Наистина тъпи песни на иначе готини групи

Musiccafe 04.07.2018, 18:38

Снимка: Youtube

Роби Уилямс - Rudebox

Рапирането не е силната страна на Роби Уилямс. Макар в началото надеждите да са, че Rudebox може да отбележи нов възход за бившия певец от Take That, унищожителните критики пращат Роби в правилната посока - далеч от рапирането на безсмислени текстове и кухо звучащите бийтове.

Metallica - St. Anger

Спорен момент е къде точно е дъното в кариерата на музикантите от Metallica, но едва ли има техен фен, който да каже, че St. Anger (и албумът, и песента) не е сред най-слабите неща, които са правили въобще като група. Тази безумна смесица в песента от нещо като рапиране, кънтри усещане и груби, почти траш барабани е също толкова хаотична, колкото звучи. А вокалите на Джеймс Хетфийлд са под всякаква критика.

Снимка: Getty Images

Pearl Jam - Bugs

Еди Ведър е един от наистина великите все още живи гласове в световната музика, а Pearl Jam успяха да оставят своята значима следа в музиката през 90-те. Поне докато не се сетим за Bugs - това чудо, в което Еди разтяга акордеон на фона на нехармонични звуци, възпявайки буболечките навсякъде около него. Песента звучи по-скоро като размислите на мъртво пиян човек (или доста надрусан по-вероятно) относно минаваща по стената хлебарка. И не е особено красиво положението.

Снимка: Getty Images

U2 - Get On Your Boots

Един от големите проблеми, когато стари групи се опитват да открият ново звучене, е да не изгубят това, което всъщност ги е направило хитови в самото начало. Именно това се случва в Get On Your Boots - тук иначе силните и въздействащи вокали на Боно преминават във вид алтернативно примрънкване. От самата музика също има какво да се желае, а цялостното произведение звучи твърде хаотично и претенциозно, за да допадне на широката публика.

Снимка: UMusic.ca

Guns N' Roses - My World

Когато става въпрос обаче за объркани и безсмислени песни, My World на Guns N' Roses може да задмине много предложения. "Каращите се" вокали на Аксел, на фона на жужащи китари, в които няма мелодия, трудно биха могли да се нарекат музика. В самото парче няма особен спомен от онзи готин живец, който човек може да чуе в останалите парчета на групата.

The Police - Mother

Още едно безумно парче от поредицата "Звучи сякаш някой е прекалил с халюциногенните вещества". Вокалите на Стинг са объркани и викащи, а от музиката се носи усещане за какафония или нелекувано психично заболяване. Текстът оставяме без коментар.

Снимка: Youtube

Мик Джагър и Дейвид Боуи- Dancing In The Street

Доказателството, че дори да събереш две хитови и безспорно талантливи имена в световната музика, не е задължително да получиш добър краен продукт. Джагър и Боуи събират усилия за Dancing In The Street - един силно комерисален проект, направен, за да накара феновете да дадат пари. И макар песента да достига до челни позиции в класациите, тя е слаба, звучи безумно посредствено и не на нивото на изпълнителите си.

Снимка: Getty Images

The Rolling Stones - Might as Well Get Juiced

Електронното звучене не е за всяка група и особено за The Rolling Stones. Might as Well Get Juiced e доказателство за това - хаотично, с провлачени вокали и без усещане за смисъл от съществуването му.

Beatles - Revolution 9

Може би една от най-спорните и предизвикващи въпросителни погледи песен на ливърпулската четворка. Макар че песен тук е доста преувеличено понятие - по-скоро сбор от звуци, шумове и гласове, които преминават в продължение на над 8 минути. Човек трябва да е изключително... арт настроен, за да хареса това парче.

Снимка: Getty Images

Queen - Staying Power

Едва ли някой може да оспори колко велика група са Queen. Но дори те могат да стъпят накриво - с албума Hot Space или поне с част от него. Единственият истински хит от него е Under Pressure, а тоталното дъно идва със Staying Power - нещо като диско, нещо като рок, нещо като нищо.

Deep Purple - Anyone's Daughter

Замисляли ли сте се как щяха да звучат Deep Purple, ако свиреха кънтри. Не ви се налага да си представяте - Anyone's Daughter е точно това - една страхотна британска рок група, опитваща се да прави нещо, звучащо като американска псевдонародна музика. И не, не става - нито като кънтри, нито като Deep Purple.

Let Zeppelin - Hot Dog

Доближаването до кънтрито застига и Let Zeppelin в Hot Dog. Парчето е весело, но отново нито отговаря на стила на групата, нито би могло да привлече особено феновете на кънтри стила. Песента е безумно далеч от гениалните китарни рифове на Джими Пейдж, а специфичната бленда на Робърт Плант е неузнавама от народняшките му напеви тук. Като цяло може би една от най-слабите им песни въобще.

Дори и на най-добрите и талантливи музиканти им се случва да имат лош период. Не всяко парче може да бъде хит. Именно така можем да определим кои са наистина добрите песни - те просто изпъкват над всичко останало.

Въпреки това обаче има някои моменти от кариерите дори и на най-големите в музикалния бранш, в които човек може само да се чуди какво ли са си изпълнителите, докато са записвали това конкретно парче.

Разбира се, такива песни не могат да съсипят репутацията на един добър музикант (особено ако си му фен), но те оставят безмълвен и леко отвратен.

Опити за "осъвременяване" на звученето, "нови влияния", хаотичност и опити за творчески търсения - причините са много, резултатът е все трагичен.

В галерията можете да видите няколко такива примера за добри наистина тъпите песни на иначе готини групи и изпълнители.