Най-великите човешки истории не са измислени. Няма нужда. Защото се случват навсякъде около нас, а съдбата несъмнено е най-добрият сценарист.
В спорта завинаги си остава загадка точно какво накланя везните, за да превърне един обикновен човек в легенда, защото разликата между пълния провал и вечната слава е толкова малка, че едва се забелязва, както и сами ще се убедите.
Има обаче един отличителен знак, присъщ на шампионите в автомобилизма, футбола, баскетбола и дори кеча – от далеч личи, че са замесени от специално тесто и че са много по-различни от „обикновените“ хора.
А всичко, до което се докоснат, сякаш се превръща в злато. Все пак, дарбата им е и тежко бреме, с което трябва да се справят.
Затова и да се направи добър документален филм, разказващ историята на някой спортист, е трудна задача.
Винаги може да бъде пропуснато нещо или замисълът да остане неразбран. А когато става дума за гениални хора в дадена област, всеки непоказан аспект от живота им е равен на провал.
Голямата ирония е, че ако филмите не бяха документални, повечето от тях щяха да завършват с щастлив край. Това изглежда най-логично, най-редно. Или вероятно най-много ни се иска да е така.
Реалният живот обаче е много по-различен от перфектния свят, в който героите от тази класация трябваше да живеят. Поне по-голямата част от тях.
В трагедията ли е най-големият триумф? И колко голяма е победата в това да загубиш славно?
Житейски въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори. Кариерите на спортистите, чиито животи са разказани, дават своите отговори.
Едни завършват победоносно, други – оставят горчив вкус в устата. Обединява ги фактът, че са вдъхновяващи и увековечени на лента. Носещи уникално послание, което трябва да бъде предадено нататък и да промени нещо у всеки.
В галерията може да видите топ 10 на най-вдъхновяващите документални филми за спортисти
"На 25 септември 1974 г., в навечерието на един от най-големите политически скандали в историята, предизвикал оставката на президента Никсън..." Е, как може да е "в навечерието" след като скандалът Уотъргейт се случи на изборите през 1972, а Никсън подаде оставка през август 1974? Повече от месец преди тази среща. * * * "Джордж Форман и Мохамед Али... Единият от тях по-късно пленява въображението на целия свят." Пак глупости. Али става световен шампион десет години по-рано. За това десетилетие успява да победи легенди като Флойд Патерсън и Сони Лисън, за него снимат филм (тогава снимането на документални филми е скъпо, не като сега), да предизвика политически интерес с отказа си от влизане в армията по време на Виетнамската война, издава автобиографична книга... и е толкова на върха, че даже се оттегля от бокса. И връщането му също е сензация. Боят му с Джо Фрейзър през 1971 е излъчван на живо в 35 държави. В средата на 70-те в затворена България дори ние децата знаехме кой е Касиус Клей (тук упорито го наричаха така. Аз доста по-късно разбрах, че се преименувал на Мохамед Али). Ако всички тези неща за Али са минали покрай Вас, явно въпросният филм не е бил чак толкова вдъхновяващ.