Леонардо ди Каприо е само на 18, когато влиза в ролята на Арни в "Защо тъгува Гилбърт Грейп", но изпълнението му подсказва, че го чака успешна кариера.
Участието му във филма на Ласе Халстрьом обаче е свързано с още куп любопитни събития и малко тормоз от страна на екранния му партньор Джони Деп, за който признава самият Деп.
Първо, Лео почти се разминава с ролята, за която получава първите си номинации за "Златен глобус" и за "Оскар".
Той е в края на тийнейджърската си възраст, но вече си личи, че ще покорява женските сърца. Въпреки това Ди Каприо има амбициите да се докаже като сериозен актьор и се явява на кастинга за образа на Арни. Халстрьом, който лично води прослушванията, обаче е силно разколебан дали да заложи именно на него.
Всъщност отначало той иска да наеме момче с истински интелектуални затруднения, но дори и по онова време подобен ход би бил твърде краен.
В интервю за Variety режисьорът пък обяснява, че когато за първи път вижда Ди Капиро, решава, че той е твърде добре изглеждащ, за да поеме ролята на момче с психични увреждания. Не става ясно как Халстрьом въобще решава да наеме точно Лео, но актьорът оправдава доверието му напълно.
Ди Каприо и до днес е известен с това, че се готви изключително внимателно за ролите си.
В случая с Арни Грейп той посещава дом за грижи за деца със специални нужди. Там се опитва не само да попие от поведението им, но и наистина да вникне в техните страхове, каквито героят му има в изобилие на големия екран. Но Лео не спира дотук с подготовката си.
Актьорът прекарва и няколко дена при семейство с дете с психически увреждания в Остин, щата Тексас. След това заедно с Халстрьом преценяват какво от наученото да бъде пренесено и във филма и кои детайли са твърде драматични за киното.
За преобразяването на Леонардо режисьорът казва пред E! Weekly: "Неговият поглед изведнъж ставаше отнесен и изражението му се променяше. Беше невероятно!".
Самият Ди Каприо обаче също има своите колебания дали да се заеме точно с тази роля, преди да се впусне в тази педантична подготовка.
Той вече е сравнително познато лице в холивудските среди - участвал е в "Животът на момчето" редом до Робърт де Ниро, а широката публика го знае от семейния комедиен сериал "Growing Pains". Поредицата се излъчва по ABC и има две награди "Еми" като символ за праймтайм успеха ѝ.
Затова и когато се записва на кастинг за "Защо тъгува Гилбърт Грейп", Ди Каприо вече има няколко други предложения и спокойствието, че няма да остане без ангажименти в киното. Сред офертите е и роля в доста кичозния филм "Фокус-мокус", в който обаче участват имена като Бет Мидлър, Тора Бърч и Сара Джесика Паркър.
За да примамят Лео към фентъзи комедията, от екипа ѝ му предлагат все по-голям и по-голям хонорар, като смятат, че парите са достатъчна мотивация за младия актьор.
Всички се чудят как така сравнително начинаещ като него няма да приеме такава сума, освен това филмът е имал шанс да му донесе доста голяма популярност, най-малкото заради прословутия си каст. Интуицията обаче подсказва на Ди Каприо да не се заема с проекта.
"Нещо в мен все ми казваше да не участвам в такова нещо", признава той пред Movieline.
Вместо това Леонардо се явява на кастинга за образа на Арни Грейп и вътрешно се успокоява, че ако не получи ролята - ще се примири и ще се снима във "Фокус-мокус".
Колебанието на Халстрьом дали Ди Каприо ще се справи - съмнение, което режисьорът ясно изказва още по време на прослушванията - обаче действат на актьора като допинг.
Той се справя толкова забележително с ролята си, че когато се появява на премиерата на "Защо тъгува Гилбърт Грейп", мнозина са учудени, че момчето не е наистина болно.
На екрана Арни Грейп изглежда плашещо автентичен. Тийнейджърът има панически страх от вода и за да го пресъздаде реалистично, Ди Каприо също почти спира да се къпе. Развива и редица тикове, включително онова иконично почесване по носа. В една от сцените пък обезглавява скакалец по особено жесток начин, с вратичката на пощенската кутия.
Затова и когато пристига на премиерата, немалко от присъстващите са учудени, че Леонардо всъщност не страда от никакви интелектуални затруднения и всъщност е чаровен и общителен младеж.
А "Защо тъгува Гилбърт Грейп" отваря вратите на Ди Каприо към две други продукции, където показва таланта си на драматичен актьор - "Баскетболните дневници" и "Стаята на Марвин", където си партнира с Мерил Стрийп.
След това идва "Титаник" и, както се казва, останалото е история, която обаче можеше и да не се случи, ако не беше ролята на Арни Грейп във филма на Халстрьом.
