Понякога крайните бранители не получават славата, която заслужават. Бековете крият неподражаема красота във футбола - светкавично бързи, много често магическо технични и изненадващ източник на голове.
FourFourTwo се е постарал да класира най-добрите крайни защитници в историята и се е получила доста интересна класация.
Може и да не сте напълно доволни с точната подредба, но и ние сме съгласни, че Топ 10 трябва да изглежда точно по този начин.
10. Лилиан Тюрам
Бърз, мощен и непробиваем. Лилиан Тюрам се радваше на дълга и бляскава кариера както на клубно, така и на национално ниво, превръщайки се в един от най-великите крайни бранители в света.
Тюрам игра както отдясно на защитата, където се подвизаваше при спечелването на европейската и световната титла с Франция, така и като централен бранител.
На клубно ниво Тюрам стана два пъти шампион на Италия с Ювентус и спечели Купата на УЕФА с Парма.
9. Джалма Сантос
Няма много хора със спомени от играта на Джалма САнтос. Бразилецът обаче има над 400 мача на клубно ниво в кариерата си и почти 100 за националния отбор. Важна част е от националния отбор на "селесао" за поредните световни титли през 1958 и 1962 г.
8. Рууд Крол
Може би най-великият холандски защитник за всички времена. Вариантивният бранител записва 83 мача за националния отбор между 1969 и 1983 г.
Част е от ерата на тоталния футбол и от великия отбор на Аякс, спечелил три последователни КЕШ-а между 1971 1973 г.
7. Ашли Коул
Легендарен бек на Англия и на клубно ниво за Арсенал и Челси. Част от Непобедимите с Арсенал, след което подписа с лондонския съперник Челси, с който спечели и Шампионската лига.
Във визитката си има 107 мача за "трите лъва", макар и без особен успех на национално ниво.
6. Кафу
Двукратен световен шампион и един от най-великите крайни бранители, които Италия е виждала.
Кафу изкара над 10 години в Серия "А", печелейки титлата с Рома и Милан, като с "росонерите" триумфира и в Шампионската лига.
5. Филип Лам
Един от най-великите немски футболисти в историята изобщо. Въпреки че действаше като защитник, изумителното за Лам е, че никога е гонен от игра.
Лам е осемкратен шампион на Германия с Байерн, с който през 2012/13 триумфира с требъл. Световен шампион с Бундестима от първенството през 2014-а в Бразилия.
4. Дани Алвеш
До скоро играеше, но кариерата му бе прекратена принудително, след като бе осъден за изнасилване, за което ще лежи четири години и половина зад решетките.
Дълго време Алвеш бе известен като най-титулувания футболист в историята, но през 2023-та бе изпреварен от бившия си съотборник в Барселона Лионел Меси, който вече е с 44 купи срещу името си.
Дани Алвеш спечели титли в Испания, Италия и Франция и бе част от най-великият отбор на Барса под ръководството на Пеп Гуардиола. Бразилецът бе известен със светкавичната си скорост, южноамериканската си техника и бруталния си шут от далечна дистанция.
3. Карлос Алберто
Още един велик бразилец няколко десетилетия преди Алвеш. Част от отбора на "селеса", който печели световната титла през 1970 г.
Приет в Залата на славата на бразилския футбол, както и в Залата на славата на футбола в САЩ. О Капитано, както е наричан, Алберто, е една истинска ретро суперзвезда.
2. Роберто Карлош
Висок само 168 см, но с удар като на великан. Години наред Карлош тероризираше противниците с титаничния си шут, а онзи му гол срещу Франция ще остане завинаги в съзнанието на феновете.
Световен шампион с Бразилия и трикратен носител на трофея от Шампионската лига с Реал Мадрид. Какво повече да кажем?
Освен да припомним и попадението му срещу Тенерифе с екипа на "кралете", което често остава забравено заради гола му срещу Франция. Но това изпълнение също си струва да се помни вечно.
1. Паоло Малдини
Често бъркат Малдини и го слагат като централен защитник. Истината е, че оригиналната му позиция е от ляво на защитата, въпреки че има и почти 400 мача в центъра на отбраната.
Италианската легенда просто покриваше която и да е позиция в защитата перфектно. Иконичният капитан на Милан записа 902 мача с фланелката на "росонерите", с които спечели седем титли на Испания и пет трофея от КЕШ/Шампионската лига.
Истински титан.
Нямаше късмет да спечели трофей с националния отбор, но 126-те му мача с екипа на Италия казват предостатъчно.
