Някога, ако бяхте фанатик на тема Боб Дилън, Rolling Stones или Led Zeppelin и искахте да чуете още от любимия ви изпълнител, единственият вариант беше да издирвате "нерегламентирани записи" като Great White Wonder, Live'r Than You'll Ever Be и Live on Blueberry Hill в прашните ъгълчета на алтернативните музикални магазини, които се осмеляваха да ги предлагат.
Бизнесът с "бутлег" записи отразяваше еволюцията на традиционната музикална индустрия, преминавайки заедно с нея към касети и CD през 80-те и 90-те години, но феновете на Брус Спрингстийн, Queen и Принс все пак се налагаше да полагат повечко усилия и да обикалят из по-екзотични музикални магазини.
Бизнесът в последно време обаче се върти около 20-годишни цикли
В последните две десетилетия феновете на The Who, Елвис Костело и REM бяха доста улеснени, тъй като тези изпълнители преразглеждаха старите си каталози и пускаха "юбилейни издания" на албумите си с нарастващи количества отпаднали и бонус тракове. И това не беше евтино удоволствие, тъй като съответните издания логично се предлагаха на по-висока цена.
Една по една, бандите последваха примера на Bootleg Series на Дилън, вече включваща 10 части, и трилогията Anthology на The Beatles от средата на 90-те години. Дори фанатично отказващите да преиздават стари неща Pink Floyd в крайна сметка се предадоха и през 2011 лансираха скъпи "Experience" и "Immersion" издания на The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here и The Wall, а последният албум на групата The Division Bell сега предстои да излезе в 20-годишна юбилейна "преоценка".
Rolling Stones през 2009 разровиха архивите си, за да сглобят 40-годишно юбилейно издание на епохалния им лайв албум Get Yer Ya-Ya's Out и завършиха отдавна забравени парчета, за да допълнят класиките си Exile on Main Street през 2010 и Some Girls през 2011. "Боксовете, толкова важните боксове," възклицава през смях Кийт Ричардс, опитвайки се да дефинира колко още стари неща биха видели бял свят.
"Никой не пише албум от първото до дванадесетото парче и после да казва ‘Това е!'. Писането е непрекъснато продължаващ процес. Неща от Sticky Fingers влязоха в Exile в един момент, а останали след него пък попаднаха в Goats Head Soup," казва китаристът за албумите им от 1971-73.
От 2011 насам Rolling Stones са пуснали половин дузина "исторически" лайв-албуми за цифрово изтегляне, но луксозна версия на Sticky Fingers, вероятно включваща концертът от университета в Лийдс, излъчен по Radio One през 1971, изглежда като логичен следващ ход.
Не е задължително да си жив, за да бълваш преработки на стари тракове
Обработката на стари студийни записи, за да се превърнат в нови албуми, се прави още откакто Бъди Холи загина в самолетна катастрофа през 1959 и мениджърът Норман Пети преработи "Peggy Sue Got Married", за да продължи серията от британски хитове на рокендрол звездата.
Около дузина студийни албуми на Хендрикс излязоха след смъртта му през 1970, макар че продуцентът Еди Креймър заяви, че пуснатият миналата година People, Hell and Angels ще е "наистина последният". И все пак има още лайв материали на Хендрикс в процес на подготовка, а само един кратък откъс от набора от демота Black Gold, които е дал на барабаниста Мич Мичъл през 1970, е пуснат досега на пазара.
Рапърът Тупак Шакур има вече 6 посмъртни албума след кончината си през 1996, включително Loyal to the Game (с постпродукция от Еминем) през 2004. Подобна съвременна "нова обработка" бе използвана и за двата албума на Майкъл Джаксън след смъртта му през 2009. С над 100 парчета в архива, включително три колаборации с покойния Фреди Мъркюри и няколко композиции на Род Темпъртън, със сигурност не сме чули "последното" от Краля на попа.
Борците с "нерегламентираните записи" сега ги пускат в преиздадените версии на албумите си
През 70-те години, Led Zeppelin бяха прочути с превземащия си саунд, и не по-малко нашумяха с ексцентричните си изяви извън сцената, но строгият контрол на качеството на музикалния им продукт често остава незабелязан. Групата не е издавала никакви сингли във Великобритания, а страхотният им мениджър Питър Грант ожесточено преследваше бутлегърите.
И все пак следващия месец те преиздават албумите Led Zeppelin I, II и III, ремастерирани лично от китариста Джими Пейдж, всеки от тях съпровождан от допълнителен диск с аудиоматериали от съответния период; сред тях са алтернативни миксове, три неиздадени парчета и бурен лайв запис от зала "Олимпия" в Париж от 1969, излъчен от френската радиостанция Europe 1.
Като запален колекционер на свои бутлегове, Пейдж е открил пиратски CD на повторно излъчване през 2007 на радиопредаването от Париж, и се е добрал до оригиналните ленти. Следващата седмица той ще излезе на сцената на "Олимпия", за да представи новите издания.
Бизнесът с преиздавания на стари албуми има стабилно бъдеще, коментират анализатори от бранша. Лейбълите и творците сега са по-придирчиви в подготовката, избора на момент и участието си в такива проекти, но някои се превръщат веднага в класики. Гери Нюман, Грейс Джоунс, The The бяха наново оценени като големи звезди в последните години.
Така че надали е случайно, че за есента се подготвя 30-годишно юбилейно издание на Welcome to the Pleasuredome на Frankie Goes to Hollywood, което ще съдържа неиздадени аудиоматериали, видеоматериали, книга, оригиналните двойни дългосвирещи плочи и "други изненади". В подготовка са и REM Unplugged: The Complete 1991 & 2001 Sessions, както Tales of Old Grand-Daddy, албум от 1973 на Marcus Hook Roll Band с китаристите Ангъс и Малкълм Йънг, както и по-големият им брат Джордж Йънг и Хари Ванда от Easybeats.
И все пак колко много е твърде много?
Миналата година Waterboys пуснаха Fisherman's Box, изчерпателен седемдисков сет, документиращ еволюцията на техния албум Fisherman's Blues през 121 трака - рекорден брой записи от една група за единичен проект. Фронтменът на Waterboys Майк Скот казва: "Изборът на парчета се определяше от характера и качеството на материала, с който трябваше да работя, и от нищо друго."
С прочутите перфекционисти Roxy Music, The Eagles, Steely Dan и Стиви Уондър, които тепърва предстои да преразгледат старите си каталози, определено сме далеч от дъното. А за любителите на пълните колекции, ако цитираме друга класика на Стоунс, все още нещата стоят така: "You Can't Always Get What You Want".
