Виола Дейвис е първата и за момента единствена чернокожа актриса, която носи т.нар. Тройна корона на актьорството - медиен термин, който се използва като комплимент за представителите на развлекателната индустрия, спечелили всяка от наградите "Оскар", "Еми" и "Тони".
При положение, че интересът към Дейвис се разпалва, когато тя вече е на 42 г. и то след само една сцена от филма "Съмнения", постижението с наградите изглежда напълно отговаря на обичания от Холивуд шаблон - "историческо".
По подразбиране успех от този род, свидетелство за висшия ѝ пилотаж като актриса, трябва да означава, че браншът ще отвори широко вратите си за нея.
Но когато започва да търси финансиране за проекта си "Жената воин", Дейвис разбира, че статуетките и авторитетните ласкателства в пресата нямат особено силна тежест в очите на инвеститорите.
"Казвам му Борбата, защото беше трудно да намерим партньори, които споделят визията за филма ни и са склонни да ни дадат зелена светлина. Беше трудно да ги убедим, че ще има някакъв успех на боксофиса. Филмът беше твърде женски, твърде чернокож. Нямаше прецедент, който да гарантира, че ще си върнат парите, които са инвестирали. В крайна сметка, ставаше дума за пари. Не за културно въздействие, а за пари", споделя Виола Дейвис в интервю за "Гардиън".
В "Жената воин" има няколко аспекта, които според Дейвис невербално са говорили, че инвестицията във филма ще се равнява на пари, хвърлени на вятъра.
Като се започне от факта, че екшън героите са жени, а атлетичният мъж в колектива предпочита да се любува на пауните в двора си, отколкото да участва битки, и се продължи с концепцията за войнствено настроена група, която не носи латексови костюми, грим и не е секси по конвенционалните представи за комиксови герои. Така пред продуцентите на преден план е излизал въпросът "Кой ще иска да гледа този филм?".
От почти всеки ъгъл сценарият на Мария Бело и Дейна Стивънс за племето Агоджи, които сами защитават кралството си Дахомей, е оставял впечатление за нишов проект, за който не си заслужава да се харчат повече от 5 милиона долара.
Но Виола Дейвис е вярвала, че това е история, която трябва да се разкаже по визуално и повествователно най-добрия възможен начин, понеже лентата носи потенциал да предефинира готовите модели на киното за чернокожите жени. Образи, които Холивуд пречупва предимно през призмата на домакини и жертви на расова дискриминация.
Актрисата многократно е влизала в схватка с тези рамки на бранша след интензивната ѝ 8-минутна сцена в "Съмнения", където играе майка на момче, сексуално тормозено от свещеник. Това е изпълнението, което става заготовката за образа на родителя страдалец - рутинния персонаж, който Дейвис играе пред камера с години.
"Много пъти съм играла майката - жена, която щом поеме дете в ръцете си, инстинктивно започва да се грижи за него. Това беше и планът за героинята ми в "Южнячки", която само бегло оставя впечатление за човек, защитаващ гражданските права. В основата си тя отново беше измъчената майка, а на всичко отгоре и прислужница. Когато гледах филма, съжалих, че съм участвала в него. Почувствах, че съм предала себе си и хората като мен", споделя актрисата пред The Hollywood Reporter.
Опитът да се откъсне от това клеймо не е лесен, но както се разбира от последната ѝ автобиография Finding Me, станала бестселър на "Ню Йорк Таймс", Виола Дейвис е човек, свикнал да се бори за това, което иска.
Израснала като второто от шест деца в крайно бедно семейство от Роуд Айлънд, от съвсем малка Дейвис се учи как да прескача усложненията, за да изгради за себе си възможно най-добрият живот. Съумява да преглътне расизма, намира как да прости на родителите си за средата на алкохолизъм, домашно насилие и сексуален тормоз, който създават в дома ѝ.
И като отличник по справянето с психологическите травми, Дейвис е намерила забавната страна на това да живееш в къща, пълна с плъхове, да се подмокряш нощем от страх и да ходиш на училище, миришещ на урина.
"През цялото време сестрите ми са били моят,така да се каже, взвод. Родният ни град беше като минно поле, където непрекъснато се опитвахме да избегнем по-малки и по-големи експлозии. Но ние винаги се държахме една за друга. Също като племето Агоджи от "Жената воин". Това не е приятелство, основано на разходки, пазаруване и пиене [на коктейли]. Това е дух, заради който сте готови да влезете в битка от любов един към друг", споделя актрисата.
В тази връзка, Дейвис не проумявала защо Холивуд казва "да" на филми за сплотяването на белите жени, но е толкова назад в мисленето си относно същият тип еманципация, но за чернокожите.
При положение, че нуждата от положителния пример на много места по света се вижда, а и след големия комерсиален успех на "Черната пантера", за актрисата инвестицията в "Жената воин" не е като да заложиш на куц кон.
След седем години опити да убеди и други в нейната гледна точка, от Sony застават зад филма и дават необходимите финанси на Дейвис и режисьора Джина Принс-Байтуд. И въпреки че не може да обещае поток от пари след премиерата, актрисата е доволна, защото вярва, че с ролята на Наниска е достигнала кулминацията в своята кариера.
Най-малкото доказа, че на 57 г. може да играе екшън героиня и да излезе от екранния коловоз на майчинска фигура, даваща съвети на по-младите.
"Това, което мога да направя, е да покажа на хората, че тъмнокожите жени сме нещо повече от стереотипа, който ни поставят. Ние сме сексуални, желани, може да бъдем умни и нашата идентичност не се определя от вашия мироглед. Мога да направя това. Мога да променя начина, по който чернокожите жени са виждани от индустрията", на мнение актрисата.
