Казват, че България е дестинация или за наближаващи пенсионна възраст изпълнители, или за музиканти, които някак са се влюбили в преданата родна публика и затова се връщат от време на време, та да поддържат добра форма.
Само в рамките на няколко години видяхме легенди като Роджър Уотърс, The Offspring, Aerosmith, а също и лошото момче, на което всички прощават - Роби Уилямс. Това са изпълнители, които публиката чакаше с години, направо с поколения, но някак всеобщата инерция на феновете да пълнят стадиони до краен предел намалява.
Така стана с блъсканицата за Red Hot Chilli Peppers - макар и без гениалния Джон Фрушанте, които, ако помните, бяха натикани в зала Арена Армеец, защото продажбата на билетите им до последно вървеше незадоволително. Доста хора не можаха да си обяснят защо дисидентският индъстриъл на словенските икони Laibach - вдъхновителите на Rammstein, озвучи голям столичен клуб, а не някоя от спортните зали, например.
Преди години метъл концертите в Каварна бяха събитие, сега са по-скоро отработено движение, навик. Музикалните фестивали станаха по-бутикови и единствено в Бургас се случи някакво съживяване, по-скоро раздвояване.
Електронната сцена живее собствен живот и успява да предложи големи и актуални имена на световно ниво. Клубната култура донякъде успява да покрие липсващите звена с изпълнители като Parov Stelar, Dubioza и Massive Attack, но тази година няма как да не отбележим несбъдналия се първи концерт на соул бунтарката Лорин Хил.
Всичко това има своите обяснения, свързани с липсата на финансови възможности и струпването на редица примамващи събития в активните летни месеци от годината. Музикалните фенове може би са изтощени от редуването на едни и същи изпълнители, които със сигурност продават - или поне не са губещи, например Korn, Depeche Mode, Cypress Hill, Stereo mc's, Soulfly или The Prodigy.
Ако групата не е касова и сигурен пазарен хит - както U2 биха могли да бъдат, само че те имат определени технически критерии, а също и финансови, то тогава концертите се провеждат в зали, за да избегнат непродадени билети и да се спестят пари от логистиката.
Единствено Слави Трифонов успя да напълни Националния стадион „Васил Левски", задминавайки Bon Jovi и Madonna по численост на зрителите.
Тук обаче ще говорим за прекрасните млади групи, които върлуват навсякъде другаде, но не и в България. А толкова ни се иска да не е така.
Започваме с Arctic Monkeys, разбира се, най-титулуваната в последните години рок група. Алекс Търнър и компания са в творчески отпуск, след като през миналата година завършиха AM Tour - с концерти на пет континента, най-близката дестинация беше Истанбул.
Твърди се, че хонорарът им е огромен, но това не пречи да направим ранно пожелание за Коледа. Все пак, следващата година в техния календар започна с концерти в родната Великобритания, Испания и Германия.
Надяваме се да наминат в източна посока, защото в момента изглеждат като единствената млада група, която може да напълни стадион или да оглави голям фестивал на открито.
Стискаме палци и за Флорънс + The Machinе, която се доказа като абсолютно концертно чудовище и покори най-масовия фестивал в света - Гластънбъри, макар и заради каръшкото счупване на крака на Дейвид Грол от Foo Fighters, който й „отвори път".
Тази година тя има да представя нов албум, така че нека забравим, че не сме в А списъка на звездите от нейния ранг.
Stromae също е в забележителна форма, но и много далеч от България. Белгийското лице на благородния и рядко смислен хип-хоп е на турне в Африка.
Вижте в галерията кои са другите изключително примамливи изпълнители и банди, които ще чакаме с нетърпение, независимо от мястото.
По-добре да поканят някоя читава банда като Insomnium, Swallow The Sun, Daylight Dies защо не сърбите Tales of Dark или англичаните Talanas. Също от по-старото поколение си заслужават примерно Draconian, My Dying Bride, Shape Of Despair, Skepticism.