Жизнени, бурни и енергични, в черно-жълти спортни фланелки, на сцената те приличат на рояк бесни пчели. Метафората не е случайна - именно с усърдието на тези ципокрили, босненците от Dubioza Kolektiv вече 15 години изнасят най-доброто от балканските нрави зад граница - занимание, което ги прави свежо изключение както у дома, така и в чужбина.
Те самите предпочитат да се представят като "футболен отбор", но това отново е само артистична хрумка, защото всъщност става дума за музикален тийм с послание право в десетката.
Dubioza Kolektiv са първите, които създадоха забавни, но и силно ангажирани политически песни, използвайки специфичен балкански бийт, в който етно-мотивите са пикантно гарнирани с елементи на ска, пънк, дъб и дори метъл. Тази ексцентрична смесица се хареса толкова много на най-различни групи хора, че бандата много бързо надскочи локалните граници и стана световноизвестна.
В България познаваме Dubioza от няколко луди концерта, като последният беше на плаж Каваците в Созопол през 2015-а. Там заедно с тях, съвсем логично, предвид стила, свириха и българите от ска-бандата "Уикеда". За разлика от групата на Ерол обаче, босненците продължават тържествено да покоряват земното кълбо, без да затъват напълно в локалните проблеми.
За радост и тази година те възнамеряват да наминат през България. Концертът им този път ще бъде през есента - на 27 октомври, а мястото е зала "Арена Аремеец".
Въпреки голямата си заетост във връзка с започващото турне, Dubioza се съгласиха да дадат интервю за Webcafe.bg, в което разказаха за своето ново видео, за ракията и разбира се, за световната политика, която ги вбесява.
Съвсем наскоро излезе видеото на вашата нова песен "Himna Generacije", в която се осмива "консуматорството" на новини и неговите жертви. Кое поколение описвате в тази песен? Всички поколения по света ли са "прецакани" или вашата песен е насочена основно към младите хора в Босна?
Както песента, така и идеята на музикалното видео се отнасят към хора от различни поколения навсякъде по света. Ние всички днес сме еднакво обсебени от маловажната и ненужна информация и журналистите и медиите се състезават кой най-добре ще задоволи тази жажда с безкраен поток от бомбастични и сензационно звучащи заглавия.
Това кара човечеството да изпуска всички важни неща, които се случват наоколо. Тази е най-добрата възможна ситуация за политическите елити по цял свят, които се чувстват много удобно и в безопасност, тъй като хората са разсеяни и не обръщат внимание на онова, което те правят.
Вие от "Dubioza Kolektiv" сте известни с острите си политически позиция. Какво ви вбесява в днешната балканска политика? А в световната?
За съжаление, нещата които ни вбесиха локално, започнаха да преминават границите на Балканите и вместо нормализация на ситуацията в нашите страни, ставаме свидетели на влошаване навсякъде другаде.
Виждате подема на крайно-десни политически партии в различни страни. Тези хора втълпяват расистки и фашистки възгледи в масовото съзнание. Това е много опасно. Ние в Босна вече имаме опит от първа ръка - през 90-те - какви може да са последствията от подобно развитие на нещата.
Вашият дебютен албум излезе през 2004-а година. Тогава вие бяхте обявени за "посланици на Балканите по света". Но различен ли е този свят сега? За какво си струва да се пее днес и за какво си струваше - тогава?
Ние не сме идеалисти и не вярваме наивно, че песните могат да променят света сами по себе си - това просто никога не се случва.
Има толкова много несправедливости и проблеми около нас, че ние чувстваме нужда да реагираме по някакъв начин и понеже сме музиканти, го правим по единствения начин, по който можем - пишейки песни и опитвайки се да създадем дискусия по темите, които намираме за важни.
Бихме се чувствали ненужни, ако просто обърнем гръб на всичко и аутистично пеем за любов и цветя, докато си седим в собствения си балон. Това е и причината да формираме групата през 2004-а и тази идея не се е променила много оттогава насам.
Имате песен, наречена "Free Mp3". Днес тонове музика е на стрийминг платформите или може безплатно да се сваля. Какво е вашето отношение като музиканти към тази техническа революция?
Това е начинът, по който музикалната индустрия успя да се адаптира към променящите се обстоятелства и вероятно беше единственият начин изобщо да го направи.
В началото музикалните компании се опитаха агресивно да защитят своя бизнес, който в период от около половин век се състоеше единствено в продажби на надценявани парчета пластмаса, затваряйки услугите за споделяне и уебсайтовете и съдейки хората, които се осмеляваха да се опълчат на това.
Десетилетие по-късно индустрията осъзна, че това е битка, която е невъзможно да бъде спечелена и пренасочи стратегията си в други посоки.
Като световноизвестна група с толкова много фенове как успявате да се поддържате ниво? Какво ви вдъхновява?
Наистина е лесно да си вдъхновен по време на концерт, ако имаш ентусиазирана публика, която връща много от енергията обратно към теб. Това е огромен приток на адреналин и е невъзможно да направиш ниско-енергийно шоу в такъв случай.
Ако трябваше да посочите едно общо нещо, което обединява всички балкански страни, то което би било? Какви са общите ни проблеми?
След няколкогодишни усилени проучвания, стигнахме до заключението, че всички балкански държави споделят еднаква страст към ракията. Това също така може да е и общ проблем, особено ако качеството на ракията е под въпрос или ако тя се използва в безконтролни количества.
Вие имате няколко концерта в България досега. Кой е най-запомнящият се момент за вас? Какво е първото, което ви идва наум, когато се сетите за нашата страна?
Сериозен махмурлук е първата асоциация. Огромни количества алкохолни напитки, консумирани по време на шоуто, както от групата, така и от зрителите. Досега това прекаляване беше най-мащабно в България и то е обратно пропорционално на количеството спомени, които успяхме да запазим от нашите посещения в страната ви. Излишно ли е да подчертаем, че много ще се радваме да дойдем отново?
Кое е по-предпочитано от Dubioza Kolektiv: изпълненията на живо или работата в студиото?
Изпитваме еднакво удоволствие както от работата в студиото, така и от концертите. Но афтър-партитата обикновено са по-добри след концерти, отколкото след студийни записи.
Имате ли някакви специални очаквания, преди да се качите на сцената?
Единственото, което очакваме е, всички хора в бандата да раздадат на 100 процента енергията си и всеотдайността си по време на всеки концерт. Когато успеем да направим това, няма защо да се тревожим от реакцията на хората пред сцената.
С какво бихте искали да бъдете запомнени?
Както всеки музикант, бихме искали да бъдем запомнени с някои от песните, които сме написали, но повече вероятно бихме искали да бъдем запомнени просто като банда момчета в черни и жълти спортни фланелки.
И последно: има ли бягство от Балканите?
Няма. Дори и не се опитвайте.
