Когато актьорът Станислав Ганчев разбира, че ще играе мустакатия майор Чернев в новия филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева - "Триумф", решава да задълбае в изграждането на образа.
Без да предупреди режисьорите, Ганчев отива в Министерството на отбраната и пожелава да разговаря с военен.
Донякъде неочаквано за актьора от ведомството веднага откликват на молбата му. Посрещат го с голямо гостоприемство и го срещат с човек, който да отговори на всичките му въпроси.
В началото срещата тече гладко. Ганчев и офицерът обсъждат патриотизма, работата в полза на родината и темпото, с което тече денят на един военен, докато актьорът не засяга темата Царичина и настроението в стаята не се преобръща.
••• Ревю на филма "Триумф" може да прочетете тук:
"Този човек си промени целия лицеизраз. Изведнъж от добрия благ възрастен военен, стана коренно различен. Стана и ми каза: "Махай се оттука! Напусни! Излез и повече не се връщай! Тръгвай!" Аз естествено се стресирах от цялото това нещо. Излязох и повече не се върнах. Но усетих, че явно съм настъпил мазол", разказва Ганчев пред Webcafe.bg.
Въпреки че е видимо бесен, на изпроводяк кадърът на българската армия казва едно последно изречение на актьора: "Ей, момче, само да ти кажа, че от тази дупка нагоре няма. Има само надолу".
Ганчев дълго не може да се отърси от станалото в министерството и след кратко обмисляне решава да сподели случката с Петър Вълчанов.
Без да го обвинява, режисьорът на "Триумф" му казва, че постъпката му е изключително наивна и актьорът се съгласява с него.
"Беше наистина глупаво от моя страна. Мисля, че бях превъзбуден от ролята. Реших, че трябва да отида до това министерство и да се докосна до хабитата на един военен. И това беше голяма грешка от моя страна. Защо така ме изгониха? Не мога да кажа. Но предполагам, че това е реакцията, когато, да речем - си бръкнал в някаква рана", предполага актьорът.
Дали Царичина е свързана с някакъв военен срам, или за редиците на българската армия споменът трябва да остане забравен и запечатан, подобно на самата дупка, няма как да се знае със сигурност.
Но определено се усеща, че от Министерството на отбраната не желаят историята да влиза отново в дневния ред.
Лично актьорът Станислав Ганчев отлично си спомня началото на 90-те, с митовете и настроенията, които се разстилат в България при старта на Прехода.
Водейки се от собствените си спомени, той казва, че в първите години на демокрацията обществото у нас е било лековерно като малко дете. И с простодушието си е създавало условия за разнородни схемаджии, измамници и самозванци, обединени от "професията" екстрасенс.
Ганчев си спомня, че в онези години редовно излизал вестник на име "Психо" и хората го купували като топъл хляб. В него се ширели материали за магии, предсказания, извънземни и духове, а разни врачки и баячки предлагали услугите си на читателите.
"Може би е било заради ограничението на режима преди това, но нещо е направило хората много наивни. А може би е било хубаво в онзи период да бъдеш толкова наивен. Но заради тази наивност беше пълно с екстрасенси. Даже хората по това време за болест, която ги връхлита, не се допитваха до медицината, а се допитваха до врачки", разказва актьорът.
Вероятно и военните не са били имунизирани срещу общия интерес към досег с невидимото, което ни води до мистерията Царичина.
Филмът "Триумф" използва този особен, но показателен случай от 90-те, за да покаже как обществената нагласа с нейната безусловна вяра във феномени може да се преплете с държавността и да се превърне в най-голямото фиаско на най-новата ни история.
Главният герой както в истинския исторически казус, така и във фикцията, е всенародната вяра, че събитията биха могли да се задвижат от свръхестествените явления.
"Само ще ви напомня, че има една история с документирани кадри как 4000 души седят и чакат извънземните да кацнат на русенското летище. А защо са вярвали, че извънземен разум ще кацне точно там? Не знам. Звучи ми абсурдно, но изглежда, че годините са били такива", споделя Станислав Ганчев.
За образа на майор Чернев в крайна сметка актьорът се доверява повече на фантазията си, отколкото на разказите за битието на един военен.
Самият актьор не е служил в казарма, а баща му не му е дал ясна картина за живота като войник, така че няма как да използва личния си опит за играта. Ганчев не си е позволил и да имитира някой от военните в Министерството на отбраната, защото според него в киното няма място за имитации.
"В киното трябва да извадиш нещо от своето ДНК, където нещичко е закодирано от родители и прародители ни назад във времето. Трябва само леко да го пипнеш и да се възпламени, за да си представиш персонажа. Представих си как аз, като човека Станислав Ганчев, ако живеех по онова време и в онези обстоятелства, щях да съм точно като майор Чернев", разказва актьорът.
