Един от най-великите шампиони на UFC. Хюс защити титлата си в полу-средна седем пъти, когато това се смяташе за „златната“ категория на UFC. Категорията има толкова богата история главно заради Хюс. Начинът, по който имплементираше борбата в боя в клетката, беше уникален за времето си и запали цяло поколение фенове. След като се отказа през 2011-а, стана посланик на спорта.
Трудно е да си представим мач в UFC без гласа на Джо Роган. Бивш шампион по таекуондо, а сега вече и с черен колан по бразилско джу-джицу, Роган започва кариерата си в компанията през 1997 г. зад кулисите и като анализатор на мачовете след техния край, а едва през 2002-ра стана редовен коментатор. Роган успява да обясни с прости думи дори и най-сложните техники, запалвайки все повече и повече фенове по спорта. Когато се сетите за UFC, се сещате и за Роган. Това е.
Този мач е повратна точка в историята на UFC. UFC е с главата надолу по онова време, а от инвестициите на братята Фертита няма почти никаква възвращаемост. Компанията се моли на кабелните телевизии. Финалът на The Ultimate Fighter 1 между Бонър и Грифин през 2005 г. обаче запалва искрата и стартира риалити формата, който съществува и до днес.
Първият паунд за паунд (pound for pound - въображаемо класиране на бойците от различните категории, без да се бият помежду си) крал, Шамрок стана първият супершампион (в категория без значение от килограмите), побеждавайки Дан Сивърн за 2 минути и 14 секунди на UFC 6. Най-опасният човек на планетата изгря в японската организация Pancrase в началото на 90-те, преди да участва на UFC 1. Той е една от първите истински американски ММА звезди, като се би в главното събитие на всяко UFC от UFC 5 до 9. Заедно с Хойс Грейси, Шамрок е един от двамата първи членове на Златата на славата на UFC.
Еманюел е изпълнителен директор на Endeavor, който движи купуването на UFC за 4 милиарда долара през 2016-а. Но е в бизнеса от доста по-отдавна. Именно той помага на UFC при първата сделка с FOX през 2011-а, а наскоро договори и нов договор за 1,5 млрд. долара с ESPN. Международните му връзки помагат на UFC от дълги години, а сега е част от опита за все по-сериозното му развитие.
Имаше време, в което изглеждаше, че Силва няма как да загуби. Разбира се, и това дойде (на няколко пъти), а наследството му бе поразвалено и заради заловяването му с допинг (отново на няколко пъти). Паяка обаче си остава един от най-великите бойци, влизали в клетката. Никой фен няма да забрави красотата в играта му и лекотата, с която побеждаваше противниците си, когато беше в най-доброто си състояние.
Може и да не е любимецът на всеки, но влиянието на Леснар в UFC е неоспоримо. Победи Ранди Котур през 2008 г., за да спечели титлата в тежка категория в едва третия си професионален ММА мач. Противоречив, двубоите на Леснар винаги привличаха много зрители заради известността му в кеча и той има изключителни заслуги за развитието на спорта.
Той е първият боец, който печели титли в две различни категории и държи изравнен рекорд от общо 15 мача за титла в 24-те си двубоя в UFC. За Натуралния възрастта нямаше значение. Той е единственият шампион на UFC над 40 г. и не бе детрониран, докато не стана на 45 г.
Олимпийски шампион по борба от Лос Анджелис 1984, Блатник коментира мачовете в ранните години на UFC, точно преди да бъде повишен в комисионер преди началото на новото хилядолетие. Той натиска името на спорта да не бъде старото „no-holds-barred” (референция към едноименния филм с Хълк Хоган от 1989 г. и означаващ отново „без правила“) към „mixed martial arts” („смесени бойни изкуства“). Блатник е отговорен за написването на правилата и обособяването на рундовете, както и критериите за съдиите. През 2015-а влезе в Залата на славата на UFC.
Започва работа през 1993 година, още когато UFC е на стадий „идея“. Отказа се през 2016-а. По това време се превърна в основна фигура в уреждането на мачове, на противниците, на договорите. Описван като „живителната сила“ на компанията, Силва бе приет в Злата на славата на UFC няколко месеца след пенсионирането си. Сетете се за който и да е велик мач в клетката, почти сигурно Силва е имал много общо с уреждането му.
Най-влиятелният съдия в историята на ММА, той не само прилагаше правилата, но помагаше и при написването им. Маккарти е в спорта още от началото – когато малко щати знаеха изобщо какво е смесени бойни изкуства, а някои го забраняваха тотално. Маккарти „свири“ безброй мачове по целия свят и бе част от някои от най-великите моменти в историята на спорта.
Привличането на Ратнър от Щатската атлетическа комисия в UFC през 2006-а е един от най-добрите ходове на братята Фертита. Той е човекът, с чиято помощ ММА беше разрешен в почти всички щати в САЩ и Канада. Член на Международната боксова зала на славата, Ратнър е един от най-уважаваните хора в бойните спортове и член на Злата на славата на UFC, разбира се.
Може би най-великият боец, влизал някога в клетката. С едва две загуби, Сен-Пиер е сред едва петимата бойци, печелили титли в две различни категории. Още по-впечатляващото в случая му е, че е един от много малкото, които биха се оттеглили, когато са в победна серия или като шампион. Много малко не само в света на ММА, но и в този на бокса, могат да се похвалят с подобно постижение. А за разлика от Джон Джоунс и Андерсън Силва, никога не е хващан с допинг.
Лошото момче от Хънтингтън Бийч. Тито не беше първият голям боец, но изгради образа си по-добре от всеки друг по онова време. Съперничеството му с Чък Лъдел и войната с Дейна Уайт бяха перфектни за бизнеса. Ортис привличаше огромно внимание и в личен план, особено около дългогодишната си връзка с порно-звездата Джена Джеймсън, но беше и истински боец.
Фертита е изпълнителен директор на Station Casinos – компания, която притежава редица казина, основно в Лас Вегас. През 2001-ва той и по-малкият му брат – Лоренцо, създават нова компания – Zuffa, което на италиански означава „бой, борба“. Тя купува UFC за 2 милиона долара, а през 2016-а Zuffa продава мажоритарния си дял на инвеститорската група, оглавявана от WME-IMG (сега Endeavor) за 4,2 милиарда долара. По време на ерата Фертита, Лоренцо е далеч по-въвлечен в дейността на UFC като неин изпълнителен директор. Франк обаче не пропуска голям мач и винаги стои около клетката, като е наричан и Чичо Франк от Конър Макгрегър, с когото често споделят по чаша уиски след мачовете му.
Макларън е не само съосновател, но и един от главните герои по прехвърлянето на UFC от бойните спортове към развлекателния бизнес. Той го вижда още от началото. Помага за организирането и промотирането на първото събитие преди 25 години, измисля и мотото „Няма никакви правила“ (впоследствие станало известно и като „Единственото правило е, че няма никакви правила“). Неговият екип, особено Джейсън Кусон, измисля и формата на клетката, която се използва и досега в UFC. Докато останалите съоснователи, като Рорио Грейси, се фокусират върху намирането на бойци и организирането на мачовете, работата на Макларън е да превърне UFC в задължително за гледане шоу за всеки. Влиянието му върху организацията няма как да не бъде оценено подобаващо.
Мейроуиц, като президент на Semaphore Entertainment Group (SGE), е пионер в pay-per-view телевизията. SEG е отговорна и за излъчването на демонстрационния мач между Джими Конърс и Мартина Навратилова. Един от подопечните на Мейроуиц – Кембъл Макларън, му подхвърля идеята за смесени бойни изкуства по телевизията (идеята е подхвърлена на Макларън от Рорион Грейси и Арт Дейви). Компанията казва „да“, дори след промяната на формата на Ultimate Fighting Championship и нататък всичко е история.
Рорион Грейси е най-възрастният син на Хелио Грейси – патриархът на първото семейство на бразилското джу-джицу. Рорион започва да тренира като младеж в Рио де Жанейро, а след като се мести в Южна Калифорния през 70-те, започва да преподава джу-джицу в гаража си. Един от учениците му е Арт Дейви, който остава поразен от историите на Рорион за „Предизвикателството на Грейси“, в което членове на фамилията канят бойци от други бойни изкуства да се опитат да победят философията на джу-джицуто, което много рядко се случва. Двамата с Дейв измислят формата „Войната на световете“ („War of the Worlds”), която да се излъчва по телевизията по системата pay-per-view, който впоследствие се преименува на „Ultimate Fighting Championship” (UFC).
Истински пионер, и не само за жените. Раузи беше безмилостна към противничките си. Спечели първите си 12 мача, 11 от които още в първия рунд. Тя е първата жена в UFC и първата шампионка на организацията, като защити шест последователни пъти титлата си, след като се присъедини към организацията през 2012-а.
Ронда направи революция в начина, по който феновете гледаха на това жени да се бият в клетката. Тя промотираше мачовете си по-добре от повечето мъже. Изглеждаше като принцеса, но се биеше като лъвица в клетката.
Падението й бе не по-малко зрелищно. Загуби два последователни пъти, след което отказа повече да се качи в клетката и замени UFC за кеч-шоуто WWE през 2018 г. Въпреки противоречивото й поведение към края на ММА-кариерата й, Раузи осветли пътя на стотици жени към смесените бойни изкуства за години напред.
Първият мохикан. Преди ерата на социалните мрежи, бойците трябваше да са нещо специално, за да имат подобна популярност. Леденя беше такъв с иконичните си сини гащета, индианската прическа и японските йероглифи, татуирани по главата му. А смразяващият му поглед вцепеняваше съперниците му.
Той беше първият боец на корицата на списание ESPN и един от първите, които бяха канени за участия по телевизията. Сега това е нормално, но Лъдел постла пътя.
Най-голямото му съперничество беше срещу Тито Ортис. UFC 66: Ортис срещу Лъдел 2 беше първото, което надмина милион pay-per-view абонати, а двамата ще допишат историята помежду си още веднъж, като се срещнат един последен път по-късно този месец.
Най-голямата звезда в историята на спорта. Ирландецът се присъедини към UFC през 2013 г. Нокаутира Жозе Алдо за 13 секунди, стана първият шампион с титли едновременно в две различни категории. Качи се на един ринг и се боксира срещу непобедимия Флойд Мейуедър. Без съмнение, Конър промени визията на спорта и как бойците мислят за себе си, за кариерите си и за парите си.
Ако питате Големия Джон Маккарти чия е идеята за създаването на UFC, ще ви отговори безусловно Дейви. Дейви си партнира с Рорион Грейси по развитието на идеята и съосновава UFC през 1995 г. Той е и първият, който се занимава с уреждането на мачове, и остава на тази си позиция до 1997-а. По-рано тази година Дейви бе приет в Залата на славата на UFC за работата си. „Приносът на Арт към създаването на UFC и към спорта, като цяло, и към феновете се вижда днес“, каза Уайт тогава.
Грейси е голяма фигура не само за UFC, но за целия свят на смесените бойни изкуства. Той е първият истински представител на бразилското джу-джицу на голяма сцена. Въпреки че UFC се разви много, UFC 1 бе създаден, за да покаже истинския дух на смесените бойни изкуства. Грейси тежеше по-малко от 80 кг, но побеждаваше съперници по над 100 кг. Това показа, че бразилското джу-джицу работи срещу всякакъв тип бойци. А то, само по себе си, е не просто бойно изкуство, но цяла култура и начин на живот.
UFC нямаше да съществува в сегашния си вид, ако не беше Фертита. Уайт винаги е бил лицето на организацията, но между 2001 и 2016 г. (когато Фертита продаде UFC на WME/IMG) неговите финанси и влиянието му превърнаха UFC от западащ бизнес в един от най-големите спортни феномени на планетата.
Ако говорите с някого извън балона на ММА и споменете UFC, почти е сигурно, че събеседникът Ви ще е чувал за Уайт. Той е лицето на организацията, промоутърът, еквивалентът на Винс Макмеън в WWE.
Дейна беше човекът, който убеди Лоренцо Фертита и брат му – Франк, да спасят UFC от смърт през 2001 година. Той е единственият човек, за когото сме сигурни, че може да върши тази работа. Той е човекът, който убеждава зрителите да плащат за UFC, да пълнят залите. Човекът, който урежда големите мачове и запалва страстта у зрителите. И всичко това е повече заради неговата лична любов към спорта, отколкото заради самите пари, които изкарва от всичко това.
