В търсене на отговор решихме да съберем цяла компания от добре познати актьори, които не могат да се похвалят с голям набор от мимики:
Кристен Стюарт
Логично, започваме с нашата муза. Преди да стане известна с ролята си на мистериозен аутсайдер в гимназия с вампири и върколаци, които зашеметява с чара си, Стюарт започва кариерата си обещаващо в "Паник стая" на Дейвид Финчър през 1999 г. След ролите ѝ в поредицата "Здрач" обаче, тя по-скоро залита към инди киното.
Там Стюарт влиза в наистина добри роли с феминистки нюанси във филми като "Все още Алис" (Still Alice), "Личен купувач" (Personal Shopper) или "Някои жени" (Certain Women), където работи с големи артхаус имена като Оливър Асаяс и Кели Рейхард. Емоционалните трансформации на героините ѝ обаче винаги остават под повърхността на иначе застиналото ѝ изражение.
И понеже така и така споменахме "Здрач", си спомнихме за паметната роля на върколака Джейкъб Блек, който изразява емоциите в спектъра от гняв до романтично увлечение с една и съща по момчешки сериозна гримаса и поглед изпод вежди.
Преди обаче да качи 15 кг. маса за това превъплъщение, актьорът Тейлър Лаутнър има и някои епизодични тийн участия във филми като "Приключенията на Шаркбой и Лава Гърл" и "Деца на килограм 2", а в последните няколко години се е появявал само в екшъни (така и така ги поддържа тези мускули) като "Отвлечен" на Джон Синглтън от 2011 г. и недотам успешния "Трасьори" на Даниел Бенмур от 2015 г. Филми, в които емоциите и без това не са много нужни.
В екшън вселената Сегал е превъртял всяка възможна роля – от бивш агент на ЦРУ до военноморски тюлен, любител на животните, международно признат имунолог и още доста, но винаги с една цел – да срита нечий лош задник и да спаси деня (дори с натрупаните 20 килограма отгоре).
Защо е тук ли? Затворете очи и се опитайте да си спомните две от ролите му. Сравнете емоционалния спектър, в който те са успели да се разположат върху лицето му. Именно, точно това имаме предвид.
Екшън гуруто на Холивуд има наистина уникална по честотата на приложението си физиономия, която изразява едновременно чаровна закачливост и алфа самоувереност. Тя най-вероятно е и причината (е, и тялото му, разбира се) за боксофис филмографията му, в която се нареждат няколкото части на "Бързи и яростни", "Трите хикса" и "Отмъстителите".
"Всички се опитват да ме вкарат в шаблона на глупав рус модел или момичето, което винаги го убиват", казва в интервю пред Time Делевин, която признава, че ѝ е трудно да се пребори за сериозни роли в киното. Може би заради това кариерата ѝ се развива по-скоро на модния подиум, но въпреки това вероятно сте я виждали в "Отряд самоубийци", а скоро след това и в "Валериан и градът на хилядите планети" на Люк Бесон. За съжаление, изпод характерните ѝ вежди рядко се проявява кой знае запомнящо се изражение.
Не ни разбирайте погрешно – Киану Рийвс неслучайно има звезда на Алеята на славата, а роли като тази на Нео в "Матрицата" са фундаментални за съвременната попкултура.
Това обаче не ни пречи да смятаме, че не изразява много различни емоции от една специфична концентрация на напрежение в лицевата област, която обаче върши предназначението си чудесно. Последно го гледахме в трите части на "Джон Уик" на Чад Стахелски, който само доказва думите ни.
Да продължим с темата за тъй важното окосмение над очите. Естествено приповдигнатите вежди на Уолбърг в комбинация с живия, любопитен поглед и сочещите нагоре ъгълчета на устните му са една истински непоклатима лицева комбинация.
С нея обаче го помним във филми като "Перфектната буря", "Планетата на маймуните", "От другата страна" и "Боецът", а пък и липсата на изражения не му пречи да е номиниран за "Оскар" и "Златен глобус".
Съвпадение ли е, че трети актьор от поредицата "Здрач" попада в тази класация? За нас – да, но за кастинг агентите едно от условията може би е било категоричност и постоянство в изражението пред камера (като се замислим, Робърт Патинсън също може да влезе в това число). За радост, едва ли ще запомним Кендрик само с този филм, защото тя има доста добри роли, включително и номинация за Оскар за "Високо в небето" (Up in the Air) на Джейсън Райтман от 2009 г.
