Кой отвлече старото интелектуално чудовище Йоргос Лантимос и го е смени с безпощадно забавния режисьор на "Клети създания"?
С последния си филм авангардният грък е бегла версия на себе си. За първи път в неговата кариера историята му не действа като входен тест по български език и литература в Класическата гимназия.
Не ви кара да се потите от незнание, да дълбаете в Google и да се чудите какво е искал да каже авторът с венеца си от зверства и абсурди.
Сега Йоргос Лантимос е направил филм, след който няма да се почувствате прост като цървул.
"Клети създания" е неговото тематично опростено (без да е просташко), художествено издържано, смело и интересно дете, което може да допадне на масовата публика и пак да остане майсторски създадено.
За пример на деспотите, които вярват, че сложните теми не могат да се поднасят със смилаеми средства.
Филмът прелива от хумор, от намигания към класиките в литературата, сглобен и изигран е така, че и една кола с Оскари пред него да изглежда нищожна. Пълно съвършенство, излюпено от мозък свише. Гледайте го спокойно и неподготвени.
Историята е разположена във викториански Лондон, където ексцентричния учен като картина на Пикасо д-р Годуин Бакстър (Уилям Дефо) хвърля ръкавицата на Господ.
Воден от безбрежното си и наследено любопитство към науката, ученият връща самоубила се жена обратно към живите.
В стартовите сцени от "Клети създания" виждаме продукта на неговия експеримент - Бела Бакстър (Ема Стоун), детеподобна жена, която с патешка походка изследва света около себе си.
Сприятелява се с останалите екземпляри на лудия учен - кръстоски между петел и куче, коза и гъска, учи се да говори, да се храни, да контролира неукротимите си импулси.
Къщата на доктор Бакстър е леговище от чудеса, в което детето в тялото на зряла жена може да се развива под прецизния поглед на своя създател и неговия стеснителен асистент Макс Маккендълс (Рами Юсеф).
С всеки изминал ден Бела научава нови думи, подобрява координацията си, а един следобед хваща ябълка от масата, пъха я под роклята си и започва да се самозадоволява.
После с разместения си синтаксис героинята бърза да се похвали, че е открила как сама може да се ощастливява, когато поиска. Еврика!
Откритието е страхотно за нея, но във викториански смисъл разцъфналото сексуално желание на Бела сигнализира за създаването на чудовище. Плътската искра е пламната и се търси някой да я загаси.
Героинята се размечтава за разнородни приключения и малко по-късно те идват на тепсия в образа на хитроумния адвокат Дънкан Уедърбърн (Марк Ръфало).
С осанка на петел и спретнати мустаци засуканият плейбой отмъква момичето и от черно-белята палитра в началото на "Клети създания" и я понася към пастелните цветове на широкия свят.
Уедърбърн запознава Бела със стридите, сладкишите, звуците на Лисабон и секс маратоните, които те наричат "яростни скокове".
Героинята е лакома за житейски опит. Хедонист във всички форми и при всякакво взаимодействие като типичен подрастващ, който вярва, че морето му е до колене.
Тук лежи и базовият смисъл на "Клети създания" - пътят на Бела всъщност претворява житейското израстване. Тя трябва да разбере коя е, какво обича да прави и на какво да посвети живота си.
Нещо като Пинокио за възрастни, задушен от разюздани секс сцени.
Успоредно с това Бела отразява и интелектуалната еволюция на човека, който върви срещу социалните нрави. И до двете линии се нарежда феминистката тема за жената, която има право да отстоява себе си напук на обществените норми. Да е и лекар, и проститутка.
През абсурдния си обектив Лантимос смесва трите мотива, добавя и превъзходна кинематография и куп от абсурди, които извеждат "Клети създания" до комедийна аналогия на "Франкенщайн".
Не се ръсят мъдрословия за човечеството, което се протяга към божественото. Не се размахва пръст и още по-хубаво - женската еманципация не е дразнещо очеизбождащa, а e приятно вплетена в житейската съдба на главната героиня.
На редица места в "Клети създания" си мислех, че старият Лантимос ей сега ще излезе от сенките. С неговия вампиризъм и ужасяващо черногледство, което е убедено, че във всяко човешко същество се спотаява невъобразима жестокост.
Вярвах, че от един момент натам филмът ще влезе в релсите на психологичната касапница, която цели да те откаже от бъдещето на цивилизацията.
Но този Лантимос го няма. Дори и в най-зловещите страни на "Клети създания", той намира смешния ъгъл, парадокса, изследователското начало за своята главна героиня.
Изведнъж режисьорът става герой на собствената си приказка - като ново същество е със сменени части, но носещ детинския си кинаджийски авантюризъм.
Каквото и да го е довело дотам, мога само да кажа - Formidable, Лантимос!
ПРИСЪДАТА ЗА КЛЕТИ СЪЗДАНИЯ:
Ревюто е на база прожекцията на "Клети създания" на откриването на фестивала CineLibri. Премиерата по кината у нас за момента се очаква през януари.
