„Ширещото се мнение, че съм страшно продуктивен композитор е от една страна вярно, но от друга не. Може да съм по-добре организиран от други хора, но в сравнение с класически композитори като Бах, Фрескобалди, Палестрина или Моцарт, направо бих се определил като безработен".
Най-блестящият филмов композитор на XX век Енио Мориконе пристига у нас на 10 декември, за да изнесе първия си концерт в България.
В „Арена Армеец" той ще бъде подпомогнат от оркестъра и хора на Classic FM, за да изпълни световноизвестните си произведения, сред които незабравимите мотиви към класически филми като „За шепа долари", „Добрият, лошият и злият", "Имало едно време на Запад", „Имало едно време в Америка", „Недосегаемите" и „Малена".
84-годишният Мориконе е написал саундтрака на над 500 филма от началото на кариерата си през 1955 г. досега. Той е работил с всички големи италиански режисьори след поколението на Фелини, и с един куп величия от Холивуд и Европа. През 2007 г. Академията му връчи Оскар за цялостно творчество.
Мелодиите се раждат готови в главата му
Твърд и прагматичен по характер, той не обръща особено внимание на хвалбите по свой адрес. Но през годините е творил музика, която е не по-малко запомняща се от филмите, за които е създадена. А често е и по-запомняща се от самите филми.
Мориконе омайва публиката с оперната нежност на теми като тези от „Ново кино „Парадизо" и „Имало едно време в Америка".
В музикантските среди се цени изобретателността му при композирането: неочакваните хармонични обрати, неравноделните ритми (дори в привидно маршови мелодии), използването на тишината и големият „въздух" между отделните партии на инструментите.
"Той въобще няма пиано в студиото си", разказва режисьорът Бари Левинсън, с когото Мориконе работи по „Бъгси" (1991).
„Винаги съм мислел, че с композиторите сядате на пианото и започвате да търсите някакви мелодии. При него няма такова нещо. Той просто чува мелодията в завършен вид в главата си и я записва".
Музиката му е главен герой
Енио Мориконе изгради репутацията си през 60-те с поредицата от спагети уестърни на Серджо Леоне. Там музиката на маестрото е всичко друго, но не и фон.
Тя е цял отделен персонаж, понякога конспиративна, друг път осмиваща, а темите й са толкова на преден план, колкото и лицата на главните герои. Звукът на окарината, простичката керамична флейта с форма на картоф, стана популярен именно през 60-те покрай мотива към класическия уестърн „Добрият, лошият и злият".
Типично за Мориконе, въпросната набиваща се мелодия е пресъздадена със сурова и непривлекателна, но поразяваща комбинация от инструменти.
„В киното нищо не е изключено", обяснява работата си Мориконе. „Писал съм и музика за филм, който все още не е бил заснет. Снимките тъкмо започваха и разполагах само с обясненията на режисьора за сюжета.
Това не е толкова лошо, колкото изглежда, защото дава на композитора възможност просто да се изрази чрез музика и само музика".
