В края на 2001 г., няколко месеца след 11 септември, по кината излиза военният филм Black Hawk Down. Повечето от нас са го гледали още тогава, като той се оказа една от най-успешните ленти за годината във всяко едно отношение, печелейки две награди "Оскар".
Сценарият е базиран на едноименната книга от журналиста Марк Боудън, която представя историите и премеждията на участниците в Битката за Могадишу в Сомалия от октомври 1993 г.
Филмът, с известни изключения, като цяло се придържа към действителните събития, а почти всички основни персонажи са представени с истинските им имена и действия по време на операцията. Идеята е била зрителят да бъде запознат отблизо с лицата и героизма на американските войници.
Изключение обаче прави само един. Юън Макгрегър играе една от главните роли - на симпатягата Джон "Граймси" Граймс, превърнал се в един от неочакваните герои на мисията - ранен е три пъти и получава медал за храброст "Сребърна звезда".
Проблемът е, че Граймс е базиран на истински човек на име Джон Стебинс. Той действително се оказал герой по време на мисията, но години след подвизите му в Сомалия е осъден от военен съд на 30 години затвор.
Причината? Изнасилване на собствената му дъщеря.
Но преди този мрачен период налице е военната му кариера. Стебинс е част от елитните американски рейнджъри, които вземат участие в операция по залавянето на сомалийски бунтовнически лидери през 1993 г. Макар и като цяло да е успешна, тя все пак коства живота на 19 американски войници и стотици сомалийци след почти 24 часа непрекъснати сражения из улиците на сомалийската столица Могадишу.
До този момент другарите в ротата на Стебинс не го възприемат сериозно и дори го наричат "началник кафеджията". По време на операцията обаче героизмът му удивява всички.
"Той бе друг човек, същинско диво животно. Стреляше като луд", пише Боудън в книгата си, основана на истински разкази от участниците.
Оказва се, че Стебинс е изключително храбър войник, който рискува на няколко пъти живота си, за да спаси други войници. Ранен е три пъти и в крайна сметка е евакуиран заедно с останалите.
За съжаление обаче героизмът и доблестта му на бойното поле не се пренасят в цивилния живот.
В оригиналната стенограма от опита му за обжалване на присъдата пише, че през 1998 г., докато е живял със семейството си във Форт Бенинг, Джорджия, Стебинс започва да малтретира сексуално своята 6-годишна дъщеря.
"Той я попитал дали го е виждала в леглото заедно със съпругата му. След като му отговорила, ѝ казал да свали дрехите си и да легне по корем. След което я насилил. Признава, че го е направил най-малко два пъти преди 30 септември 1999 г. и след това още веднъж", пише в стенограмата.
Всичко се разкрива след раздялата на Стебинс и жена му Нора, когато дъщеря им признава на майка си за случилото се и описва в детайли преживения ужас.
При всички положения това не бил героят, който в армията са искали да видят представен в един холивудски блокбъстър. Самият Боудън, който е и сценарист на филма, разказва как с него се свързали от Пентагона и поискали името на Стебинс да бъде изтрито от сценария.
То присъства в книгата, но явно е щяло да бъде прекалено осъденият за такова отвратително престъпление войник да получи централно място и във високобюджетен филм.
До открити скандали и спорове не се стига, като в замяна на разрешение от Пентагона за използване на истинските самоличности на войниците, продуцентите на Black Hawk Down се съгласяват да направят някои промени.
Така Джон Стебинс става "Джон Граймс", а имиджът на американската армия остава непокътнат. Поне в този случай.
