пренебрегнатите от нея продукции се катерели нагоре, Макадамс е карала велосипед с децата си, разхождала двете си кучета и прекарвала тихи следобеди със съпруга си сценаристът Джейми Линдън.
"Имаше определени роли, които ми се искаше да бях изиграла. Но като отстъпя малко назад, си казвам - избраха правилния човек за този проект", споделя актрисата в интервю за Bustle.
Пред изданието Макадамс не крие, че спогодбата ѝ с тази философия в кариерата не е дошла за един ден. На звездата ѝ е отнело време, докато се примири с последствията от решенията си без значение, че е била напълно уверена във всяка от своите дълги почивки.
"Изпитвала съм вина, понеже не монетизирах възможностите, които ми бяха дадени. Знам, че се намирах на късметлийско място, но също така знам, че не мога да си играя със себе си, ако искам да запазя разсъдъка си. Определено е имало моменти на тревожност, в които съм се чудела какво щеше да се случи, ако не бях захвърлила шансовете си. Минаха години, преди да осъзная защо наистина го правя", разказва актрисата.
"Дяволът носи Прада", "Казино Роял", "Мисия невъзможна III" и "Железният човек" със сигурност оставят празнина в биографията на Макадамс, която при други обстоятелства би затвърдила позициите ѝ на блокбъстър сензация.
Но днес актрисата твърди, че се е отърсила от съжаленията. Спряла е и да си задава въпроса "какво щеше да стане, ако бях направила това и това". Макадамс е наясно, че каквито и професионални жертви да е направила през годините, те са били в името на нейния душевен комфорт.
Едва ли са мнозинство хората, които на нейно място биха направили същото. Актрисите, които ще оставят шансовете за слава и работа да им се изплъзнат между пръстите, също не са много.
А през 2006 г. пред Рейчъл Макадамс се открива удобен случай, с който да се убеди, че част от малцинството на холивудската диаспора.
Във въпросната година тя е поканена да се снима за корицата за холивудския брой на списание Vanity Fair. Сесията е заснета от световноизвестния фотограф Ани Лейбовиц, концепцията е сглобена на дизайнера Том Форд, а по план пред камера Макадамс е трябвало да позира със Скарлет Йохансон и Кийра Найтли.
Но когато пристигнала на площадката, звездата от "Тетрадката" научила, че Том Форд е настоял за гола фотосесия, а другите две актриси се съгласили да се съблекат за корицата.
RE: Tom Ford... I can now wrap my head around this 2006 (?) Vanity Fair Cover. pic.twitter.com/ogtfqKl6
— Mary (@MaryTurey) March 12, 2012
Разбирайки колко провокативна и в някакъв аспект - пошла е идеята на дизайнера, Макадамс обърнала гръб на поканата и отказала да свали дрехите си, за да застане редом до Кийра Найтли и Скарлет Йохансон.
Интуицията на Макадамс, че снимката ще е повече предизвикателна, отколкото естетически издържана, се оказва права. Излизането на броя през март 2006 г. разбуни духовете в медиите. "Ню Йорк Таймс", "Гардиън" и британския GQ изляха опустошителна критика срещу корицата на Vanity Fair.
"Ako Vanity Fair ще ни продават мръсотия, то нека поне бъдат честни за това. Отстранете полъха на претенция. Дайте ни широкопланови снимки на филмови звезди топлес. Дайте ни непълнолетни старлетки, ухилени пред камера", пишат от "Гардиън" в статията си No nudes is good nudes ("Никоя голота не е добра голота").
"Тази корица на списание ще остане позорна. Кой би искал да участва в обективизирането на две обещаващи млади актриси", заявяват "Ню Йорк Таймс" в статията си Vanity, Nudity, Proditry ("Суета, голота, благоразумие").
Напук на острите коментари през 2006 г. обаче Йохансон защитава корицата си за списанието с хъс, който противоречи на днешната ѝ феминистка ориентация.
"Сега се познаваме по-отблизо. Може би това е един от начините да предпазим звездите от грозно съревнование помежду им", твърди Йохансон за топлес позата си до Кийра Найтли пред Associated Press.
Рейчъл Макадамс, от своя страна, е доста по-лаконична за отмененото ѝ участие в голата фотосесия на Vanity Fair.
"Просто не се чувствах удобно", споделя актрисата пред Bustel.
Оттогава досега комфортът ѝ на снимачната площадка се е превърнал в основен ориентир. По вътрешния си глас тя се насочва коя роля да приеме веднага и коя да отложи във времето, а режисьорите, които настояват да работят именно с нея, са готови да чакат.
Сред тях е и режисьорът Кели Фриймън Крейг, която ангажира Макадамс за филма си Are You There God? It's Me Margaret.
"Кели знаеше, че Рейчъл Макадамс е точната актриса за филма и не искаше да снима без нея", казва един от изпълнителните продуценти на Are You There God? It's Me Margaret и пояснява: "Не само че Макадамс е очарователна, каквато винаги е била, но е и забавна, секси, топла и любяща. Също като нейната героиня".
