Ако някога на Земята дойдат извънземни и под заплахата на ужасяващите си оръжия принудят хората на планетата да изберат (с много компромиси и спорове, разбира се) любимата песен въобще в историята, най-вероятно това ще е Wish You Were Here. Тя е просто прекрасна, гали всички онези тъжни нотки в настроението ти и те кара да се замисляш за човек, когото наистина би искал да беше по-близо.
Въпреки че оригиналът на Ленард Коен също е прекрасен, версията на Джеф Бъкли сякаш събира много повече емоция и дълбочина и песента може да накара нещо в сърцето ти да се скъса.
Това не е песен, това е чиста пробва емоция под формата на ноти. Или дори вече липсата на емоции. Когато тъгата е опустошила всичко и в теб е останала само празнината. Това е Mad World.
Определено една от най-добрите песни на Guns, която заедно с онзи феноменален клип има вече култов статут. Като добавим към това и може би едно от най-великите китарни сола в рока, определено има защо тази песен да попадне тук (да и не говорим, че си е тематично с ноемврийския дъжд).
Факт, "Кукла" е най-известната песен на Атлас с един от най-прекрасните текстове, писани въобще у нас, но "Спи своя сън" има в себе си толкова много тъга, че може да ти разбие сърцето. От това парче просто лъха на човешка загуба и на сълзи.
Самото име си го казва - всеки има своята болка.
Back To Black определено придава на тъгата стил. Една песен за онази безвъзвратна загуба, която не можеш просто да преглътнеш, изпята с мекия глас на Ейми Уайнхаус.
Има нещо покрай британките и тъжните, депресивни парчета. В случая дали заради пълния с емоция глас на Адел, дали заради това как тази тиха, монотонна мелодия отдолу предава улавя ритъма на разбитото сърце, дали заради текста и цялото настроение на парчето... Someone Like You просто действа и е задължителен елемент в един плейлист за сдухано настроение след раздяла.
Ако болката от живота с всичките му драми и предателства можеше да има своя песен, тя щеше да е Hurt. Парчето на Nine Inch Nails заживя истинския си живот, след като Джони Кеш го изпя - една от последните му песни въобще. Така песента придоби още по-голяма сила, показвайки един гений в залеза на кариерата му. А той, със своя типичен дрезгав тембър, влиза директно в сърцето ти. Когато си смазан, обезсърчен и просто тъжен, това е песента.
P.I.F. ги бива да правят наистина тъжни песни, които да те докосват. А "Отлъчен" е прекрасен пример за това. От парчето лъха на самота, на самоизолация и на неразбиране.
Песента, написана за собствената загуба на Клептън след смъртта на сина му, е едно от най-красивите неща в музиката, за което човек може да се сети.
Може би най-известната песен на дуото е и една от най-тъжните, които човек може да чуе. Това тихо спокойствие може да подейства като лек за болка и за самота.
Една песен, посветена на забранената и "различна" любов, отричана от обществото. Парчето е страшно въздействащо и изпълнено с много болка спрямо чуждото неразбиране.
Освен тежките си тресни, Metallica умеят да правят и наистина въздействащи балади. Ако сред тях Nothing Else Matters е най-известната и най-нежната, то The Unforgiven е може би най-мрачната и изпълнената с болка.
Не става такава селекция без добрия стар Ник Кейв и неговия мрачен глас. The Weeping Song по някакъв странен начин може да те докосне и да те накара да откликнеш.
Това парче е правено просто за такива депресивни моменти. С цялата емоция в него, душевната празнота и останалата вътре тиха тъга, то е задължително попълнение за всеки депресивен саундтрак.
Американската банда има много хитове през годините, но Mr. Bridside с бодрия си ритъм звучи като вик от болка и ревност. Тя е за такива емоционални драми, в които просто ти се иска да изкрещиш нещо в празното, просто защото няма как да го кажеш на другия човек.
Бодливото цвете на пънка Милена успява да даде на българската музика една от най-нежните и тъжни песни въобще. А този текст просто може да ти се забие в сърцето (което и без това ще те съди заради всички пъти, в които си го лъгал).
Една от доста нетипичните песни на Faith No More, Take This Bottle е песен за любовта, на която просто не й е било писано да бъде, с цялата горчилка покрай нея. За това как може да обичаш един човек не достатъчно и да ти се отвръща със същото.
Безкрайно нежно и деликатно парче за това колко крехка е любовта. Пианото и цигулката само допълват обстановката давайки на песента прекрасно усещане за завършеност.
Има нещо наистина грабващо в това как грозният глас на още по-грозния като външност Шейн Макгоуън може да създаде такава нежна любовна песен. Тя сама по себе си не е тъжна, но определено може да ти разбие сърцето. Бонус - има я в саундтрака на PS: I Love You.
Ако не друго, Лана е перфектна в това да прави тъжни, депресивни песни, а Summertime Sadness влиза гладко като сладко вино в жадно гърло, за да омекоти въпросната лятна тъга, която е налегнала човек.
Ако една песен може да звучи като пиянско обаждане до бившата, то Sail Away го постига до голяма степен. Но пък парчето е страхотно и те докосва.
Да, това е чалга. Но специално за това парче може и да си затворим очите. Има песни за маса, има и песни за под маса, когато вече си открил житейските истини на дъното на бутилката и искаш музиката да говори това, което се крие в най-мрачните кътчета на сърцето ти.
Вечната песен за раздяла. Когато осъзнаваш колко много си обичал другия човек, но всичко това няма да се върне никога повече. А Слънцето вече не топли толкова, колкото преди.