Филмът Malcolm & Marie е амбициозният нов проект на режисьора Сам Левинсън ("Еуфория") и имаше своята премиера на 5 февруари в стрийминг платформата Netflix.
Безспорно черпеща вдъхновение от вечната класика "Кой се страхува от Вирджиния Улф?", тази черно-бяла история може да бъде описана най-точно от една дума - многопластова.
Наелектризиращите изпълнения на популярните в момента Зендея и Джон Дейвид Уошингтън със сигурност ще помогнат за това Malcolm & Marie да достигне до масовата аудитория, но имайте предвид, че филмът е нишов и е далеч от типичното развлечение в петък вечер, на което можеш да се насладиш, докато безпаметно хрупаш пуканки на дивана. Тук нещата са по-сериозни.
Слоеве, слоеве и още слоеве. Филмът на Левинсън е дълбоко гмуркане в две основни теми - любовта и филмовото изкуство. По средата - двойка герои с много неразрешени проблеми.
Сюжетът проследява една наситена с мълниеносни емоции нощ, в която режисьор (Уошингтън) и неговата приятелка (Зендая) се връщат вкъщи след премиерата на последния филм на мъжа.
Вместо място за празник и веселие обаче домът им се превръща в бойно поле, създадено от тях самите и тлеещото напрежение помежду им, което довежда до болезнени разкрития и признания. Равносметката не е съвсем ясна и филмът определено поставя повече въпроси, отколкото отговаря на такива.
Категорични отговори на въпроси свързани с човешките взаимоотношения и филмовото производство липсват.
Причината не е, че на Левинсън, който също така е и сценарист на Malcolm & Marie, не са му достигнали мозъчни клетки, а просто защото проблемите, разглеждани във филма, са обект на постоянно развитие и субективизъм - колкото хора по света, толкова гледни точки.
Зендея се е запътила с уверени крачки към холивудския небосклон и в ролята на Мари за пореден път доказва, че е една от най-добрите актриси на своето поколение - с всеобхватен талант, способен на много повече от леки комедии на "Дисни".
Подобно на спечелилото ѝ награда "Еми" изпълнение в сериала "Еуфория" (който също е дело на Сам Левинсън и екипа, работил по Malcolm & Marie), тук също виждаме едни напълно разгърнати актьорски заложби от нейна страна в графа "драма". Мари е бивша наркозависима, в чиято душа бушуват урагани от конфликтни емоции, които Зендея успява да изрази с дълбочина.
Джон Дейвид Уошингтън в ролята на Малкълм е перфектният "съотборник" на актрисата, когато става въпрос за любовните отношения между героите им, но той също така много пламенно изразява гласа на Сам Левинсън, който определено има какво да каже на филмовите критици.
В Malcolm & Marie филмовата критика е направена на пух и прах.
Малкълм е чернокож режисьор и не може да се примири с постоянния политически печат, който се удря на абсолютно всичко, създадено от него, просто защото това е темата на деня и ще привлече най-много кликове върху некомпетентно написани ревюта, които дори не се опитват да вникнат в истинското послание на филмовите творци.
Тази тематична линия в Malcolm & Marie определено е доста претенциозна, но и доста валидна, като поставя съществени въпроси: трябва ли абсолютно всеки филм да има по-дълбок и скрит смисъл от това, което показва на пръв поглед, какво означава автентичността при актьорите и доколко заученият академичен дискурс вреди на филмовото изкуство?
Тези и още много неща са обсъдени във френетичните монолози на Малкълм, които Джон Дейвид Уошингтън крещи със страст и непреклонност, и към които Мари също добавя солидна доза контрааргументи.
В крайна сметка този дебат се оказва нож с две остриета. Първо, защото е свързан с нещо, което е изключително субективно, и второ, защото няма как да не извика въпроса Левинсън ще може ли някога да погледне по-философски и по-отгоре на нещата и да не се впряга толкова от негативната критика? Разни хора, разни идеали.
Дано поне се е почувствал отмъстен с този си проект, защото най-вероятно докато го гледате вие самите ще усетите някакво възмездие за лошите неща, които несъмнено някога сте чували или чели за любимите си филми.
Лайтмотивът на Malcolm & Marie ни казва, че "това не е любовна история, това е история за любовта". По-интересното в случая е, че е и безапелационно доказателство за креативността, на която са способни хората, когато са притиснати от обстоятелствата.
Филмът е заснет от екип от 22 души, за 14 дни, в условията на пълен локдаун - резултат от върлуващата световна пандемия. Пред обектива застават само двамата гореспоменати актьори.
Подобна интимност обикновено е запазена територия за сценичните постановки и действително Malcolm & Marie прилича на класическа пиеса в много отношения, но най-вече в задушевността, която блика от екрана.
А филмът е задушевен до клаустрофобичност. Действието се развива между стените на една къща, като имаме и няколко външни сцени. Пространството обаче, колкото и да е малко за стандартните филмови мащаби, е оползотворено по брилянтен начин - всяка рамка, било то на врата или прозорец, е използвана, за да рамкира по един много красив начин двамата герои, а всяко отражение в огледална повърхност допринася за специфичната атмосфера на филма.
Кинематографията на Марсел Рев е напълно потапяща и ни пренася в естетиката на стария черно-бял Холивуд, благодарение на използваната 35-милиметрова лента. Движението на камерата до такава степен е в унисон със случващото се, че в един момент започваш да изпитваш неудобство, защото имаш чувството, че ставаш свидетел на нещо толкова лично между двама души, че не е предназначено за хорските очи.
В крайна сметка Malcolm & Marie определено си заслужава гледането - филмът е смел, красив, драматичен и те кара да се замислиш сериозно над теми като любов, егоизъм, нарцисизъм, известност и артистичност.
Черно-бяла приказка за света на киното и нещата от живота, които все още не са ни съвсем ясни, но за които е важно да продължаваме да говорим открито.
