Драматичната десетминутна гонитба в култовия филм на Майкъл Ман с Робърт ДеНиро и Ал Пачино отнема цели шест седмици, за да бъде заснета, като всеки уикенд в този период централната част на Лос Анджелис е напълно затворена и превърната във военна зона.
За да бъде всичко максимално реалистично са наети и командоси от британските SAS, които обучават в стрелба Де Ниро, Пачино, Килмър и целия състав, участващ в сцената.
Всъщност тази престрелка е толкова реалистично пресъздадена, че в следващите години се използва като учебен материал за обучението на зелени барети и морски пехотинци.
За да бъде заснето пресъздаването на десанта в Нормандия от Втората световна война екипът на Стивън Спилбърг използва 1000 души от армията на Ирландия, които в продължение на цяла седмица е трябвало да привикнат с американските униформи от това време.
Резултатът в крайна сметка е една от най-реалистичните и впечатляващи военни сцени изобщо в киното. От най-малките детайли като мъртвата риба на плажа и кървавата вода, до абсолютния ужас, агония и тотален хаос по време на подобна битка.
“Матрицата” е толкова революционен и запомнящ се филм, че практически всеки един момент от него е велик сам по себе си. Това важи особено много за екшън сцените, които правят истинска революция в киното заради въвеждането на цял куп нови визуални ефекти.
Един от запомнящите се моменти, освен ръкопашните схватки, е престрелката във фоайето на бизнес сградата, когато Нео и Тринити отиват да спасят Морфей от плен. В нито един момент двамата не изглежда да бъдат в опасност, а целият акцент е поставен върху абсолютното им превъзходство над охраната на фона на пороя от олово и падащи отломки. Всичко това е заснето с няколко подхода на забавения кадър, които после започват да бъдат широко прилагани и в други филми.
Спокойно може да се каже, че това е единственият наистина запомнящ се момент от тази противоречива част от поредицата.
Може би дори е най-силната сцена на двубой със светлинни мечове изобщо, като тук джедаите Куай Гон Джин и Оби Уан Кеноби се изправят срещу могъщия сит Дарт Моул, който не просто изглежда супер добре, но и има впечатляващи умения да борави с двоен светлинен меч.
Целият бой е перфектно балансиран между динамиката на цялата хореография и драматичните моменти на очакване и набиране на съспенс, когато участниците са разделени от енергийно поле. Кулминацията е драматичната смърт на Куай Гон Джин, която все пак е отмъстена по впечатляващ начин.
Развръзката в тази велика фантастика от края на 80-те идва, когато героят на Арнолд Шварценегер, останал единствен оцелял от отряда си, решава да се справи с извънземния нашественик, прекарвайки го през поредица от смъртоносни капани. Кулминацията идва, когато Хищникът решава да махне оръжията и маската и се изправя лице в лице като равен срещу противника си.
В много случаи екшън филмите проявяват абсолютно неуважение към законите на физиката в стремежа да си към повече спектакъл и ефекти. И докато това може да изглежда по абсурдно гротескен начин като в “Бързи и яростни” например, то при “Тигър и дракон” съвсем не е така. Малко отричане на гравитацията съчетано с китайска естетика и мечове в крайна сметка произвеждат една абсолютна класика.
Това е една от най-дългите битки в киното, а съчетанието между компютърна анимация и истински декор и персонажи се определя като истински технически шедьовър.
За повече драматизъм всичко се случва на фона на проливен дъжд докато 10 000 орки се опитват да превземат последната крепост на Рохан.